Nanfang Zhoumo: Китай : неравенството пред енергията
Докато цените на петрола и въглищата скачат, Китай продължава да регламентира цените на петролните продукти и на електричеството, като субсидира производителите. Петролните компании Petrochina и Sinopec, които работят на загуба заради държавната политика, получават дотации от властите. Междувременно правителството фиксира цените на въглищата и електроенергията, което задълбочава дефицита на предприятията, производители на електричество.
С вдигането на цените на петрола на световния пазар субсидиите се покачват; отпуснатите на Petrochina, например, са увеличени от 4,9 милиарда юана (460 милиона евро) през 2007 до 7,4 милиарда за първото тримесечие на 2008, от които 7,1 милиарда юана само за месец април. Самата Petrochina обаче твърди, че това финансиране не стига дори за покриването на половината от загубите.
Проблемът със субсидиите, прибавен към факта, че правителствените компании от петролния и електродобивния сектор се възползват от монополната си позиция, поражда често дебати. Но дискусиите се концентрират винаги върху ефикасността и социалната отговорност на тези държавни предприятия, неглижирайки много по-важни аспекти. Китай е икономика в растеж и в постоянна промяна. Естествено е, понякога дори е задължително държавата временно да подпомага консумацията на енергия. Правителството е длъжно да предложи на всеки гражданин достъп до различните енергии на поносими цени. Впрочем, много развиващи се страни правят същото.
Но в сегашната система има проблеми. Първо, контролът на цените предполага субсидии за производството, които насърчават по-скоро крайното потребление. Ако петролният шок е само конюнктурен, няма да е толкова зле. В замяна на това, ако повишаването на цените е продължителен процес и зад него прозира изчерпване на ресурсите, тази неефикасна политика, която всъщност разхищава енергия, рискува да усложни положението, включително недостига на ресурси, тарифния натиск и замърсяването на природата.
Друг много важен въпрос: кой се ползва от ниските цени на енергията? Колкото повече консумираш, толкова повече субсидии получаваш, което значи, че по-голямата част от помощите отиват при заможните класи - големите потребители на енергия. Още повече, че благодарение на международно разделение на труда и търговския обмен, тази политика подпомага индиректно и чуждестранните потребители. Голяма част от изнасяните китайските стоки е съставена от продукти с ниска добавена стойност и с ниско технологично съдържание, но с много вложена енергия. Следователно, срещу увеличаването на износа имаме огромната консумация на енергия. През 2005 енергията, използвана за производство на китайски стоки за износ, представлява около 500 милиона тона еквивалентен петрол (ТЕП). За внесените стоки това представлява 200 милиона ТЕП. В същото време Китай е внесъл 100 милиона тона петрол. Това, което Китай печели чисто от износа, са 200 милиона ТЕП или една голяма част от субсидираната енергия.
Цялата страна плаща сметката. Друг важен въпрос, който поставя субсидирането на енергията, е свързан с равнопоставеността. Във вътрешен, външен и световен план. Енергийните източници принадлежат на правителството, а замърсяването на околната среда е от обществен характер. Равнопоставеността не е гарантирана от пазара. Следователно в отговорностите на правителството е да осигури на населението равен достъп до основните енергии. В същото време богатите са основните бенефициенти от субсидиите. В Китай бедните не притежават кола! Възниква въпросът: властта в Китай не трябва ли да насочи приоритетите си към слоевете, поставени в не особено благоприятни условия?
За днешната политика, която директно работи за изчезването на природните ресурси и за замърсяването, ще плащат бъдещите поколения. Освен демографския икономически бум в Китай, те ще трябва да плащат прескъпо енергията и да се сблъскват с все повече екологични проблеми.
В международен план различията в развитието на отделните страни вече са създали неравенство в разпределението на енергийните източници и в областта на замърсяването на средата. По време на техния икономически напредък развитите страни не са мислили за проблемите, които могат да създадат по-късно на неразвитите; огромната консумация на енергия от първите ограничава силно възможностите, оставени за вторите. От една страна, по-голямата част от вредните емисии, причиняващи парников ефект, идват от развитите страни, чиято консумация на енергия на глава от населението е много по-висока от тази на Китай, но от друга - евтината енергия в Китай и структурата на неговия износ подчертават още повече липсата на равенство. Следователно тази страна трябва да поеме повече екологични и енергийни разходи, докато точно върху развитите страни трябва да падне основната отговорност.
Поради днешното разпределение на световните пазари Китай трудно ще промени своята икономическа структура и нейният модел, основан върху производство на енергоемки стоки, има опасност да трае дълго. Ето защо победата на равнопоставеността в енергийната и екологичната политика трябва да бъде в центъра на нашата стратегия. Не само, че трябва да настояваме развитите страни да поемат своята отговорност за замърсяването на околната среда, но трябва да поискаме и да намалят консумацията си. От своя страна, Китай трябва да промени политиката си, свързана с ниските цени на енергията, за да избегне задълбочаването на неравенствата.
Енергетиката на Китай остава един не особено развит сектор. Дори и диктувана от добри намерения, държавната политика в тази сфера трябва да се облегне на сериозни знания, за да постигне истински резултати. В общия контекст на намаляването на енергийните ресурси и на деградацията на околната среда не можем да обвиняваме само китайската политика!
