Ирландия: защо не и след него
На 12 юни 2008 г. ирландските граждани гласуваха против Договора от Лисабон. Така, в рамките само на три години, опитите на европейските елити за дълбока институционална промяна в политическата рамка на Европейския съюз (EC) претърпяха трети пореден неуспех. След Франция (май 2005), Нидерландия (юни 2005), и Ирландия на свой ред гласува против значими промени в съществуващата структура на ЕС. По този начин последният проведен референдум, този от Дъблин, постави поредното предизвикателство пред интеграционните амбиции на националните и европейските политици. В този аспект може да се твърди, че неспособността на ЕС на 27-те да продължи със задълбочаването на интеграцията (deepening), развивайки едновременно с това и европейската политика на разширяването (widening), е повече от очевидна. След двете последни разширявания на ЕС от 2004г. и 2007г., довели до „експлозия‛ на съюза по отношение на неговата демография и територия, съществуващата понастоящем институционална уредба на организацията функционира все по-тромаво и неефективно - формалната тежест на съюза нараства (територия и население), но неговата роля в света остава все така неясно артикулирана и неотговаряща на икономическия му, политически и културен потенциал.
След ‛фиаското от Дъблин‛, поредният опит за реформиране на организацията - т.нар. ‛план Б‛ - е на път да завърши с нов провал, а както е видно, ‛план В‛ все още не съществува. Затова въпросът как да се излезе от трудната ситуация, в която се намира организацията след ирландското ‛не‛, е особено актуален. В търсене на верния отговор са ангажирани не само националните и европейските политици, но и редица изследователски организации.
*
За не/успехите на кампанията. В представително социологическо проучване на Евробарометър от 18 юни 2008г.1 , проведено непосредствено след обявяването на окончателните резултати от референдума за Договора от Лисабон, се очертават ясно настроенията и нагласите в ирландското общество, провокирали болшинството граждани (53%) да участват в референдума. Този сравнително висок резултат на участие легитимира напълно постигнатите резултати, като лишава някои ирландски и европейски политици от желанието да настояват за повторно гласуване на договора, без в него да се включат допълнителни поправки. Но, оставяйки за момент настрана високия процент участвали, нека първо се спрем върху това защо останалите 47% са се въздържали от участие в референдума. Така, според гореспоменатото изследване, основен мотив за неучастие (52%) е била неинформираността на гражданите за спецификите на договора и последиците, които неговото приемане или отхвърляне би имало за страната. Обръщайки внимание на социо-демографските характеристики на въздържалите се, веднага прави впечатление високият процент (64%) млади хора (18-24г.), които не са участвали, както и фактът, че са се въздържали от участие и заетите в ниските нива на производство (51%) в сравнение с незаетите (44%) и самонаети (39%).
Относно оценката на гласоподавателите за ефективността на кампанията по време на референдума мнозинството от гласувалите (68%) посочват, че кампанията на противниците на договора е била далеч по-убедителна и впечатляваща от кампанията на подкрепящите го.
За резултатите от референдума. Що се отнася до профилите на поддръжниците и противниците на договора, то получените данни сами по себе си не са особено изненадващи. Така в лагера на противниците преобладават жените (56%), което може да се обясни с по-консервативните им нагласи, работниците, заети с ръчен труд (74%), заплашени от нарастващата имиграция в страната, и хората, живеещи в селата, опасяващи се от намаляването на европейските субсидии за селското стопанство и отварянето на европейските пазари за евтини селскостопански продукти от трети страни.
