Хелке Зандер (родена през 1937 в Берлин) е една от видните представителки на Новото немско кино. Макар и малко известна у нас, тя е режисьор от световна величина. И благодарение на Гьоте институт, който наскоро показа панорама от нейни филми, киноманите и почитателите на немското кино се запознаха с творчеството на тази ексцентрична авторка. Критиците казват за нея, че ‛стои твърдо с крака на земята, а главата й е в облаците“. Зандер е радетел на авторското кино и радикален защитник на правата на жените. Обичайно героините в нейните филми постоянно трябва да се утвърждават и да отстояват позиции, разкъсвайки се между семейството и професията. Един от първите й игрални филми ‛Редюпърс“ може да се разглежда като програмен за нея, още повече че тя самата изпълнява главната роля - фоторепортерка от вестник. Интересен е ироничният, отстранен коментар на режисьорката към случващото се на екрана – елемент, характерен за повечето й филми. От тях струи поезия и тъга, но те са и реален документ за топографията на любимия й Берлин в различни времеви пластове.

Зандер е от интелектуалците, които утвърждават творческото си кредо в неспокойствието на 60-те, когато сред широки слоеве от западната интелигенцията са популярни радикалните ултралеви движения. Но прекалената поляризация и политизация я дистанцира от тези среди, и от 1968 тя се включва активно в движението за правата на жените. По време на една демонстрация, когато снима с камера, е арестувана и филмовият материал е иззет от полицията. Цялата журналистическа гилдия от ‛Шпигел“ до ‛Цайт“ се вдига на протест в нейна защита и дебатите по този повод стигат до Бундестага.

През 1973 Зандер и Клаудия фон Алеман организират първия Женски филмов фестивал, в който участват 40 авторки. В продължение на десет години издават първото в Европа феминистко филмово списание ‛Жени и кино“.

Още с късометражния си дебют печели ‛Златна мечка“ в Берлин, но финансирането на нейните филмови проекти си остава проблем и тя се ориентира към литературата. Книгата й ‛Историята на трите дами К“ издадена през 1987, се превръща в бестселър и се ползва с изключителен успех сред читатели и критици. Но киното е голямата й любов, независимо от трудностите, които съпътстват реализацията на нейните филми. Особено трудна е съдбата на ‛Освободител и освободена“- документален филм за изнасилените жени в Германия в края и непосредствено след Втората световна война. Режисьорката се среща с десетки жени, но малко от тях се решават да застанат пред камерата. Години изучава архивите на болници, общини и гледа стотици метри документални филми и кинопрегледи, за да събере нужния й материал и то по тема, която не само е премълчавана, но е и абсолютно табу. Данните са драстични - броят на изнасилените жени е над 100 000. Това стъписва дори телевизия като NDR и тя се отказва от финансирането на филма. Още четири години са били необходими на Хелке Зандер да намери средства и да довърши филма си, който от 1992, след показването му на Берлинале, шества по световните екрани и печели множество награди.

Това е 190-минутен, разтърсващ документ за зверствата, на които са подложени жените по време на война. Покъртителни са кадрите с изнасилени и убити германки, рускини, полякини, французойки, белгийки, норвежки. Стъписваща е статистиката за бум от венерически болести. Но най-болезнени са признанията на самите жени и на родените след този ужас деца, вече възрастни хора. Неизлечима травма е дамгосала душите им за цял живот. Но достойнство на филма е, че не търси реванш. Жертви и потърпевши са всички, дори насилниците в някаква степен, защото войната им е отнела човешкото, деформирала ги е до механизъм на злото. А най-важното, заради което този филм е създаден е, че той е ‛призван да променя мисленето на хората“ – кредото на Хелке Зандер в цялото й творчество.