Сигурността по прехраната, промените в климата и биоенергията
Обръщение на президента на Федерална Република Бразилия на Срещата на високо равнище на FAO, Рим, Италия 3 юни 2008
Скъпи приятели, дами и господа,
Сигурността по прехраната винаги е била една от основните грижи на моето правителство. През 2003 година стартирах пилотната програма ‛Нулев глад‛, която даде възможност на милиони извънредно бедни бразилци да се хранят по три пъти на ден.
Също така превърнах борбата с бедността в приоритет на международната политика на Бразилия. Обединих се с други лидери на богати и бедни държави, с цел осигуряване на достатъчен ресурс, за да избавим по-голямата част от човечеството от бича на глада и недохранването.
Заедно с тях разработихме иновативни методи за пренасочване на средствата, които в момента отиват за производство на оръжия или за прекомерни облаги от финансови спекулации, за най-хуманната цел - да нахраним гладните.
Постигнахме успех. Така например създадохме механизъм за реагиране на ендемични заболявания в най-бедните страни.
Засега сме направили малко в сравнение с огромния мащаб на този риск. Напомням ви, че всяка нощ повече от 800 милиона души по света си лягат гладни. Това е обида за човечеството и хуманността.
Въпреки цялата техническа работа и политическите усилия на някои лидери, иновативните решения срещат съпротива отвсякъде.
Нека да не храним илюзии. Няма да бъде намерено структурно решение за глада по света, докато не сме в състояние да насочваме ресурси за производство на храни в бедните държави и докато има спекулативни търговски практики в търговията със селскостопански продукти.
Сблъскваме се с тежък и деликатен проблем. За да можем да реагираме, трябва да разбираме истинските причини за него.
Да вземем един наистина драматичен пример, какъвто е Хаити. Тази държава, която е най-бедната в Америка, беше един от водещите производители на ориз. Но дори и при това положение, макроикономическите политики, идващи отвън и фокусирани единствено върху монетарната политика, заедно с излишъците от високо субсидирани храни в другите страни, принудиха Хаити да спре да отглежда собствен ориз, което доведе до трагичните резултати, които ние всички предчувствахме.
За да разберем напълно истинските причини за настоящата хранителна криза, трябва първо да разсеем ‛димната завеса‛, издигната от мощни лобита, които се опитват да обвинят етаноловата промишленост за инфлацията на храните.
Това е нещо повече от обикновена спекулация, това е обида, която не би трябвало да стои на дневен ред за сериозно обсъждане. Истината е, че покачването на цените на храните няма само едно обяснение. То е резултат от няколко фактора: нарасналите цени на горивата, които се отразяват върху цените на торовете и на транспорта; климатичните промени; спекулациите на финансовите пазари; падащите световни запаси от храни; нарастващата консумация на храни в развиващите се страни, като Китай, Индия, Бразилия и редица други; и, преди всичко останало – абсурдната протекционистка земеделска политика на богатите страни.
Може би най-голямата - и приветствана от всички, трябва да отбележим - новина е фактът, че повече хора се хранят днес. Бедните в Китай, Индия, Африка, Карибите и Латинска Америка, в това число и Бразилия, се хранят повече от преди. И това е много добре.
Факт е, че маса нови консуматори се включват в пазара.
Огромни страни, които в миналото бяха считани за бедни, в момента се развиват стремително, подобрявайки стандарта на живот на най-засегнатата от глад част на населението. Това явление с изключително значение се утвърди трайно.
Друг основен фактор за покачването на цените на храните са високите цени на петрола. Любопитно е, че много хора говорят за нарастващите цени на храните, но мълчат за влиянието на цените на петрола върху разходите за производство на храни.
Сякаш единият фактор няма нищо общо с другия. Но всеки добре информиран човек знае, че това не е така. Цифрите са ясни. В Бразилия за всяко зрънце боб, ориз, царевица или соя или за всеки литър мляко цената на петрола е 30% от крайната цена.