В проведеното изследване отново изненадата е големият процент млади хора (65%), гласували против Договора от Лисабон. Този разочароващ резултат за пореден път доказва неефективността на средствата, използвани от поддръжниците на договора: правителството, парламента, основните ирландски политически партии (включително и опозиционните), синдикатите и бизнес организациите; показва невъзможността им да мобилизират младите хора, като използват политически послания и информационни канали, които са достъпни и предпочитани от младото поколение. Нещо повече, тези резултати биха могли да се интерпретират и като невъзможност на националния политически и бизнес елит да достигне до онези, които ще определят развитието на страната и ролята й в глобализиращия се свят през следващите десетилетия – впрочем проблем, характерен не само за Ирландия. Съответно поддръжници на договора са предимно мъже (51%) на възраст над 55 години (58%), хора с висок образователен ценз (57%) и самонаети (60%). На основата на посочените дотук данни би могло да се твърди, че те очертават на практика социо-демографския профил на хората, губещи/печелещи от интегрирането на страната в ЕС. Така, без това да учудва някого, подкрепящите договора считат, че гласувайки ‛за‛, те защитават интересите на Ирландия в ЕС (32%) и допринасят за по-силното интегриране на страната (19%) в рамките на организацията, донесла толкова ползи за страната им.
От своя страна, спектърът от причини за гласуване против договора е далеч по-разнообразен: на първо място с 22% са хората, гласували против договора поради недостатъчна информация относно значимите промени, които ще настъпят в структурата на съюза след влизането му в сила. На второ място с 12% са мотиви, които имат за цел да запазят ирландската идентичност – в този аспект особено влиятелна роля по време на кампанията са имали социално консервативни групи, които изразяваха опасения, че приемането на договора ще доведе до легализирането в Ирландия на проституцията и наркотиците, евтаназията и абортите. Референдумът мобилизира и анти-естаблишмънт настроения в страната (6%), като изразител на тези настроения е Шин Фейн (Sinn Fein) - единствената опозиционна партия, която е провела кампания против договора. Групата за натиск ‛Либертас‛ (Libertas), от своя страна, мобилизира част от гласоподавателите (6%) заради запазването на независимостта на ирландската данъчна система и на ирландското влияние в Брюксел.
В краят на изследването са представени възможните сценарии на ниво ЕС и Ирландия след отхвърлянето на договора така, както ги виждат самите участници в референдума. Според противниците на договора, неговото отхвърляне ще засили позициите на Дъблин в процеса на договаряне на различни клаузи в него (opt-outs), които да защитят ирландската идентичност и интереси. На обратното мнение са подкрепилите договора, които се опасяват, че негативните резултати ще намалят възможността на Ирландия да влия върху политическите процеси в Брюксел. Едновременно с това има ясно изразено разбиране измежду участвалите в референдума, че отхвърлянето на договора ще доведе до блокиране на работата на институциите и изграждането на федерална Европа. Що се отнася до вътрешните измерения на отрицателния вот, само 17% от гласувалите против очакват негативния вот да се отрази на икономиката, докато от подкрепящите договора 50% очакват негативни икономически последици. И двете групи гласуващи имат ниско ниво на очакване относно възникването на вътрешнополитическа криза в страната, провокирана от негативните резултати. По отношение на ирландската идентичност - гореща тема по време на кампанията, между 83% и 60% от гласувалите с ‛не‛ очакват Ирландия да запази своя външно политически неутралитет, данъчна система и закони по отношение на абортите, браковете между хомосексуални двойки и евтаназията.
След 12 юни 2008г.
Как може да се излезе от настоящата криза в ЕС? Кои са онези политически ходове, които биха могли да доведат до деблокиране на процеса по ратифицирането на Договора от Лисабон? Кои са положителните и негативните страни на възможните политически действия?
В дните след референдума автори от два европейски изследователски института излязоха със свои предложения за изход от трудната ситуация. Доминик Хирлеман от Фондация Бертелсман (Bertelsmann Stiftung)2 и Даниел Грос и Себастиан Кюрпа от Центъра за Европейски Политически Изследвания (CEPS)3 представиха в своите текстове сходни анализи относно възможните сценарии след 12 юни 2008г.
Възможност 1 - Да се повтори референдумът. На пръв поглед за някои европейски лидери това е най-лесното решение на проблема, но и най-трудно осъществимото от гледна точка на ирландския политически елит. На практика това решение означава, че ирландските политици ще бъдат изправени пред неприятната задача да убеждават своите граждани във важността и предимствата на договор, който вече е бил отхвърлен от мнозинството гласували. В това отношение и двете изследвания посочват, че повторението на референдума е един от най-трудните за реализиране сценарии, като се има предвид, че нивото на участие в допитването бе относително високо и също така висок процент от участвалите граждани (54%) гласуваха против. Нещо повече, повторното отхвърляне на договора от ирландските избиратели би означавало задълбочаване на кризата в ЕС и би забавило в значителна степен интеграционните процеси в организацията.
