През април миналата година една новина на агенция Франс прес предизвикваше усмивки по страниците на западната преса: талибаните бяха пуснали слух сред населението в Афганистан, че се е появил страшен вирус, който се предава при разговор по мобилен телефон. Според „поверителната информация“, при отговаряне на определен номер хората можели да се заразят със смъртоносен вирус, който причинява кървене от устата, носа и ушите. Значителна част от потребителите на мобилни телефони в страната обаче бяха повярвали на талибанската лъжа и се наложи афганистанското министерство на вътрешните работи да я опровергава.

Една година по-късно стана ясно, че и модерният млад европеец може да стане жертва на аналогична манипулация, разбира се, далеч по-прецизна и добре замислена: през последните няколко седмици почти не остана българска медия, която да не разяснява в детайли какво представлява „новата дрога със звук I-Doser“. Репортери от най-различни ресори на по-големите ни медии набързо трябваше да се преквалифицират в авторитетни експерти по звукови вълни, херци, импулси на човешкия мозък и т.н. В конкретния случай обаче не е толкова важно дали I-Doser може да окаже някакво влияние върху настроението на потребителя (да предположим, че е възможно) при стриктно спазени технически изисквания, ниво на концентрация и податливост на звуковите вълни. Много по-тревожен е друг ефект, към който програмирането на звуковите вълни няма толкова голямо влияние - самоцелното търсене на сензация, последователното внушаване на тревожност, склонността към прекалено хиперболизиране.

Поводът да посветя текст на I-Doser в колонка за радиокритика обаче е, че този сюжет вече се е случвал: масовата психоза по време и след излъчването на гениалната радиопиеса на Орсън Уелс „Война на световете“ през 1938 година. 70 години по-късно все пак може да съществува някаква степен на достоверност зад мистификацията „звукова дрога“, но хиперболата около нея безспорно е твърде голяма: ‛I-Doser вероятно ще бъде пускан и по време на партита с електронна музика и ще повлияе на огромно количество хора“, „ще маскират опасните звукови вълни в най-обикновени песни“, „младежи масово изпадат в делириум“.

Още повече, че последните прессъобщения на компанията, производител на мозъчния симулатор, старателно са прицелени в аудиторията на Старата медия (телевизията е пренебрегната, за пресата и дума не може да става): едно от първите медийни представяния на I-Doser беше в ефира на рок радиото WTPT- FM в Грийнвил (Южна Каролина), а I-Doser Labs първоначално искат да популяризират продукта си извън интернет чрез 30-секунден спот по радиостанциите в големите американски градове.

Таблоидната преса засега пропуска тази подробност, но твърде вероятно е превратните интерпретации след подобна корпоративна реклама да завалят една след друга- „звукова дрога по радиото“, „манипулация на масите“, „кодирани послания“. Как ще успеем да спасим тогава обикновения радиослушател от дрогата на крещящите вестникарски заглавия? Или всичко е въпрос на самовнушение?