И забележете, аз говоря за Бразилия, където делът на петрола е само 37% в общо консумираната енергия. В моята страна повече от 46% от енергията идва от възобновяеми източници, като захарна тръстика и водноелектрически централи. Но дори и при това положение цената на петрола се отразява тежко върху цената на земеделската продукция в Бразилия.
Така че, чудя се: до каква степен цените на петрола засягат производството на храни в другите държави, които са много по-зависими от петрола от нас? Особено след като през последните години цената на петрола скочи от 30 на 130 долара за барел.
Трябва да се вземат мерки. Поради тази причина държавните и правителствени ръководители от Централна Америка, заедно с Бразилия, решиха да помолят Обединените нации да свикат спешна международна конференция за обсъждане на проблема.
Скъпи приятели, дами и господа,
Друг решаващ фактор, който стои зад покачващите се цени на храните, е нетолерантният протекционизъм, към който се придържат богатите страни в селското стопанство, като по този начин отслабват и дезорганизират производството на другите държави, в частност на най-бедните.
Така наречената световна хранителна криза е преди всичко криза на дистрибуцията. Трябва да произвеждаме повече храни и да ги разпределяме по-добре. Бразилия, като селскостопанска сила, е решена да повиши собственото си производство.
Но за какво би служило това да произвеждаш повече, когато субсидии и протекционизъм подкопават достъпа до пазарните, осакатяват приходите и правят невъзможно развитието на земеделска дейност?
Определени страни, разполагащи с добри природни ресурси, които развиха модерни технологии, успяха да реализират невероятен ръст на добивите и по този начин преодоляха неоправданите бариери и деформации, провокирани от най-богатите световни икономики.
Но какво да кажем за по-бедните икономики, които се борят да поддържат селскостопанските си производители в среда на трудности по осигуряване на финансиране, напояване, мощности, каквито са повечето икономики в Африка?
Субсидиите пораждат зависимост, провалят цялата система на производство и провокират глад и бедност там, където би могъл да цари просперитет. Настъпи времето да се справим с тях. Истинската хранителна сигурност трябва да бъде глобална и да се базира на сътрудничество.
Скъпи приятели,
Бразилия настоява за използване на огромния потенциал на биогоривата. Те са решаващи за борбата с глобалното затопляне и могат да изиграят важна роля за икономическото и социалното развитие на най-бедните страни.
Производството на чиста възобновима енергия от биогорива генерира приходи и работни места, особено в селскостопанските райони. Затова опитите да се направи причинно-следствена връзка между биогоривата и увеличението на цените на хранителните продукти са плашещи.
Любопитно е, че толкова рядко се споменава негативният ефект от покачването на цените на петрола върху цените на храните и транспорта.
Подобно поведение не е нито неутрално, нито безпристрастно. Обидно ми е да виждам обвинителните пръсти, сочещи против чистата енергия от биогоривата – пръсти, изцапани с петрол и въглища.
Съкрушен съм, като виждам, че повечето от тези, които обвиняват етанола - включително етанола от захарна тръстика - за високите цени на храните, са същите онези, които десетилетия наред поддържат протекционистки политики в ущърб на производителите в бедните страни и потребителите от целия свят. […]
Производството на етанол и производството на храни са потомци на една и съща революция, която през последните години преобрази Бразилия благодарение на изобретателността на нашите изследователи и непобедимия дух на бразилските фермери. Тази революция превърна Бразилия в световен пример за селскостопански технологии в тропически условия.
Имаше и такива критици, които повдигнаха безпочвеното обвинение, че бразилските захарни плантации нарушават Амазонската природа. Всеки, който е достатъчно глупав да твърди това, вероятно не знае нищо за Бразилия. […]
Накратко, захарният етанол на Бразилия не е заплаха за Амазонка, не заема повече площи извън тези, отредени за производство на храни, нито пък отнема залъка на бразилците или на други хора някъде по света.
Приятели, дами и господа,
Аз не подкрепям производството на етанол от царевица или други зърнени култури. Съмнявам се, че някой би ходил гладен, но с пълен резервоар.
В същото време етанолът от царевица очевидно може да се конкурира с този от захарна тръстика само когато е ‛напомпан‛ със субсидии и защитен с тарифни бариери.