Възможност 2 – Нов договор. Този сценарии, според авторите на двата анализа, ще доведе до подновяване на разногласията в съюза, като страните членки ще се опитат да извлекат максималното от започналия нов преговорен процес, което ще забави интеграцията и ще продължи преговорите около текста на новия договор за необозримо дълго време. Имайки предвид трудностите, през които премина целият преговорен маратон, свързан с Договора от Лисабон, може да се очаква преговорите по този нов текст да отнемат години, като в същото време липсата на яснота около крайния изход на процеса ще остане. В това отношение не трябва да се забравя, че и новият договор ще подлежи на ратификационна процедура от страните членки, което означава, че вероятността да бъде отхвърлен за пореден път не може да се изключи. Необходимо е да се отбележи, че дори и при успешното и бързо създаване на нов договор на ЕС, самият характер на интеграционните процеси, както и институционалната структура на организацията, предполагат и новият договор да бъде сложен, трудно разбираем - и в този смисъл неясен и недостъпен за гражданите.
Възможност 3 – ЕС на гъвкавата интеграция (‛flexible integration‛). Този подход предполага обособяването на група от страни членки (‛сърце на Европа‛ - ‛Core Europe‛), които да продължат процеса на задълбочена интеграция в политически, икономически и социален аспект за разлика от други (‛Europe a la carte‛), които ще участват в политики на съюза с различна степен на интеграция, в зависимост от желанията и възможностите на техните национални елити. Като примери за такъв тип ‛диференцирана интеграция‛ (‛differentiated integration‛) са формирането на Шенгенското пространство от 22 страни членки и Монетарният съюз, съставен от 15 страни членки. Отрицателните черти на този сценарий за развитието на ЕС са, че ще бъде увеличена некохерентността в организацията, ще се намали значително способността за интеграционно взаимодействие и ще се увеличи непрозрачността на институционалното функциониране на съюза.
Възможност 4 – Запазване на договора от Ница. При този сценарий Договорът от Ница остава действащият договор на ЕС, като в него се направят промени и се включи Службата за външни действия (External Action Service) и се създаде постът на Европейски министър на външните работи (European Minister for Foreign Affairs). В политически аспект слабата страна на този подход е, че демонстрира ‛бюрократичната арогантност на Брюксел‛ (Грос и Кюрпа) и ще бъде индикация за това, че мнението на европейските граждани няма значение за технократите от ЕС.
Възможност 5 – Изключване на Ирландия от ЕС. Според авторите на разглежданите анализи този подход, намерил изразител в лицето на германския външен министър Щанмайер, ще има непредвидими последици за съюза, като най-вероятно ще доведе до отслабване на институциите на организацията и в значима степен ще засегне бъдещото изграждане на европейския проект.
Решенията – Нов референдум. Авторите и на двата анализа смятат, че ратифицирането на Договора от Лисабон трябва да продължи, като в края на този процес, при положение, че има осигурени 26 ратификации на документа, се проведе втори референдум в Ирландия. Тук идва и основното различие в предложените решения: Хирлеман предлага към Договора от Лисабон да се включат допълнителни протоколи, гарантиращи изключения (opt-outs) за Ирландия в сферата на вътрешното законодателство и политическия неутралитет, а oт своя страна Грос и Кюрпа предлагат да се промени формулата на зададения на референдума въпрос, а именно: Желае ли Ирландия да се присъедини към ЕС на 26-те, ратифицирали Договора от Лисабон? Така на практика това би бил референдум не толкова за Договора от Лисабон, колкото за това дали Ирландия иска да остане част от ЕС, или желае да го напусне.
