Български  |  English

Глаголически следи за несъзнаваното българско

Антония Дуенде е от творците, които, щастливо разпознали своята голяма тема, я интерпретират във всяка следваща изложба, разширявайки философските измерения на първоначално провидяното. За българската художничка с берлински адрес това е глаголицата. Внушаващата сила на нейните знаци тя изследва като универсален код към смисъла на Сътворението - най-напред в „Писмената като мост“, цикъл картини и инсталации, приети с интерес от артистичните среди в германската столица. Следват ‛Глаголически следи“ - живопис и инсталации, които продължават мисловното пътешестие назад във времето и навътре към несъзнаваното българско. И логично, но не и носталгично, последната изложба връща авторката в България – автентичното място. Изконното. И съвременното.

Антония Дуенде обича да казва, че строи буквите. Вгражда в тях върбови клонки, транспарентна хартия и светлина, за да постигне ефекта на пластична обемна конструкция. Изяществото и одухотвореността на нейните инсталации въздействат върху зрителя на различни нива – естетическо, емоционално, подсъзнателно, сакрално. Глаголическо. Не е трудно да се предположи, че това въздействие се дължи (и) на автентичния вариант на глаголицата, който Антония Дуенде използва, независимо дали работи инсталация или живопис. Артефакта открива в Държавната библиотека в Берлин върху един камък - копие на хърватска стела с глаголически надпис.



Боговдъхновените букви са изградени от трите символа на християнството: кръга - безкрайният Бог, триъгълника – Светата троица и Кръста - Христовата жертва за спасението на човечеството. Знаците, чиято модулност изглежда толкова съвременна, а всъщност е толкова изначална, създават безкрайни възможности за експериментиране. За нов прочит.

И както глаголицата започва с ‛Азъ“, така и на входа на варненския Дом на архитекта, Антония Дуенде въвежда зрителя в изложбата си с ‛А“-инсталация.



Живописта на Антония Дуенде – акварел върху специална китайска хартия, внушава усещането за пространственост, за лекота, за безкрайна свобода. Акварелната техника, издържана в духа на класическите източни техники, е обогатена на основата на многобройни нанасяния, които моделират по специфичен начин възприятието за пространство.

Единственото условие, за да се осъществиш в тази художествена среда, е да владееш ключовете. Антония Дуенде ги открива един след друг, организира ги в хармонична система и надгражда посланията им, като добавя към буквения и нотен знак. За да ритмизира вибрациите на единното послание, вписва в една от последните си творби автентичен ръкопис - партитура на известната ‛Глаголическа меса“ от Яначек. А в следващия си проект предвижда да включи и лиричното българско слово. Подбора ще направи със съдействието на поетесата Федя Филкова.

Но преди това ‛Глаголическите следи“ ще отведат Антония Дуенде от Варна в Париж. Само след няколко дни, на 9 септември, в Българския културен център предстои откриването на съместна изложба на Антония Дуенде и варненския скулптор Веселин Костадинов.
още от автора


Антония Дуенде, изложба живопис, инсталация, галерия Дом на архитекта – Варна, август 2008, междунардно биенале на визуалните изкуства ‛Август в изкуството‛
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”