Newsweek: Светът, който идва с барел за 200 долара
Тази пролет Съединените американски щати преживяха исторически момент. С почти четири долара за галон бензин (или 0,68 евро за литър), американците, познати с това, че не пресмятат всеки долар, трябваше бързо да променят този си навик. Днес те карат по-рядко автомобилите си, използват по-често градския транспорт и купуват по-малко мощни коли. Мислят много повече, преди да си купят каквото и да е било, и са загубили от лустрото си на безупречни консуматори. Може би не се държат като шведите, но със сигурност не и като американци. И тази промяна би могла да промени света.
Идват и други сътресения. В момента ценовият шок доведе до промени в поведението на консуматорите, видими най-вече в САЩ. Европейците по начало бяха станали по-‛екологични‛, а и – благодарение на по-силното евро - са предпазени от „възпламеняването‛ на петролния пазар. Азиатците пък са защитени благодарение на отпусканите субсидии, които намаляват последиците от високите цени на бензина. Но ако петролът продължава да поскъпва и ако защитата чрез субсидии престане, енергийната революция, която е на път да промени Америка, ще се разпространи като мазно петно по целия свят. Справихме се при барел за $80, казва Даниел Ирджин, президент на Cambridge Energy Research Assciates (американско консултантско дружество в енергийния сектор), но това не означава, че ще успеем при барел за $200. Цените от този порядък ще имат огромни последици в световен мащаб.
Преди година никой не говореше за барел от 200 долара (130 евро). Днес за тази ужасна възможност говорят на всички пазари. Петролът е поскъпнал от 10 долара през 1999 на 95 долара през миналата година, но това не забави световната икономика, защото пазарите повярваха, че този пик се дължи предимно на увеличеното търсене (най-вече в Индия и Китай). А търсенето подхранва растежа. Другите притеснения, поне до скоро, бяха за състоянието на запасите, но това нямаше нищо общо с подлудяването на пазара, провокирано от менгемето, в което ОПЕК постави света през седемдесетте години.
Междувременно цената на петрола достигна нова рекордна стойност от почти 140 долара за барел в Ню Йорк на 16 юни. Сега всички все повече мислят, че не само търсенето в дългосрочен план, подхранвано от Китай и Индия, ще продължи да се увеличава; те подозират, че заплахите, които тегнат върху доставките (усилване на конфликтите, намаляване на инвестициите, забавяне на растежа и коригираната – надолу – оценка на състоянието на резервите на основните страни износителки на петрол), няма да изчезнат скоро. Днес мнозина анализатори (но не всички) вярват във възможността барелът да стане 200 долара и да попаднем в нов петролен шок като през седемдесетте години. Според банката Голдман Сакс прагът на двестате долара може да бъде стигнат след шест до двадесет и четири месеца.
Става въпрос за един твърде кратък срок, за да бъде удобен дори за онези, които виждат в скока на петрола убедително средство за прокарване на политика за икономия на енергия и за борба срещу затоплянето на планетата. Скокът на цените вече е причина за много реални трудности за хората. Той заплашва икономическия ръст в световен мащаб и материализира призрака на инфлацията. Финансовият натиск се чувства особено силно днес на големите нови пазари, като Индия и Китай, станали през последните години модели за бюджетна строгост, и които спряха световната инфлация, изнасяйки евтини продукти и услуги.
Впрочем днес съществува реална опасност тези страни да станат износителки на инфлация, ако механизмите, които регулират цените на енергия, се нарушат. Американците, които днес компенсират разходите за гориво, нахвърляйки се на магазините за евтини китайски продукти, ще останат неприятно изненадани. Да не се лъжем: ако цената за един барел достигне 200 долара през 2009 година, това ще бъде болезнен шок, който не бива да се разглежда само като екологичен данък върху мощните коли.
Петролът задвижва такава огромна част от световната икономиката, че е почти невъзможно да си представим свят, в който барелът да струва 200 долара. Едно е сигурно: това ще застави много държави по-бързо да станат защитници на екологията чрез апели за икономия на електроенергията и добивайки нови, нефосилни горива. Но тъй като нищо от това няма да се случи преди 2009, предвижданията са зловещи. Някои анализатори прогнозират регионализация на търговията и дори обръщане на процеса на глобализация, защото поскъпването на транспорта ще бъде такова, че ще стане неизгодно да се внасят стоки от далечни разстояния.