1. Post-referendum survey in Ireland. Preliminary results. Flash Eurobarometer 245, юни 2008г. достъпно на: http://ec.europa.eu/public_opinion/flash/fl_245_en.pdf
2. Hierlemann, Dominik; Irish vote, Europe’s Future: Four options after the ‛No‛.; Spotlight Europe, Special edition; No 2008/06 – June 2008; Bertelsmann Stiftung; достъпно на: http://www.affarinternazionali.it/Documenti/Spotlight_06_2008_Ireland-Special.pdf
3. Gros, Daniel & Kurpas, Sebastian; What next? How to save the Treaty of Lisbon.; CEPS Policy brief; No 163; June 2008; достъпно на: http://shop.ceps.eu/BookDetail.php?item_id=1675
След ‛фиаското от Дъблин‛, поредният опит за реформиране на организацията - т.нар. ‛план Б‛ - е на път да завърши с нов провал, а както е видно, ‛план В‛ все още не съществува. Затова въпросът как да се излезе от трудната ситуация, в която се намира организацията след ирландското ‛не‛, е особено актуален. В търсене на верния отговор са ангажирани не само националните и европейските политици, но и редица изследователски организации.
*
За не/успехите на кампанията. В представително социологическо проучване на Евробарометър от 18 юни 2008г.1 , проведено непосредствено след обявяването на окончателните резултати от референдума за Договора от Лисабон, се очертават ясно настроенията и нагласите в ирландското общество, провокирали болшинството граждани (53%) да участват в референдума. Този сравнително висок резултат на участие легитимира напълно постигнатите резултати, като лишава някои ирландски и европейски политици от желанието да настояват за повторно гласуване на договора, без в него да се включат допълнителни поправки. Но, оставяйки за момент настрана високия процент участвали, нека първо се спрем върху това защо останалите 47% са се въздържали от участие в референдума. Така, според гореспоменатото изследване, основен мотив за неучастие (52%) е била неинформираността на гражданите за спецификите на договора и последиците, които неговото приемане или отхвърляне би имало за страната. Обръщайки внимание на социо-демографските характеристики на въздържалите се, веднага прави впечатление високият процент (64%) млади хора (18-24г.), които не са участвали, както и фактът, че са се въздържали от участие и заетите в ниските нива на производство (51%) в сравнение с незаетите (44%) и самонаети (39%).
Относно оценката на гласоподавателите за ефективността на кампанията по време на референдума мнозинството от гласувалите (68%) посочват, че кампанията на противниците на договора е била далеч по-убедителна и впечатляваща от кампанията на подкрепящите го.
За резултатите от референдума. Що се отнася до профилите на поддръжниците и противниците на договора, то получените данни сами по себе си не са особено изненадващи. Така в лагера на противниците преобладават жените (56%), което може да се обясни с по-консервативните им нагласи, работниците, заети с ръчен труд (74%), заплашени от нарастващата имиграция в страната, и хората, живеещи в селата, опасяващи се от намаляването на европейските субсидии за селското стопанство и отварянето на европейските пазари за евтини селскостопански продукти от трети страни.
В проведеното изследване отново изненадата е големият процент млади хора (65%), гласували против Договора от Лисабон. Този разочароващ резултат за пореден път доказва неефективността на средствата, използвани от поддръжниците на договора: правителството, парламента, основните ирландски политически партии (включително и опозиционните), синдикатите и бизнес организациите; показва невъзможността им да мобилизират младите хора, като използват политически послания и информационни канали, които са достъпни и предпочитани от младото поколение. Нещо повече, тези резултати биха могли да се интерпретират и като невъзможност на националния политически и бизнес елит да достигне до онези, които ще определят развитието на страната и ролята й в глобализиращия се свят през следващите десетилетия – впрочем проблем, характерен не само за Ирландия. Съответно поддръжници на договора са предимно мъже (51%) на възраст над 55 години (58%), хора с висок образователен ценз (57%) и самонаети (60%). На основата на посочените дотук данни би могло да се твърди, че те очертават на практика социо-демографския профил на хората, губещи/печелещи от интегрирането на страната в ЕС. Така, без това да учудва някого, подкрепящите договора считат, че гласувайки ‛за‛, те защитават интересите на Ирландия в ЕС (32%) и допринасят за по-силното интегриране на страната (19%) в рамките на организацията, донесла толкова ползи за страната им.