Захарният етанол дава 8.3 пъти повече енергия от енергията от фосили, използвана за производството му.
Докато етанолът от царевица възвръща само 1.5 пъти от енергията, която консумира.
Ето защо някои хора сравняват етанола с холестерола. Има добър и лош етанол. Добрият етанол ни помага да пречистим планетата и е конкурентен. Лошият етанол идва с ‛мазнините‛ на субсидиите.
Приятели, дами и господа,
Време е политическите и икономически анализатори да направят вярна оценка на капацитета на развиващите се страни, да се включат в решаването на хранителните, енергийните и климатичните проблеми.
Близо 100 държави имат природен потенциал за стабилно производство на биогорива. Тези държави трябва да проведат собствени проучвания и да преценят дали са в състояние да произвеждат биогорива и в какъв мащаб. Те ще трябва да решат кои култури са най-подходящи и да разработят проекти, базирани на икономически, социални и екологични критерии.
Това са важни решения, които те ще трябва да вземат сами, а не да ги оставят на други страни и организации, които често са ехо – дори и с добри намерения – на интересите на петролната промишленост или на онези участници в земеделския сектор, които разчитат на субсидии и протекции.
Светът трябва също така да реши какво да прави със смъртоносната заплаха от глобално затопляне, изискваща стабилно сътрудничество и отговорност на цялото човечество.
В Киото светът реагира зряло и отговорно. За съжаление, няколко страни отказаха да поемат ангажимент да намалят емисиите си на въглероден двуокис. За съжаление, по-лесно е да се издават предупреждения, отколкото да се променят потребителските навици и да се елиминират загубите.
По-лесно е да обвиняваме другите, отколкото да направим необходимите промени, засягащи нечии корпоративни интереси.
Затова напоследък изглежда, че гласовете, призоваващи към намаляване на емисиите въглероден двуокис, стават все по-слаби.
Това е нещо, за което можем само да съжаляваме. Не можем да бъдем безотговорни към нашите деца и внуци, към бъдещето на планетата. Светът не може да върви напред с горива от горящи фосили с темпото, с което го прави сега.
Проведохме изследване в Бразилия за сравнение на емисиите от въглероден двуокис (CO2) от коли, захранвани с етанолово гориво и бензин, като използвахме еднакви модели коли, еднакъв двигател и път, една и съща скорост. Колата, задвижвана с бензин, емитира 250 грама CO2 на километър, 8.5 пъти повече от колата на етанол.
Когато сравняваме дизел и биодизел, виждаме, че камионите на фосилно гориво емитират 5.3 пъти повече въглероден двуокис от биодизела.
В допълнение, растенията, от които се извлича биодизел, още докато растат, също неутрализират голямо количество въглероден двуокис. Етанолът не е само чисто гориво, той е гориво, което в процеса на производството си пречиства планетата.
Всички тези фактори изискват сериозни, балансирани дискусии на тема биогорива и глобално затопляне. За тази цел каня от всички страни политици, учени и представители на гражданското общество на Международна конференция по въпросите на биогоривата, която ще се проведе през ноември в Сан Паоло.
Приятели, дами и господа,
В днешния свят господстващата визия за сигурността е фокусирана върху гарантиран контрол върху снабдяването с храни и горива на определена територия.
Субсидиите за селските стопани и търговските бариери, спиращи растежа на земеделието в бедните страни, също са плод на тази визия.
Трябва да проумеем, че ако стимулирахме земеделието в развиващите се страни чрез свободни пазари, може би нямаше да преживяваме настоящата хранителна криза.
Трябва да преформулираме вижданията си и да ‛рециклираме‛. Трябва да работим с чувство за взаимна зависимост и сътрудничество. Убеден съм, че можем да създадем нова концепция за сигурност в един свят, в който не само енергията, но и идеологиите ще подлежат на обновяване.
Решението не е в търсене на протекции или в опити да се спре търсенето. Решението е да се увеличи снабдяването с храни, да се отворят пазарите, да се премахнат субсидиите, за да бъде средата адекватна на нарастващото търсене. Това изисква радикални промени в начина ни на мислене и действие.
