Потискащи déjà vu преживявания
Мина доста време, откакто Обединените нации си поставиха за цел борбата с глада. Но до този момент бе направено наистина малко. По време на срещата на върха в Италия бе поставен въпросът най-накрая на мизерстващите да бъде дадено нещо повече от обещание.
Ханс-Хайнрих Вреде говори за едно „потискащо déjà vu преживяване“. Докато работел от 1979 до 1972 в германското посолство в Адис-Абеба, той се запознал с няколко ‛домашно произведени фактори“ за глада в Етиопия. Страната била зле подготвена за случаи, като мощно засушаване и силни порои. Липсвали укрепени пътища, по които да става доставката на храни до изнемощелите от глад хора.
Днес Вреде е германският посланик на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO) в Рим и отново са му връчени докладите от Етиопия, при вида на които той споделя: „Но всичко това вече съм го чел! За четвърт век нищо не се е подобрило.“
Подобни дежавюта би имала и световната общественост, когато става дума за изхранването. Нямаше ли достатъчно тържествени обещания на Общността на нациите за борба с глада и за намаляване на броя на мизерстващите поне наполовина? А какво се случи? Числото се задържа на същото ниво, а според някои статистически данни дори се еповишило. „Днес 860 млн. души страдат от глад и недохранване“, трябваше да оповести Жак Диуф, генерален директор на FAO.
Драстичните покачвания на цените на ориза, пшеницата, зеленчуците, месото и други хранителни продукти през последните месеци утежниха ситуацията. Заседаващата в Рим FAO изказа своите опасения, че в бъдеще още стотици милиони хора ще трябва да гладуват. 22 държави са особено засегнати, сред тях са Еритрея, Северна Корея и Хаити.
Надеждата трябваше да дойде от срещата на върха. Два дни в седалището на FAO, в близост до цирк Максимус, се бяха събрали няколко президенти и премиери и повече от сто ресорни министри, за да развият стратегии срещу глада. Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун бе също там заедно с френския президент Никола Саркози, с бразилеца Игнасио Лула да Силва, с Хосни Мубарак от Египет и Махмуд Ахмадинеджад от Иран. Световната банка също участва, с което допринесе ситуацията да заприлича на шоу-представление за успокояване на световната съвест. А Вреде бе обявил предварително, че резултатите ще са огромни. За тази цел генералният секретар на ООН Бан Ки Мун за първи път представи конкретен план за действие срещу кризата с глада, който включва цялата система на ООН. Освен това по-богатите държави обещаха да се задължат с плащания на помощи. По този начин Световната програма за прехрана (WFP) ще може да разчита на повече от необходимите 755 млн. долара за краткосрочна помощ.
Освен това FAO обяви, че ще се отпуснат 1,7 млрд. долара за дългосрочни проекти, като парите ще отидат при фермери в третия свят, за да могат да произвеждат повече. В политиката за развитие темата „селско стопанство“ дълго време беше пренебрегвана, бяха първите критики, на които Обединените нации трябваше да отговарят. FAO отдавна предупреждаваше по този проблем страните донори и страните бенефициенти. На срещата в Рим критичността и самокритичността бяха на мода: FAO бе обвинявана в тромавост и йерархичност; американците и европейците – в злоупотреба със субсидирането на експорта, чрез което фермерите от развиващите се страни биват изтласквани от пазара; Страните от третия свят – в прахосване на помощите на бедните.
‛Тази криза не пада от небето“, бе основното послание на генералния секретар Бан Ки Мун. „Тя е следствие на пренебрегване и неефективна политика за развитие, продължила повече от десетилетие.“ Ако решаването на проблема и сега не бъде започнато, кризата би могла да се задълбочи „и да повлияе на социалната и политическата сигурност в световен мащаб“.
Все пак в Рим не се случиха чудеса, но конференцията отбеляза успех, тъй като в известна степен страните успяха да се разберат за причините за кризата. FAO ги назовава - наводненията и сушите в следствие на промяната в климата, нарастващото население в света, променящите се хранителни навици в държавите на прехода като Китай, където се консумира много повече месо, и високите цени на петрола, които удрят по селското стопанство. „Това е опасна смес“, предупреди говорителят на FAO Ервин Нортхоф. „Несигурността при производството на хранителни продукти ще нараства.“
На конференцията бе засегнат въпросът и с производството на био-горива. Държави като Бразилия, които произвеждат много горива на растителна основа, обявиха, че те са екологичен източник на енергия. Скептично настроените обаче, сред които и германската министърка на развитието Хайдемари Вичорек-Цойл (ГСП), не скри опасенията си, че чрез новата енергия могат да изчезнат много от площите за производство на храни.