Лин Бокиан
Nanfang Zhoumo, Кантон
С вдигането на цените на петрола на световния пазар субсидиите се покачват; отпуснатите на Petrochina, например, са увеличени от 4,9 милиарда юана (460 милиона евро) през 2007 до 7,4 милиарда за първото тримесечие на 2008, от които 7,1 милиарда юана само за месец април. Самата Petrochina обаче твърди, че това финансиране не стига дори за покриването на половината от загубите.
Проблемът със субсидиите, прибавен към факта, че правителствените компании от петролния и електродобивния сектор се възползват от монополната си позиция, поражда често дебати. Но дискусиите се концентрират винаги върху ефикасността и социалната отговорност на тези държавни предприятия, неглижирайки много по-важни аспекти. Китай е икономика в растеж и в постоянна промяна. Естествено е, понякога дори е задължително държавата временно да подпомага консумацията на енергия. Правителството е длъжно да предложи на всеки гражданин достъп до различните енергии на поносими цени. Впрочем, много развиващи се страни правят същото.
Но в сегашната система има проблеми. Първо, контролът на цените предполага субсидии за производството, които насърчават по-скоро крайното потребление. Ако петролният шок е само конюнктурен, няма да е толкова зле. В замяна на това, ако повишаването на цените е продължителен процес и зад него прозира изчерпване на ресурсите, тази неефикасна политика, която всъщност разхищава енергия, рискува да усложни положението, включително недостига на ресурси, тарифния натиск и замърсяването на природата.
Друг много важен въпрос: кой се ползва от ниските цени на енергията? Колкото повече консумираш, толкова повече субсидии получаваш, което значи, че по-голямата част от помощите отиват при заможните класи - големите потребители на енергия. Още повече, че благодарение на международно разделение на труда и търговския обмен, тази политика подпомага индиректно и чуждестранните потребители. Голяма част от изнасяните китайските стоки е съставена от продукти с ниска добавена стойност и с ниско технологично съдържание, но с много вложена енергия. Следователно, срещу увеличаването на износа имаме огромната консумация на енергия. През 2005 енергията, използвана за производство на китайски стоки за износ, представлява около 500 милиона тона еквивалентен петрол (ТЕП). За внесените стоки това представлява 200 милиона ТЕП. В същото време Китай е внесъл 100 милиона тона петрол. Това, което Китай печели чисто от износа, са 200 милиона ТЕП или една голяма част от субсидираната енергия.
Цялата страна плаща сметката. Друг важен въпрос, който поставя субсидирането на енергията, е свързан с равнопоставеността. Във вътрешен, външен и световен план. Енергийните източници принадлежат на правителството, а замърсяването на околната среда е от обществен характер. Равнопоставеността не е гарантирана от пазара. Следователно в отговорностите на правителството е да осигури на населението равен достъп до основните енергии. В същото време богатите са основните бенефициенти от субсидиите. В Китай бедните не притежават кола! Възниква въпросът: властта в Китай не трябва ли да насочи приоритетите си към слоевете, поставени в не особено благоприятни условия?
За днешната политика, която директно работи за изчезването на природните ресурси и за замърсяването, ще плащат бъдещите поколения. Освен демографския икономически бум в Китай, те ще трябва да плащат прескъпо енергията и да се сблъскват с все повече екологични проблеми.
В международен план различията в развитието на отделните страни вече са създали неравенство в разпределението на енергийните източници и в областта на замърсяването на средата. По време на техния икономически напредък развитите страни не са мислили за проблемите, които могат да създадат по-късно на неразвитите; огромната консумация на енергия от първите ограничава силно възможностите, оставени за вторите. От една страна, по-голямата част от вредните емисии, причиняващи парников ефект, идват от развитите страни, чиято консумация на енергия на глава от населението е много по-висока от тази на Китай, но от друга - евтината енергия в Китай и структурата на неговия износ подчертават още повече липсата на равенство. Следователно тази страна трябва да поеме повече екологични и енергийни разходи, докато точно върху развитите страни трябва да падне основната отговорност.
Поради днешното разпределение на световните пазари Китай трудно ще промени своята икономическа структура и нейният модел, основан върху производство на енергоемки стоки, има опасност да трае дълго. Ето защо победата на равнопоставеността в енергийната и екологичната политика трябва да бъде в центъра на нашата стратегия. Не само, че трябва да настояваме развитите страни да поемат своята отговорност за замърсяването на околната среда, но трябва да поискаме и да намалят консумацията си. От своя страна, Китай трябва да промени политиката си, свързана с ниските цени на енергията, за да избегне задълбочаването на неравенствата.
Енергетиката на Китай остава един не особено развит сектор. Дори и диктувана от добри намерения, държавната политика в тази сфера трябва да се облегне на сериозни знания, за да постигне истински резултати. В общия контекст на намаляването на енергийните ресурси и на деградацията на околната среда не можем да обвиняваме само китайската политика!
Лин Бокиан
Nanfang Zhoumo, Кантон
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