Трансферът на богатства - през последните пет години милиарди петродолари преминаха от джобовете на консуматорите на гориво в тези на производителите - ще се увеличава, фатално променяйки равновесието на силите в света. Някои нации, като Иран, Венецуела и Русия, ще засилят мощта си. Според Стефан Джън от банката Морган Стенли, ако барелът достигне 200 долара, само доказаните резерви на шест страни от Персийския залив ще струват 95 милиарда долара, близо два пъти стойността на всички акции, котирани на световните пазари.
Някои оптимисти смятат, че тази манна, ако бъде добре инвестирана, може да помогне на Средния Изток да влезе в модерния свят, но това никак не е сигурно. Много малки страни вече имат затруднения да инвестират адекватно печалбите си от петрола, а ние знаем добре, че този тип богатство често носи нещастие и покварява всичко. Според Майкъл Рос, професор по политически науки в Калифорнийския университет, процентът на войните, които се водят в страните с находища, се увеличава. И броят на „петролните‛ страни се увеличава – Камбоджа, Източен Тимор вече са част от тях, а и други страни ще продължат списъка, докато цените скачат. Много от тези новодошли са малки и зле въоръжени срещу корупцията, която ще прахоса печалбите им.
Никой сектор няма да бъде пощаден. Всички предприятия, които транспортират стока или персонал, имат нужда от петрол. Един барел за 200 долара може да причини отдавна предричаната смърт на Детройт или поне на една от неговите „Големи опори‛ (Дженерал Моторс, Форд и Даймлер Крайслер). Въздушните компании също са застрашени. American Airlines вече съобщи за намаляване на полетите заради замразяването на голям брой по-стари самолети, големи консуматори на керосин. Air France - KLM наскоро предупреди, че има риск печалбите й да намалеят с 30% тази година; според Жан-Сирил Спинета, президент на компанията, барелът от 200 долара ще провокира по-голям шок от този на 11 септември 2001 или от епидемията на остра дихателна недостатъчност през 2003, които доведоха до срив във въздушния транспорт. Това ще е нещо повече от промяна, това ще бъде революция или по-скоро началото на една нова индустрия, твърди той. Много компании в Европа, Щатите и Азия ще фалират. Ще има и преструктуриране на мрежите, свързано с намаляване на капацитета и на броя на връзките. В резултат на това малки градове като Тоскана или тези в американския Среден запад могат да останат с летища-призраци.
В САЩ доверието на консуматорите никога не е било по-ниско от петнадесет години насам. Консумацията на гориво в страната е намаляла за пръв път от 1991 година. Изглежда никакви облекчения няма да могат да променят нещата: според Ситибанк, дори и цените да не се покачват, годишният разход за гориво на американеца ще поглъща 120-те милиарда долара, които трябваше да дойдат от последното намаляване на данъците. Заради поскъпването на хранителните продукти и горивото хората ще се взират все повече в разходите си. Не е учудващо, че хипермаркетите Уол-Март съобщават за рекордни тримесечни печалби, а веригите по-малки магазини са в затруднение.
Тези тенденции ще достигнат скоро и до Европа. Германците вече започват да намаляват скоростта си по аутобаните, за да пестят бензина, чиято цена е скочила от 0,92 до 1,53 евро за литър от 2000 година насам (или покачване с 66%). Според анализаторите, колкото повече европейците харчат за гориво, толкова по-малко ще харчат за дрехи, мебели и електроуреди. Спадът на продажбите на този тип стоки е вече реалност.
