Български художници в къщата на шампанското
Реймс е разположен в североизточната френска област Шампан-Ардени, на час път от Париж. Известен е най-вече с прословутата си катедрала, в която са се короновали френските крале. Понастоящем е особено привлекателен туристически център и заради Шато Помери, където се произвежда едноименната престижна марка шампанско. От пет години избата, и по-точно компанията Vranken Pommery Bousteu, е инициатор на организирането на изложби, за реализирането и рекламата на които инвестира особено разточително. Тази година ‛Къщата“ на шампанското е възложила отговорната задача на престижното френско списание за визуално изкуство Beaux Arts да бъде официален ‛куратор“ на събитието. Главният му редактор Фабрис Бусто и неговата асистентка Барбара Сойер реализират любопитна идея. Те канят като съкуратори, тоест като съорганизатори, още 26 списания за изкуство от различни географски точки на обединена Европа. Фабрис Бусто обяснява, че концепцията на тазгодишния им проект да поканят единствено автори от Стария континент е продиктувана от съображението, че напоследък интересът на професионалистите в областта на съвременното изкуство е насочен предимно към азиатски артисти. Което означава, че настоящата инициатива има за цел да представи по най-достоен начин визуалното изкуство, развиващо се в рамките на европейската общност. Следващата стъпка е всяко списание да излъчи по собствено усмотрение двама от най-добрите съвременни автори от страната си. Или, както се изтъква в официалното комюнике, ‛по този начин ще се демонстрира изобилието на критични гледни точки“ и ще се прави анализ на съвременната ситуация в изкуството. Заради тази причина или заради леещото се в изобилие висококачествено шампанско, на вернисажа на изложбата в Шатото се бяха събрали огромно количество VIP персони, богати колекционери, представители на пресата и, разбира се, множество ексцентрични артисти. Което от своя страна е достатъчен атестат за важността и престижността на събитието. И за неговия комерсиален характер.
В резултат на желаното сътрудничество, на изложбата участват около 50 европейски автори, представящи се с почти толкова работи, половината от които създадени специално за събитието. Разглеждането на изложбата само по себе си е истинско приключение. За да се види, трябва да се слезе по стръмни стълби, които отвеждат 30 м под земята в тъмни, влажни и хладни, дълги 18 км тунели, където са експонирани работите. Направи впечатление, че повечето от тях са големи и скъпоструващи инсталации. Съществен момент за българското изкуство е, че в изложбата участват и двама българи – Иван Мудов и Рада Букова. Трябва да се отбележи, че до този момент за изложбите в имението Помери са били канени едни от най-добрите автори от сцената на съвременното изкуство. А това, може да се каже, очертава големия успех за страната ни. В действителност, двамата се представят особено добре. Рада Букова (която от 10 години живее и работи в Париж) показа една силно въздействаща инсталация ‛Delits“, която пресъздава идеята на авторката за визуалното и тактилното усещане за една истинска криминална хроника. В тъмнината на подземните тунели зрителят върви внимателно и изненадващо се натъква на ‛спънка“ върху пода на коридора. Постепенно в тъмнината започва да различава нарастващия силует на ‛хрониката“, възприела образа на застрашително надигаща се от дъното му ‛вълна“. Работата й получи заслужени отзиви в пресата като една от най-добрите в изложбата. Иван Мудов се представи с две работи – едната в подземията на избата – собствено производство шампанско, отлежаващо тук и чакащо момента, в който да бъде отворено. Тогава, когато ще се отпразнува откриването на български музей за модерно и съвременно изкуство. Другата му работа е извън Шатото – на моравата в градината се разпростира въздълго изречение, което ‛изговаря“ цифрите на телефонния номер на същия музей. Всеки, схванал ‛трика“, може да се обади и да остави съобщение, което също да ‛отлежи“ до въпросното откриване...
До този момент в страната ни няма специализирано списание или издание за визуално изкуство, към което подобни организации и инициативи да се обърнат с покана за участие или за съдействие. А причината двамата да бъдат поканени е препоръката на Яра Бубнова (ИСИ-София), която от своя страна е поканена заради активната си дейност и Newsletter-а, който издава Института. Всичко това идва да покаже, че успехът на българското съвременно изкуство е може би възможен...
В резултат на желаното сътрудничество, на изложбата участват около 50 европейски автори, представящи се с почти толкова работи, половината от които създадени специално за събитието. Разглеждането на изложбата само по себе си е истинско приключение. За да се види, трябва да се слезе по стръмни стълби, които отвеждат 30 м под земята в тъмни, влажни и хладни, дълги 18 км тунели, където са експонирани работите. Направи впечатление, че повечето от тях са големи и скъпоструващи инсталации. Съществен момент за българското изкуство е, че в изложбата участват и двама българи – Иван Мудов и Рада Букова. Трябва да се отбележи, че до този момент за изложбите в имението Помери са били канени едни от най-добрите автори от сцената на съвременното изкуство. А това, може да се каже, очертава големия успех за страната ни. В действителност, двамата се представят особено добре. Рада Букова (която от 10 години живее и работи в Париж) показа една силно въздействаща инсталация ‛Delits“, която пресъздава идеята на авторката за визуалното и тактилното усещане за една истинска криминална хроника. В тъмнината на подземните тунели зрителят върви внимателно и изненадващо се натъква на ‛спънка“ върху пода на коридора. Постепенно в тъмнината започва да различава нарастващия силует на ‛хрониката“, възприела образа на застрашително надигаща се от дъното му ‛вълна“. Работата й получи заслужени отзиви в пресата като една от най-добрите в изложбата. Иван Мудов се представи с две работи – едната в подземията на избата – собствено производство шампанско, отлежаващо тук и чакащо момента, в който да бъде отворено. Тогава, когато ще се отпразнува откриването на български музей за модерно и съвременно изкуство. Другата му работа е извън Шатото – на моравата в градината се разпростира въздълго изречение, което ‛изговаря“ цифрите на телефонния номер на същия музей. Всеки, схванал ‛трика“, може да се обади и да остави съобщение, което също да ‛отлежи“ до въпросното откриване...
До този момент в страната ни няма специализирано списание или издание за визуално изкуство, към което подобни организации и инициативи да се обърнат с покана за участие или за съдействие. А причината двамата да бъдат поканени е препоръката на Яра Бубнова (ИСИ-София), която от своя страна е поканена заради активната си дейност и Newsletter-а, който издава Института. Всичко това идва да покаже, че успехът на българското съвременно изкуство е може би възможен...
Коментари от читатели
Добавяне на коментар