Много ви благодаря за вниманието.
Превод от английски Михаела Паунова
Скъпи приятели, дами и господа,
Сигурността по прехраната винаги е била една от основните грижи на моето правителство. През 2003 година стартирах пилотната програма ‛Нулев глад‛, която даде възможност на милиони извънредно бедни бразилци да се хранят по три пъти на ден.
Също така превърнах борбата с бедността в приоритет на международната политика на Бразилия. Обединих се с други лидери на богати и бедни държави, с цел осигуряване на достатъчен ресурс, за да избавим по-голямата част от човечеството от бича на глада и недохранването.
Заедно с тях разработихме иновативни методи за пренасочване на средствата, които в момента отиват за производство на оръжия или за прекомерни облаги от финансови спекулации, за най-хуманната цел - да нахраним гладните.
Постигнахме успех. Така например създадохме механизъм за реагиране на ендемични заболявания в най-бедните страни.
Засега сме направили малко в сравнение с огромния мащаб на този риск. Напомням ви, че всяка нощ повече от 800 милиона души по света си лягат гладни. Това е обида за човечеството и хуманността.
Въпреки цялата техническа работа и политическите усилия на някои лидери, иновативните решения срещат съпротива отвсякъде.
Нека да не храним илюзии. Няма да бъде намерено структурно решение за глада по света, докато не сме в състояние да насочваме ресурси за производство на храни в бедните държави и докато има спекулативни търговски практики в търговията със селскостопански продукти.
Сблъскваме се с тежък и деликатен проблем. За да можем да реагираме, трябва да разбираме истинските причини за него.
Да вземем един наистина драматичен пример, какъвто е Хаити. Тази държава, която е най-бедната в Америка, беше един от водещите производители на ориз. Но дори и при това положение, макроикономическите политики, идващи отвън и фокусирани единствено върху монетарната политика, заедно с излишъците от високо субсидирани храни в другите страни, принудиха Хаити да спре да отглежда собствен ориз, което доведе до трагичните резултати, които ние всички предчувствахме.
За да разберем напълно истинските причини за настоящата хранителна криза, трябва първо да разсеем ‛димната завеса‛, издигната от мощни лобита, които се опитват да обвинят етаноловата промишленост за инфлацията на храните.
Това е нещо повече от обикновена спекулация, това е обида, която не би трябвало да стои на дневен ред за сериозно обсъждане. Истината е, че покачването на цените на храните няма само едно обяснение. То е резултат от няколко фактора: нарасналите цени на горивата, които се отразяват върху цените на торовете и на транспорта; климатичните промени; спекулациите на финансовите пазари; падащите световни запаси от храни; нарастващата консумация на храни в развиващите се страни, като Китай, Индия, Бразилия и редица други; и, преди всичко останало – абсурдната протекционистка земеделска политика на богатите страни.
Може би най-голямата - и приветствана от всички, трябва да отбележим - новина е фактът, че повече хора се хранят днес. Бедните в Китай, Индия, Африка, Карибите и Латинска Америка, в това число и Бразилия, се хранят повече от преди. И това е много добре.
Факт е, че маса нови консуматори се включват в пазара.
Огромни страни, които в миналото бяха считани за бедни, в момента се развиват стремително, подобрявайки стандарта на живот на най-засегнатата от глад част на населението. Това явление с изключително значение се утвърди трайно.
Друг основен фактор за покачването на цените на храните са високите цени на петрола. Любопитно е, че много хора говорят за нарастващите цени на храните, но мълчат за влиянието на цените на петрола върху разходите за производство на храни.
Сякаш единият фактор няма нищо общо с другия. Но всеки добре информиран човек знае, че това не е така. Цифрите са ясни. В Бразилия за всяко зрънце боб, ориз, царевица или соя или за всеки литър мляко цената на петрола е 30% от крайната цена.
И забележете, аз говоря за Бразилия, където делът на петрола е само 37% в общо консумираната енергия. В моята страна повече от 46% от енергията идва от възобновяеми източници, като захарна тръстика и водноелектрически централи. Но дори и при това положение цената на петрола се отразява тежко върху цената на земеделската продукция в Бразилия.