Решенията, които ние лично ще взимаме за това каква кола ще караме, за честотата на пътуванията със самолет и за времето, през което сменяме телевизора си, са малка част от доста по-обширната макроикономическа заплаха, с която ни грози скокът на петролните цени. Тази заплаха тепърва ще бъде взета официално под внимание. Големите финансови организации като Морган Стенли едва започват да изучават следствията, които би имал барелът за 200 долара върху световната икономика. Вече е очевидно, че петролът ускорява инфлацията - както в богатите, така и в бедните страни. Вероятно това лято тя ще достигне до 5% в САЩ и около 3% в Европа. Но в развиващите се страни инфлация с двуцифрено число може да стане норма. Ако си мислите, че нещата няма да са лесни в индустриализираните страни, то помислете си какво ще се случи в развиващите се страни, където хората харчат 50% от доходите си за храна и бензин, заяви Ричард Бърнър, главен икономист за САЩ при Морган Стенли.
Някои дори се страхуват, че поскъпването ще принуди много азиатски страни да намалят (и дори да спрат) субсидирането на горивото и така ще провокират срив на растежа, а и възможни обществени вълнения заради безнадеждността, която ще се стовари върху най-бедните слоеве. Политическите последици (някои вече отвръщат поглед от свободната търговия), прибавени към факта, че ще става все по-скъпо да се живее, биха могли да доведат до преобръщане на глобализацията. С 200 долара за барел цените на транспорта ще скочат толкова, че либерализацията на пазара, осъществявана в последните тридесет години, ще се преобърне, казва Джеф Рубин, главен икономист в компания CIBC World Markets. Според него световната търговия ще се регионализира. Япония ще продължи да внася продукти от Китай, но Щатите ще внасят все повече от Латинска Америка. Същото нещо се случи и между 1973 и 1979 (години на два петролни шока), обяснява той. Вносът на Щатите, идващ от Латинска Америка и Карибите, се увеличи с 6 % само заради цената на транспорта.
Регионализацията няма да спре само с търговията. Нови финансови терени ще се родят в зоните, богати на петрол, като Русия, Латинска Америка и страните от Персийския залив. Независими фондове ще продължават да купуват големи части от западни банки и големи предприятия и ще инвестират в една по-обширна палитра от страни и валути. Бързото развитие на независимите фондове вече предизвика протекционистични реакции: САЩ, например, искат да наложат по-подробно проучване на чуждестранните инвеститори в американските предприятия.
Има риск други, много по-сериозни конфликти, да избухнат. Увеличаването на мощта на райони като Средния Изток, Африка, Русия и Венецуела ще предизвика удесеторяване на енергийния апетит и ще умножи случаите на агресивни неоколониални действия на много страни, предрича Скот Никуист, отговорен за енергийния отдел на McKinsey. Ако Иран забогатее, Хизбула може да стане по-силна. Китай ще има повече възможности в Африка. Идеите, защитавани от Запада - гражданско общество, околна среда и права на жените, могат да бъдат заместени с нови ценности.
Съществуват много обещаващи „зелени‛ технологии, но нито една от тях няма да ни спаси веднага. Това е все едно да вярваш във фалшив бог, обяснява Робин Уест, председател на PFC Energy. Вярно е, че ще има радикални промени в технологиите, но ние забравяме размера на петролната индустрия. Почти 20 милиарда литра етанол са произведени миналата година, но с цената на сериозно поскъпване на хранителните продукти. Впрочем това е еквивалентът на производството от една платформа в морето на Западна Африка.
Какво да правим тогава? За начало, политиците могат да спрат да обвиняват големите петролни компании, че увеличават цените (като се има предвид, че днес те контролират много малък процент от резервите, ситуацията сериозно им се изплъзва); могат да насърчават разумните екологични инициативи (например, отпускайки субсидии за енергия от вятъра и слънцето, вместо да произвеждат това фалшиво лекарство, етанола); могат да спрат да купуват избиратели с намаляване на данъците – това няма нищо общо с новата реалност: петролът е ограничен ресурс, все повече и повече хора го искат и ние ще трябва да сложим край на разточителството, с което го използваме. Вече съществува изгодно гориво, чисто и веднага на разположение, нарича се икономии на енергията, заявява Робин Уест. Според някои твърдения светът може да намали консумацията на петрола до 25% с няколко простички жеста, като този - да спазваме ограниченията на скоростта, да гасим светлината, да използваме максимално екологични решения, с които вече разполагаме (хибридни коли, по-добра изолация и т.н.)
