От 1 май 2008 Оливие де Шутер е новият специален пълномощник на ООН за правото на прехрана. Той наследи на този пост Ян Циглер. Още на 2 май Де Шутер представи анализ на кризата с прехраната в световен мащаб. Като причини за вдигането на цените на храните той посочи шест явления: структурна трансформация на потреблението, недостатъчно количество инвестиции в сферата на земеделието, промени в климата, покачване цените на петрола, увеличено търсене на горива от аграрни продукти, спекулативни инвестиции.

В анализа си Де Шутер прикани Съвета на ООН по правата на човека да преразгледа статута на правото на храна в качеството му на човешко право и да препоръча на отделните страни да изработят национални стратегии, които във вътрешен план да го поставят в законови и институционални рамки. Де Шутер представи накратко и размерите на кризата с прехраната в световен мащаб:

Към днешна дата 854 млн. души не са сигурни какво ще ядат на следващия ден. 60% от тях живеят в Субсахара и в Южна Азия. 25 млн. живеят в страни в преход, а 9 млн. – в развития Север. Освен това 2 млрд. души страдат от недохранване, причинено от липса на витамини и минерали. Според данни на Световната здравна организация недостигът на желязо, витамин А и цинк са сред 10-те най-чести причини, водещи до смърт в развиващите се страни. От липса на желязо – анемия, са засегнати 1.7 млрд. души. 254 млн. деца в предучилищна възраст в 118 държави страдат от липсата на витамин А, която е и основната причина за детска слепота в развиващите се страни. Недостиг на йод в организма е засегнал 780 млн. души и е причинил множество мозъчни увреждания и забавяния в умственото развитие най-вече в първите седмици или месеци от живота на новороденото. Всяка година умират близо 800 000 малки деца заради недостиг на цинк, който води до отслабване на имунната система. Всяка година 5.6 млн. деца на възраст от пет години или дори по-малко умират поради недохранване или от болест, причинена от недостиг на определени витамини или минерали.

Де Шутер възприема глада като внезапна и изключителна криза – пробив в нормалното функциониране на една държава, свързан с няколко слаби или по-скоро нулеви реколти, конфликти или спекулации с хранителни стоки, комбинирани с неподходяща държавна политика. Де Шутер поема новия пост, облягайки се на учението на индийския икономист и философ Амартиа Сен, според когото гладът е причинен не от липсата на храна, а от внезапната промяна в правата на определени сегменти на населението, които стават уязвими, защото или не могат да работят, или пазарната стойност на техните услуги и стоки се е обезценила.





- Вашият предшественик Ян Циглер обяви преди време, че покачващите се цени на хранителните стоки ще доведат до ‛тиха масова смърт“. И вие ли смятате същото?

- Това е една много провокативна теза. Циглер твърди, че всъщност става дума не за природно бедствие, а за катастрофа, причинена от човека. Имайки предвид идеята, че човечеството е можело да я предотврати, можем да се съгласим, че наистива става дума за смърт.

- Каква е ролята на Международния валутен фонд по отношение на сегашната криза?

- Ние си плащаме за воденето на погрешна политика в продължение на 20 години. През 80-те години и до средата на 90-те години МВФ изискваше от онези страни, които финансово зависеха от него, да отварят системно икономиките си. Това беше така, защото МВФ поставяше условие – срещу кредит – внос. Така отделните страни ставаха твърде зависими от колебанията на световната икономика.

- Вие многократно критикувахте и Световната банка.

- Световната банка, както и всички останали, подцениха колко е важно да се инвестира в селското стопанство. Ще дам и пример: през 1980 тя предоставяше 30% от кредитите си за селско стопанство, а през 2007 – 12%. Средствата се влагаха предимно за инфраструктурни проекти, въпреки че се увеличаваше търсенето на хранителни продукти. Тук трябва да добавим и промяната в хранителните навици, свързани с по-голямото търсене на мляко, месо и риба. И така постоянно, години наред, пренебрегвахме селското стопанство за сметка на урбанизацията. И сега си признаваме, че това бе грешна политика. Дори и Световната банка си го признава.

- Каква е ролята на така наречените Cash Crops – култури, отглеждани изцяло за износ - като кафето и тютюна?

- С отварянето на пазарите в страните, на които бе отпуснат кредит, можеше да се наблюдава следният процес: те се отказваха от своите основни и характерни култури и вместо това засаждаха Cash Crops. Така вътрешният пазар ставаше зависим от вноса и от промените в цените на хранителните продукти на глобално ниво.

- Като втора причина можем да посочим спекулацията на борсата с цените на хранителните продукти. Как политиката ще се справи с този проблем?

- Особено инвестициите на така наречените Хедж фондове в първични хранителни продукти (необработени, като пресните плодове) доведоха до петорно покачване на цените им между 2006 и 2007. Някои страни, като например Индия, биха искали да въведат данък, с който да ограничат подобен род спекулации, тъй като се опасяват, че ще намалеят инвестициите към борсите им. За целта ние се нуждаем от координираните съвместни действия на международната общност. Би било добре да се създаде хранителен резерв, който да се извади на пазара в онзи момент, когато инвеститорите решат, че трябва да вдигнат цените на хранителните продукти.

- Как разглеждате проблема със спекулирането с цените на хранителните продукти от гледна точка на етиката?

- Трудно е да се каже. Пазарите не са морални същества. За банките и инвеститорите те са само числа. Фактът, че специфичната тема за прехраната е свързана с човешките права, сякаш вече не прави впечатление на никого и заради това не мисля, че може да се говори за етическо основание. Аргументите от този порядък не могат да доведат до никаква промяна, тя е възможна единствено чрез регулиране и закон.

- Ангела Меркел сключи енергийно споразумение с бразилския президент, с което на преден план се поставя производството на биогорива. Какво смятате за това?

- Твърде съм разочарован, че тази безотговорна политика ще бъде продължена въпреки многобройните предупреждения от страна на природозащитниците. Ползите от тези горива са силно преувеличени, а реално те са вредни за околната среда. За производството на горива от аграрни продукти се изразходва много енергия, изхвърлят се вредни газове; разрушават се тропическите гори в Индонезия и Малайзия; губят се огромни количества вода при производствения процес.

- Какви са последствията от биогоривата върху селското стопанство?

- В момента за използването на плодородни площи, които, трябва да отчетем, стават все по-малко и по-малко, се конкурират два процеса - отглеждане на култури, които се използват за прехрана, и производство на горива от аграрни продукти. Заради разрастването на пустинята само от територията на Субсахара са изгубени между 60 и 90 милиона хектара обработваема земя. Политиката на използване на големи площи за производство на биогорива е изключително краткосрочна и опасна. Разочарован съм от късогледството на нашите политици. Това е напълно погрешна политика и аз ще продължа да я разобличавам.

- Как може Европейският съюз да се намеси в разрешаването на този проблем?

- Трябва веднага да се откажем от целта на ЕС 10% от биогоривата да се използват в транспортния сектор. Подобна цел, която е зададена да се изпълни до 2020, е напълно нереалистична. Ние пренебрегнахме голяма част от въздействието на тези горива върху околната среда. Трябва да се насочим към други енергийни източници – като вятъра и слънцето. Освен това ЕС ще трябва по етапен принцип да намалява субсидиите за земеделие, тъй като те ‛опорочават“ търговията със селскостопански продукти и не дават възможност на пазара в развиващите се страни да се конкурира с европейския.



Süddeutsche Zeitung , юни 2008

Превод от немски Десислава Манева