Така че, чудя се: до каква степен цените на петрола засягат производството на храни в другите държави, които са много по-зависими от петрола от нас? Особено след като през последните години цената на петрола скочи от 30 на 130 долара за барел.
Трябва да се вземат мерки. Поради тази причина държавните и правителствени ръководители от Централна Америка, заедно с Бразилия, решиха да помолят Обединените нации да свикат спешна международна конференция за обсъждане на проблема.
Скъпи приятели, дами и господа,
Друг решаващ фактор, който стои зад покачващите се цени на храните, е нетолерантният протекционизъм, към който се придържат богатите страни в селското стопанство, като по този начин отслабват и дезорганизират производството на другите държави, в частност на най-бедните.
Така наречената световна хранителна криза е преди всичко криза на дистрибуцията. Трябва да произвеждаме повече храни и да ги разпределяме по-добре. Бразилия, като селскостопанска сила, е решена да повиши собственото си производство.
Но за какво би служило това да произвеждаш повече, когато субсидии и протекционизъм подкопават достъпа до пазарните, осакатяват приходите и правят невъзможно развитието на земеделска дейност?
Определени страни, разполагащи с добри природни ресурси, които развиха модерни технологии, успяха да реализират невероятен ръст на добивите и по този начин преодоляха неоправданите бариери и деформации, провокирани от най-богатите световни икономики.
Но какво да кажем за по-бедните икономики, които се борят да поддържат селскостопанските си производители в среда на трудности по осигуряване на финансиране, напояване, мощности, каквито са повечето икономики в Африка?
Субсидиите пораждат зависимост, провалят цялата система на производство и провокират глад и бедност там, където би могъл да цари просперитет. Настъпи времето да се справим с тях. Истинската хранителна сигурност трябва да бъде глобална и да се базира на сътрудничество.
Скъпи приятели,
Бразилия настоява за използване на огромния потенциал на биогоривата. Те са решаващи за борбата с глобалното затопляне и могат да изиграят важна роля за икономическото и социалното развитие на най-бедните страни.
Производството на чиста възобновима енергия от биогорива генерира приходи и работни места, особено в селскостопанските райони. Затова опитите да се направи причинно-следствена връзка между биогоривата и увеличението на цените на хранителните продукти са плашещи.
Любопитно е, че толкова рядко се споменава негативният ефект от покачването на цените на петрола върху цените на храните и транспорта.
Подобно поведение не е нито неутрално, нито безпристрастно. Обидно ми е да виждам обвинителните пръсти, сочещи против чистата енергия от биогоривата – пръсти, изцапани с петрол и въглища.
Съкрушен съм, като виждам, че повечето от тези, които обвиняват етанола - включително етанола от захарна тръстика - за високите цени на храните, са същите онези, които десетилетия наред поддържат протекционистки политики в ущърб на производителите в бедните страни и потребителите от целия свят. […]
Производството на етанол и производството на храни са потомци на една и съща революция, която през последните години преобрази Бразилия благодарение на изобретателността на нашите изследователи и непобедимия дух на бразилските фермери. Тази революция превърна Бразилия в световен пример за селскостопански технологии в тропически условия.
Имаше и такива критици, които повдигнаха безпочвеното обвинение, че бразилските захарни плантации нарушават Амазонската природа. Всеки, който е достатъчно глупав да твърди това, вероятно не знае нищо за Бразилия. […]
Накратко, захарният етанол на Бразилия не е заплаха за Амазонка, не заема повече площи извън тези, отредени за производство на храни, нито пък отнема залъка на бразилците или на други хора някъде по света.
Приятели, дами и господа,
Аз не подкрепям производството на етанол от царевица или други зърнени култури. Съмнявам се, че някой би ходил гладен, но с пълен резервоар.
В същото време етанолът от царевица очевидно може да се конкурира с този от захарна тръстика само когато е ‛напомпан‛ със субсидии и защитен с тарифни бариери.
Захарният етанол дава 8.3 пъти повече енергия от енергията от фосили, използвана за производството му.