Никога не е било в природата на най-богатите страни – най-вече в тази на САЩ – да обуздаят консумацията, но все повече ще свикваме с това, докато цените на енергията се покачват. Вече сме го правили през 1970 година. Ще го направим и днес. И с много късмет, това ще е най-трайната последица от барел за 200 долара.
Newsweek
Рана Фороохар
Идват и други сътресения. В момента ценовият шок доведе до промени в поведението на консуматорите, видими най-вече в САЩ. Европейците по начало бяха станали по-‛екологични‛, а и – благодарение на по-силното евро - са предпазени от „възпламеняването‛ на петролния пазар. Азиатците пък са защитени благодарение на отпусканите субсидии, които намаляват последиците от високите цени на бензина. Но ако петролът продължава да поскъпва и ако защитата чрез субсидии престане, енергийната революция, която е на път да промени Америка, ще се разпространи като мазно петно по целия свят. Справихме се при барел за $80, казва Даниел Ирджин, президент на Cambridge Energy Research Assciates (американско консултантско дружество в енергийния сектор), но това не означава, че ще успеем при барел за $200. Цените от този порядък ще имат огромни последици в световен мащаб.
Преди година никой не говореше за барел от 200 долара (130 евро). Днес за тази ужасна възможност говорят на всички пазари. Петролът е поскъпнал от 10 долара през 1999 на 95 долара през миналата година, но това не забави световната икономика, защото пазарите повярваха, че този пик се дължи предимно на увеличеното търсене (най-вече в Индия и Китай). А търсенето подхранва растежа. Другите притеснения, поне до скоро, бяха за състоянието на запасите, но това нямаше нищо общо с подлудяването на пазара, провокирано от менгемето, в което ОПЕК постави света през седемдесетте години.
Междувременно цената на петрола достигна нова рекордна стойност от почти 140 долара за барел в Ню Йорк на 16 юни. Сега всички все повече мислят, че не само търсенето в дългосрочен план, подхранвано от Китай и Индия, ще продължи да се увеличава; те подозират, че заплахите, които тегнат върху доставките (усилване на конфликтите, намаляване на инвестициите, забавяне на растежа и коригираната – надолу – оценка на състоянието на резервите на основните страни износителки на петрол), няма да изчезнат скоро. Днес мнозина анализатори (но не всички) вярват във възможността барелът да стане 200 долара и да попаднем в нов петролен шок като през седемдесетте години. Според банката Голдман Сакс прагът на двестате долара може да бъде стигнат след шест до двадесет и четири месеца.
Става въпрос за един твърде кратък срок, за да бъде удобен дори за онези, които виждат в скока на петрола убедително средство за прокарване на политика за икономия на енергия и за борба срещу затоплянето на планетата. Скокът на цените вече е причина за много реални трудности за хората. Той заплашва икономическия ръст в световен мащаб и материализира призрака на инфлацията. Финансовият натиск се чувства особено силно днес на големите нови пазари, като Индия и Китай, станали през последните години модели за бюджетна строгост, и които спряха световната инфлация, изнасяйки евтини продукти и услуги.
Впрочем днес съществува реална опасност тези страни да станат износителки на инфлация, ако механизмите, които регулират цените на енергия, се нарушат. Американците, които днес компенсират разходите за гориво, нахвърляйки се на магазините за евтини китайски продукти, ще останат неприятно изненадани. Да не се лъжем: ако цената за един барел достигне 200 долара през 2009 година, това ще бъде болезнен шок, който не бива да се разглежда само като екологичен данък върху мощните коли.
Петролът задвижва такава огромна част от световната икономиката, че е почти невъзможно да си представим свят, в който барелът да струва 200 долара. Едно е сигурно: това ще застави много държави по-бързо да станат защитници на екологията чрез апели за икономия на електроенергията и добивайки нови, нефосилни горива. Но тъй като нищо от това няма да се случи преди 2009, предвижданията са зловещи. Някои анализатори прогнозират регионализация на търговията и дори обръщане на процеса на глобализация, защото поскъпването на транспорта ще бъде такова, че ще стане неизгодно да се внасят стоки от далечни разстояния.
