Докато сколасам да напиша за лятната екшън комедия с булчински финал ‛Златна възможност“, тя слезе от екран. Жалко, защото в нея, нищо и никакъв мейнстрийм, можехте да откриете зрънца сходства както с досадата ‛Сексът и градът“, така и с ‛Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“. Мислех да пропусна филмовия сватбен опус за Кари Брадшоу и Тузара, но като видях, че оглавява родния боксофис, реших да й посветя колонка. Само че, докато я напиша, „Сексът и градът“ се е свлякъл до пет място, изпреварен от още по-тъпи филми (както си му е редът през лятото). Ала пак е пред филма на Спилбърг - може би най-безинтересната част от екшън-археологическо-политическата тетралогия с Харисън Форд, но далеч, далеч по-поносимо преживяване от ‛Сексът и градът“.

Сериалът за четирите приятелки с добри професии и романтично-сексуални проблеми, разговарящи открито за тях и крачещи без дъх по възхитителния Ню Йорк, раздра доста от параваните на женствеността. Направи го остроумно, намахано и категорично. Понякога – до вулгарност. Разкрепостени или задръстени, тези жени в не първа младост даваха шанс на милиони зрителки по света да се замислят върху съдбите си, да посегнат към шопинга като психотерапия и да заръсят откровения без свян. От 1998 до 2004 HBO задоволяваше методично дамските желания за стъпкване на табутата с токчета на Manolo Blahnik, а грозновато-оперено-уязвимата колежка-колумнистка Кари Бродшоу (Сара Джесика Паркър) и приятелките й се превърнаха в пример за подражание на феминистки, политички, домакини, акселератки. У нас сериалът дойде със закъснение, но след като дълго вървя по Нова телевизия, все още можете да си го припомняте по Fox Life.

Разбира се, мнозина останаха резистентни към изстъпления а ла ‛Когато живееш в града, който никога не спи, шокиращо е, когато все пак успееш да се успиш‛, пуритан(к)ите се дразнеха, а мъжете се веселяха на наш гръб.

Но „Сексът и градът“ си остава един от най-успешните сериали в планетарната история на телевизията. Е, и той не се спаси от горката участ на своите предшественици да бъде спретнат и за голям екран: „Семейство Флийнстоун“ или „Семейство Симпсън“. Но ако те бяха поне анимационни, „Туин Пийкс – Огън, следвай ме“ – екранната версия на най-страхотния и софистициран сериал „Туин Пийкс“ на Дейвид Линч - се оказа фиаско.

Само че и онзи филм е успех в сравнение със „Сексът и градът“. В него всичко е овехтяло, преди да бъде измислено. Тавтологично е. И безвкусно. Майкъл Патрик Кинг, измислял години наред породисти епизоди за сериала ‛Сексът и градът“, в киното е просто жалък. Булчинската премяна и еуфория отвеждат филма „Сексът и градът“ към евтината компания от летни мелодрами с Менделсон, където само брендовете се сменят. Още една легенда си отиде.