Експерти като директора на FAO обявиха, че виждат и положителната страна във високите цени на храните: за първи път от доста време насам селското стопанство ще стане доходно. Посланик Вреде също не скри надеждата си, че фермерите от Третия свят ще получат тласък след Рим. Мотото на FAO звучи обнадеждаващо по този въпрос. „Fiat panis“, което означава - „Да дадем хляб“
Süddeutsche Zeitung, юни 2008
Превод от немски Десислава Манева
Ханс-Хайнрих Вреде говори за едно „потискащо déjà vu преживяване“. Докато работел от 1979 до 1972 в германското посолство в Адис-Абеба, той се запознал с няколко ‛домашно произведени фактори“ за глада в Етиопия. Страната била зле подготвена за случаи, като мощно засушаване и силни порои. Липсвали укрепени пътища, по които да става доставката на храни до изнемощелите от глад хора.
Днес Вреде е германският посланик на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO) в Рим и отново са му връчени докладите от Етиопия, при вида на които той споделя: „Но всичко това вече съм го чел! За четвърт век нищо не се е подобрило.“
Подобни дежавюта би имала и световната общественост, когато става дума за изхранването. Нямаше ли достатъчно тържествени обещания на Общността на нациите за борба с глада и за намаляване на броя на мизерстващите поне наполовина? А какво се случи? Числото се задържа на същото ниво, а според някои статистически данни дори се еповишило. „Днес 860 млн. души страдат от глад и недохранване“, трябваше да оповести Жак Диуф, генерален директор на FAO.
Драстичните покачвания на цените на ориза, пшеницата, зеленчуците, месото и други хранителни продукти през последните месеци утежниха ситуацията. Заседаващата в Рим FAO изказа своите опасения, че в бъдеще още стотици милиони хора ще трябва да гладуват. 22 държави са особено засегнати, сред тях са Еритрея, Северна Корея и Хаити.
Надеждата трябваше да дойде от срещата на върха. Два дни в седалището на FAO, в близост до цирк Максимус, се бяха събрали няколко президенти и премиери и повече от сто ресорни министри, за да развият стратегии срещу глада. Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун бе също там заедно с френския президент Никола Саркози, с бразилеца Игнасио Лула да Силва, с Хосни Мубарак от Египет и Махмуд Ахмадинеджад от Иран. Световната банка също участва, с което допринесе ситуацията да заприлича на шоу-представление за успокояване на световната съвест. А Вреде бе обявил предварително, че резултатите ще са огромни. За тази цел генералният секретар на ООН Бан Ки Мун за първи път представи конкретен план за действие срещу кризата с глада, който включва цялата система на ООН. Освен това по-богатите държави обещаха да се задължат с плащания на помощи. По този начин Световната програма за прехрана (WFP) ще може да разчита на повече от необходимите 755 млн. долара за краткосрочна помощ.
Освен това FAO обяви, че ще се отпуснат 1,7 млрд. долара за дългосрочни проекти, като парите ще отидат при фермери в третия свят, за да могат да произвеждат повече. В политиката за развитие темата „селско стопанство“ дълго време беше пренебрегвана, бяха първите критики, на които Обединените нации трябваше да отговарят. FAO отдавна предупреждаваше по този проблем страните донори и страните бенефициенти. На срещата в Рим критичността и самокритичността бяха на мода: FAO бе обвинявана в тромавост и йерархичност; американците и европейците – в злоупотреба със субсидирането на експорта, чрез което фермерите от развиващите се страни биват изтласквани от пазара; Страните от третия свят – в прахосване на помощите на бедните.
‛Тази криза не пада от небето“, бе основното послание на генералния секретар Бан Ки Мун. „Тя е следствие на пренебрегване и неефективна политика за развитие, продължила повече от десетилетие.“ Ако решаването на проблема и сега не бъде започнато, кризата би могла да се задълбочи „и да повлияе на социалната и политическата сигурност в световен мащаб“.
Все пак в Рим не се случиха чудеса, но конференцията отбеляза успех, тъй като в известна степен страните успяха да се разберат за причините за кризата. FAO ги назовава - наводненията и сушите в следствие на промяната в климата, нарастващото население в света, променящите се хранителни навици в държавите на прехода като Китай, където се консумира много повече месо, и високите цени на петрола, които удрят по селското стопанство. „Това е опасна смес“, предупреди говорителят на FAO Ервин Нортхоф. „Несигурността при производството на хранителни продукти ще нараства.“
На конференцията бе засегнат въпросът и с производството на био-горива. Държави като Бразилия, които произвеждат много горива на растителна основа, обявиха, че те са екологичен източник на енергия. Скептично настроените обаче, сред които и германската министърка на развитието Хайдемари Вичорек-Цойл (ГСП), не скри опасенията си, че чрез новата енергия могат да изчезнат много от площите за производство на храни.
Експерти като директора на FAO обявиха, че виждат и положителната страна във високите цени на храните: за първи път от доста време насам селското стопанство ще стане доходно. Посланик Вреде също не скри надеждата си, че фермерите от Третия свят ще получат тласък след Рим. Мотото на FAO звучи обнадеждаващо по този въпрос. „Fiat panis“, което означава - „Да дадем хляб“
Süddeutsche Zeitung, юни 2008
Превод от немски Десислава Манева
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