От своя страна, спектърът от причини за гласуване против договора е далеч по-разнообразен: на първо място с 22% са хората, гласували против договора поради недостатъчна информация относно значимите промени, които ще настъпят в структурата на съюза след влизането му в сила. На второ място с 12% са мотиви, които имат за цел да запазят ирландската идентичност – в този аспект особено влиятелна роля по време на кампанията са имали социално консервативни групи, които изразяваха опасения, че приемането на договора ще доведе до легализирането в Ирландия на проституцията и наркотиците, евтаназията и абортите. Референдумът мобилизира и анти-естаблишмънт настроения в страната (6%), като изразител на тези настроения е Шин Фейн (Sinn Fein) - единствената опозиционна партия, която е провела кампания против договора. Групата за натиск ‛Либертас‛ (Libertas), от своя страна, мобилизира част от гласоподавателите (6%) заради запазването на независимостта на ирландската данъчна система и на ирландското влияние в Брюксел.
В краят на изследването са представени възможните сценарии на ниво ЕС и Ирландия след отхвърлянето на договора така, както ги виждат самите участници в референдума. Според противниците на договора, неговото отхвърляне ще засили позициите на Дъблин в процеса на договаряне на различни клаузи в него (opt-outs), които да защитят ирландската идентичност и интереси. На обратното мнение са подкрепилите договора, които се опасяват, че негативните резултати ще намалят възможността на Ирландия да влия върху политическите процеси в Брюксел. Едновременно с това има ясно изразено разбиране измежду участвалите в референдума, че отхвърлянето на договора ще доведе до блокиране на работата на институциите и изграждането на федерална Европа. Що се отнася до вътрешните измерения на отрицателния вот, само 17% от гласувалите против очакват негативния вот да се отрази на икономиката, докато от подкрепящите договора 50% очакват негативни икономически последици. И двете групи гласуващи имат ниско ниво на очакване относно възникването на вътрешнополитическа криза в страната, провокирана от негативните резултати. По отношение на ирландската идентичност - гореща тема по време на кампанията, между 83% и 60% от гласувалите с ‛не‛ очакват Ирландия да запази своя външно политически неутралитет, данъчна система и закони по отношение на абортите, браковете между хомосексуални двойки и евтаназията.
След 12 юни 2008г.
Как може да се излезе от настоящата криза в ЕС? Кои са онези политически ходове, които биха могли да доведат до деблокиране на процеса по ратифицирането на Договора от Лисабон? Кои са положителните и негативните страни на възможните политически действия?
В дните след референдума автори от два европейски изследователски института излязоха със свои предложения за изход от трудната ситуация. Доминик Хирлеман от Фондация Бертелсман (Bertelsmann Stiftung)2 и Даниел Грос и Себастиан Кюрпа от Центъра за Европейски Политически Изследвания (CEPS)3 представиха в своите текстове сходни анализи относно възможните сценарии след 12 юни 2008г.
Възможност 1 - Да се повтори референдумът. На пръв поглед за някои европейски лидери това е най-лесното решение на проблема, но и най-трудно осъществимото от гледна точка на ирландския политически елит. На практика това решение означава, че ирландските политици ще бъдат изправени пред неприятната задача да убеждават своите граждани във важността и предимствата на договор, който вече е бил отхвърлен от мнозинството гласували. В това отношение и двете изследвания посочват, че повторението на референдума е един от най-трудните за реализиране сценарии, като се има предвид, че нивото на участие в допитването бе относително високо и също така висок процент от участвалите граждани (54%) гласуваха против. Нещо повече, повторното отхвърляне на договора от ирландските избиратели би означавало задълбочаване на кризата в ЕС и би забавило в значителна степен интеграционните процеси в организацията.