Трансферът на богатства - през последните пет години милиарди петродолари преминаха от джобовете на консуматорите на гориво в тези на производителите - ще се увеличава, фатално променяйки равновесието на силите в света. Някои нации, като Иран, Венецуела и Русия, ще засилят мощта си. Според Стефан Джън от банката Морган Стенли, ако барелът достигне 200 долара, само доказаните резерви на шест страни от Персийския залив ще струват 95 милиарда долара, близо два пъти стойността на всички акции, котирани на световните пазари.
Някои оптимисти смятат, че тази манна, ако бъде добре инвестирана, може да помогне на Средния Изток да влезе в модерния свят, но това никак не е сигурно. Много малки страни вече имат затруднения да инвестират адекватно печалбите си от петрола, а ние знаем добре, че този тип богатство често носи нещастие и покварява всичко. Според Майкъл Рос, професор по политически науки в Калифорнийския университет, процентът на войните, които се водят в страните с находища, се увеличава. И броят на „петролните‛ страни се увеличава – Камбоджа, Източен Тимор вече са част от тях, а и други страни ще продължат списъка, докато цените скачат. Много от тези новодошли са малки и зле въоръжени срещу корупцията, която ще прахоса печалбите им.
Никой сектор няма да бъде пощаден. Всички предприятия, които транспортират стока или персонал, имат нужда от петрол. Един барел за 200 долара може да причини отдавна предричаната смърт на Детройт или поне на една от неговите „Големи опори‛ (Дженерал Моторс, Форд и Даймлер Крайслер). Въздушните компании също са застрашени. American Airlines вече съобщи за намаляване на полетите заради замразяването на голям брой по-стари самолети, големи консуматори на керосин. Air France - KLM наскоро предупреди, че има риск печалбите й да намалеят с 30% тази година; според Жан-Сирил Спинета, президент на компанията, барелът от 200 долара ще провокира по-голям шок от този на 11 септември 2001 или от епидемията на остра дихателна недостатъчност през 2003, които доведоха до срив във въздушния транспорт. Това ще е нещо повече от промяна, това ще бъде революция или по-скоро началото на една нова индустрия, твърди той. Много компании в Европа, Щатите и Азия ще фалират. Ще има и преструктуриране на мрежите, свързано с намаляване на капацитета и на броя на връзките. В резултат на това малки градове като Тоскана или тези в американския Среден запад могат да останат с летища-призраци.
В САЩ доверието на консуматорите никога не е било по-ниско от петнадесет години насам. Консумацията на гориво в страната е намаляла за пръв път от 1991 година. Изглежда никакви облекчения няма да могат да променят нещата: според Ситибанк, дори и цените да не се покачват, годишният разход за гориво на американеца ще поглъща 120-те милиарда долара, които трябваше да дойдат от последното намаляване на данъците. Заради поскъпването на хранителните продукти и горивото хората ще се взират все повече в разходите си. Не е учудващо, че хипермаркетите Уол-Март съобщават за рекордни тримесечни печалби, а веригите по-малки магазини са в затруднение.
Тези тенденции ще достигнат скоро и до Европа. Германците вече започват да намаляват скоростта си по аутобаните, за да пестят бензина, чиято цена е скочила от 0,92 до 1,53 евро за литър от 2000 година насам (или покачване с 66%). Според анализаторите, колкото повече европейците харчат за гориво, толкова по-малко ще харчат за дрехи, мебели и електроуреди. Спадът на продажбите на този тип стоки е вече реалност.
Решенията, които ние лично ще взимаме за това каква кола ще караме, за честотата на пътуванията със самолет и за времето, през което сменяме телевизора си, са малка част от доста по-обширната макроикономическа заплаха, с която ни грози скокът на петролните цени. Тази заплаха тепърва ще бъде взета официално под внимание. Големите финансови организации като Морган Стенли едва започват да изучават следствията, които би имал барелът за 200 долара върху световната икономика. Вече е очевидно, че петролът ускорява инфлацията - както в богатите, така и в бедните страни. Вероятно това лято тя ще достигне до 5% в САЩ и около 3% в Европа. Но в развиващите се страни инфлация с двуцифрено число може да стане норма. Ако си мислите, че нещата няма да са лесни в индустриализираните страни, то помислете си какво ще се случи в развиващите се страни, където хората харчат 50% от доходите си за храна и бензин, заяви Ричард Бърнър, главен икономист за САЩ при Морган Стенли.