Докато етанолът от царевица възвръща само 1.5 пъти от енергията, която консумира.
Ето защо някои хора сравняват етанола с холестерола. Има добър и лош етанол. Добрият етанол ни помага да пречистим планетата и е конкурентен. Лошият етанол идва с ‛мазнините‛ на субсидиите.
Приятели, дами и господа,
Време е политическите и икономически анализатори да направят вярна оценка на капацитета на развиващите се страни, да се включат в решаването на хранителните, енергийните и климатичните проблеми.
Близо 100 държави имат природен потенциал за стабилно производство на биогорива. Тези държави трябва да проведат собствени проучвания и да преценят дали са в състояние да произвеждат биогорива и в какъв мащаб. Те ще трябва да решат кои култури са най-подходящи и да разработят проекти, базирани на икономически, социални и екологични критерии.
Това са важни решения, които те ще трябва да вземат сами, а не да ги оставят на други страни и организации, които често са ехо – дори и с добри намерения – на интересите на петролната промишленост или на онези участници в земеделския сектор, които разчитат на субсидии и протекции.
Светът трябва също така да реши какво да прави със смъртоносната заплаха от глобално затопляне, изискваща стабилно сътрудничество и отговорност на цялото човечество.
В Киото светът реагира зряло и отговорно. За съжаление, няколко страни отказаха да поемат ангажимент да намалят емисиите си на въглероден двуокис. За съжаление, по-лесно е да се издават предупреждения, отколкото да се променят потребителските навици и да се елиминират загубите.
По-лесно е да обвиняваме другите, отколкото да направим необходимите промени, засягащи нечии корпоративни интереси.
Затова напоследък изглежда, че гласовете, призоваващи към намаляване на емисиите въглероден двуокис, стават все по-слаби.
Това е нещо, за което можем само да съжаляваме. Не можем да бъдем безотговорни към нашите деца и внуци, към бъдещето на планетата. Светът не може да върви напред с горива от горящи фосили с темпото, с което го прави сега.
Проведохме изследване в Бразилия за сравнение на емисиите от въглероден двуокис (CO2) от коли, захранвани с етанолово гориво и бензин, като използвахме еднакви модели коли, еднакъв двигател и път, една и съща скорост. Колата, задвижвана с бензин, емитира 250 грама CO2 на километър, 8.5 пъти повече от колата на етанол.
Когато сравняваме дизел и биодизел, виждаме, че камионите на фосилно гориво емитират 5.3 пъти повече въглероден двуокис от биодизела.
В допълнение, растенията, от които се извлича биодизел, още докато растат, също неутрализират голямо количество въглероден двуокис. Етанолът не е само чисто гориво, той е гориво, което в процеса на производството си пречиства планетата.
Всички тези фактори изискват сериозни, балансирани дискусии на тема биогорива и глобално затопляне. За тази цел каня от всички страни политици, учени и представители на гражданското общество на Международна конференция по въпросите на биогоривата, която ще се проведе през ноември в Сан Паоло.
Приятели, дами и господа,
В днешния свят господстващата визия за сигурността е фокусирана върху гарантиран контрол върху снабдяването с храни и горива на определена територия.
Субсидиите за селските стопани и търговските бариери, спиращи растежа на земеделието в бедните страни, също са плод на тази визия.
Трябва да проумеем, че ако стимулирахме земеделието в развиващите се страни чрез свободни пазари, може би нямаше да преживяваме настоящата хранителна криза.
Трябва да преформулираме вижданията си и да ‛рециклираме‛. Трябва да работим с чувство за взаимна зависимост и сътрудничество. Убеден съм, че можем да създадем нова концепция за сигурност в един свят, в който не само енергията, но и идеологиите ще подлежат на обновяване.
Решението не е в търсене на протекции или в опити да се спре търсенето. Решението е да се увеличи снабдяването с храни, да се отворят пазарите, да се премахнат субсидиите, за да бъде средата адекватна на нарастващото търсене. Това изисква радикални промени в начина ни на мислене и действие.
Много ви благодаря за вниманието.
Превод от английски Михаела Паунова
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