Възможност 2 – Нов договор. Този сценарии, според авторите на двата анализа, ще доведе до подновяване на разногласията в съюза, като страните членки ще се опитат да извлекат максималното от започналия нов преговорен процес, което ще забави интеграцията и ще продължи преговорите около текста на новия договор за необозримо дълго време. Имайки предвид трудностите, през които премина целият преговорен маратон, свързан с Договора от Лисабон, може да се очаква преговорите по този нов текст да отнемат години, като в същото време липсата на яснота около крайния изход на процеса ще остане. В това отношение не трябва да се забравя, че и новият договор ще подлежи на ратификационна процедура от страните членки, което означава, че вероятността да бъде отхвърлен за пореден път не може да се изключи. Необходимо е да се отбележи, че дори и при успешното и бързо създаване на нов договор на ЕС, самият характер на интеграционните процеси, както и институционалната структура на организацията, предполагат и новият договор да бъде сложен, трудно разбираем - и в този смисъл неясен и недостъпен за гражданите.
Възможност 3 – ЕС на гъвкавата интеграция (‛flexible integration‛). Този подход предполага обособяването на група от страни членки (‛сърце на Европа‛ - ‛Core Europe‛), които да продължат процеса на задълбочена интеграция в политически, икономически и социален аспект за разлика от други (‛Europe a la carte‛), които ще участват в политики на съюза с различна степен на интеграция, в зависимост от желанията и възможностите на техните национални елити. Като примери за такъв тип ‛диференцирана интеграция‛ (‛differentiated integration‛) са формирането на Шенгенското пространство от 22 страни членки и Монетарният съюз, съставен от 15 страни членки. Отрицателните черти на този сценарий за развитието на ЕС са, че ще бъде увеличена некохерентността в организацията, ще се намали значително способността за интеграционно взаимодействие и ще се увеличи непрозрачността на институционалното функциониране на съюза.
Възможност 4 – Запазване на договора от Ница. При този сценарий Договорът от Ница остава действащият договор на ЕС, като в него се направят промени и се включи Службата за външни действия (External Action Service) и се създаде постът на Европейски министър на външните работи (European Minister for Foreign Affairs). В политически аспект слабата страна на този подход е, че демонстрира ‛бюрократичната арогантност на Брюксел‛ (Грос и Кюрпа) и ще бъде индикация за това, че мнението на европейските граждани няма значение за технократите от ЕС.
Възможност 5 – Изключване на Ирландия от ЕС. Според авторите на разглежданите анализи този подход, намерил изразител в лицето на германския външен министър Щанмайер, ще има непредвидими последици за съюза, като най-вероятно ще доведе до отслабване на институциите на организацията и в значима степен ще засегне бъдещото изграждане на европейския проект.
Решенията – Нов референдум. Авторите и на двата анализа смятат, че ратифицирането на Договора от Лисабон трябва да продължи, като в края на този процес, при положение, че има осигурени 26 ратификации на документа, се проведе втори референдум в Ирландия. Тук идва и основното различие в предложените решения: Хирлеман предлага към Договора от Лисабон да се включат допълнителни протоколи, гарантиращи изключения (opt-outs) за Ирландия в сферата на вътрешното законодателство и политическия неутралитет, а oт своя страна Грос и Кюрпа предлагат да се промени формулата на зададения на референдума въпрос, а именно: Желае ли Ирландия да се присъедини към ЕС на 26-те, ратифицирали Договора от Лисабон? Така на практика това би бил референдум не толкова за Договора от Лисабон, колкото за това дали Ирландия иска да остане част от ЕС, или желае да го напусне.
1. Post-referendum survey in Ireland. Preliminary results. Flash Eurobarometer 245, юни 2008г. достъпно на: http://ec.europa.eu/public_opinion/flash/fl_245_en.pdf
2. Hierlemann, Dominik; Irish vote, Europe’s Future: Four options after the ‛No‛.; Spotlight Europe, Special edition; No 2008/06 – June 2008; Bertelsmann Stiftung; достъпно на: http://www.affarinternazionali.it/Documenti/Spotlight_06_2008_Ireland-Special.pdf
3. Gros, Daniel & Kurpas, Sebastian; What next? How to save the Treaty of Lisbon.; CEPS Policy brief; No 163; June 2008; достъпно на: http://shop.ceps.eu/BookDetail.php?item_id=1675
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