Някои дори се страхуват, че поскъпването ще принуди много азиатски страни да намалят (и дори да спрат) субсидирането на горивото и така ще провокират срив на растежа, а и възможни обществени вълнения заради безнадеждността, която ще се стовари върху най-бедните слоеве. Политическите последици (някои вече отвръщат поглед от свободната търговия), прибавени към факта, че ще става все по-скъпо да се живее, биха могли да доведат до преобръщане на глобализацията. С 200 долара за барел цените на транспорта ще скочат толкова, че либерализацията на пазара, осъществявана в последните тридесет години, ще се преобърне, казва Джеф Рубин, главен икономист в компания CIBC World Markets. Според него световната търговия ще се регионализира. Япония ще продължи да внася продукти от Китай, но Щатите ще внасят все повече от Латинска Америка. Същото нещо се случи и между 1973 и 1979 (години на два петролни шока), обяснява той. Вносът на Щатите, идващ от Латинска Америка и Карибите, се увеличи с 6 % само заради цената на транспорта.
Регионализацията няма да спре само с търговията. Нови финансови терени ще се родят в зоните, богати на петрол, като Русия, Латинска Америка и страните от Персийския залив. Независими фондове ще продължават да купуват големи части от западни банки и големи предприятия и ще инвестират в една по-обширна палитра от страни и валути. Бързото развитие на независимите фондове вече предизвика протекционистични реакции: САЩ, например, искат да наложат по-подробно проучване на чуждестранните инвеститори в американските предприятия.
Има риск други, много по-сериозни конфликти, да избухнат. Увеличаването на мощта на райони като Средния Изток, Африка, Русия и Венецуела ще предизвика удесеторяване на енергийния апетит и ще умножи случаите на агресивни неоколониални действия на много страни, предрича Скот Никуист, отговорен за енергийния отдел на McKinsey. Ако Иран забогатее, Хизбула може да стане по-силна. Китай ще има повече възможности в Африка. Идеите, защитавани от Запада - гражданско общество, околна среда и права на жените, могат да бъдат заместени с нови ценности.
Съществуват много обещаващи „зелени‛ технологии, но нито една от тях няма да ни спаси веднага. Това е все едно да вярваш във фалшив бог, обяснява Робин Уест, председател на PFC Energy. Вярно е, че ще има радикални промени в технологиите, но ние забравяме размера на петролната индустрия. Почти 20 милиарда литра етанол са произведени миналата година, но с цената на сериозно поскъпване на хранителните продукти. Впрочем това е еквивалентът на производството от една платформа в морето на Западна Африка.
Какво да правим тогава? За начало, политиците могат да спрат да обвиняват големите петролни компании, че увеличават цените (като се има предвид, че днес те контролират много малък процент от резервите, ситуацията сериозно им се изплъзва); могат да насърчават разумните екологични инициативи (например, отпускайки субсидии за енергия от вятъра и слънцето, вместо да произвеждат това фалшиво лекарство, етанола); могат да спрат да купуват избиратели с намаляване на данъците – това няма нищо общо с новата реалност: петролът е ограничен ресурс, все повече и повече хора го искат и ние ще трябва да сложим край на разточителството, с което го използваме. Вече съществува изгодно гориво, чисто и веднага на разположение, нарича се икономии на енергията, заявява Робин Уест. Според някои твърдения светът може да намали консумацията на петрола до 25% с няколко простички жеста, като този - да спазваме ограниченията на скоростта, да гасим светлината, да използваме максимално екологични решения, с които вече разполагаме (хибридни коли, по-добра изолация и т.н.)
Никога не е било в природата на най-богатите страни – най-вече в тази на САЩ – да обуздаят консумацията, но все повече ще свикваме с това, докато цените на енергията се покачват. Вече сме го правили през 1970 година. Ще го направим и днес. И с много късмет, това ще е най-трайната последица от барел за 200 долара.
Newsweek
Рана Фороохар
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
