Български  |  English

Златен лъв или игра на криворазбрана дипломация

65-тата Мостра на киното във Венеция (27 август- 6 септември) бе посветена на наскоро починалия египетски режисьор Юзеф Шаин, който миналата година беше в конкурса. Още преди откриването си тя бе обсипана с полемики. Първата дойде от немския седмичник ‛Шпигел‛ че, е много ‛патриотична‛ поради включването на 4 италиански филма в конкурса (това не беше се случвало от 2000 г.). После дойде ред на американския ‛Варайъти‛, че е скъпоструваща и американските филми са малко. В конкурса те бяха ‛само‛ 5 от 21, да не говорим за тези в останалите паралелни програми. Един от членовете на журито беше американският режисьор Джон Лендис. А и Мострата се откри с филма от САЩ на братята Коен ‛Да се изгори след прочитане‛. Това е фарс за глупостта и идиотщината на американските секретни служби, които се надсмиват над самите себе си. Остроумни диалози, неочаквани обрати на действието, прилична игра на Джордж Клуни и Брад Пит характеризират творбата. Когато актьорите минаха по червения килим, както обикновено, тийнейджърките си припадаха от възторзи.

Към хора от критики се прибави и британският ‛Гардиън‛, който пък искаше на всяка цена английски филми в конкурса. Великобритания беше представена в журито от фотографа и скулптора Дъглас Гордън, високо ценен в международен мащаб.

*

Домакините търсеха не спора, а празника извън залите. Данте Ферети, с два ‛Оскара‛ за сценография и осем номинации, и тази година се беше погрижил за външното оформление пред Двореца на киното. Три ‛Златни Лъва‛ пробиват бял екран и гледат устремено към бъдещето, към новия Дворец на киното, чийто първи камък най-после се положи, след … 40-годишно чакане. Надеждите са да се открие през 2011, когато ще се празнува и 150- годишнината от обединението на Италия. Пространството пред Голямата зала се огласяше от арии на Пучини в чест на неговия юбилей в изпълнението на Лучано Павароти.

Приповдигнато беше настроението и от ‛Златния Лъв‛ за цялостно творчество на режисьора Ермано Олми и връчен му от Адриано Челентано. Награденият, сякаш за благодарност, измисли заставката на Мострата, която съпровожда началото на всеки фестивален филм. Той уважи родината на киното Франция с кадър от филма на братя Люмиер ‛Полетият поливач‛. Героят минава от век във век и полива с маркуча си за благословия и награди седмото изкуство.

Директорът на Мострата Марко Мюлер, започнал втория си мандат с добър дух, се опитваше да се защитава с цифри и факти - 49 световни премиери от общо 55 заглавия в различни секции са неговото постижение. Прегледани са 3689 филма от 72 страни, от които 22429 дългометражни. Предупреди, че годината не е плодоносна и представеното е най-доброто измежду предложеното му. Видяното потвърди само първата част от твърдението на Мюлер.

Настроението вътре в залите беше клокочещо. Жури, критици и киномани мърмореха и си излизаха от прожекции. Тук-там някое заглавие, главно извънконкурсно, задържаше интереса. Започнаха ежедневните класации във фестивалния бюлетин. Първият, спрял вниманието, конкурсен филм беше японският ‛Ахил и костенурката‛ на Такеши Китано, с който завършва трилогията си за ‛саморазрушаването на артиста‛. Тук героят е неудачен художник, играе го самият Китано с типичното си непроницаемо лице, който обаче настървено продължава да рисува и да вярва в изкуството си. Цветове, поезия и странни герои се преплитат в този химн на красотата. Размишлява се за истинското изкуство и сурогата и как да се устои на изискванията на пазара, съобразени с реклама и политика. Финалът е брилянтен. Може би известно повторение на поетиката го отдалечи от премиране.

Китано беше засенчен от сънародника си Хайао Миадзаки, който се състезава с анимационния ‛Понио на скалата,‛ вдъхновен от Андерсеновата Русалка. Режисьорът упорито отказва компютърната графика и 70 негови сътрудници рисуват, задължително на ръка, с молив върху лентата 170 хиляди рисунки. Червената рибка Понио се влюбва в спасилото я 5-годишно момченце, превръща се в момиченце против волята на баща си-луд учен, който пък от гняв към човешката раса се е пресътворил в морско същество. В тази приключенска приказка за детската любов отново се появяват скъпи за Миадзаки (‛Златен лъв‛ за кариера през 2005) теми – все по-често бунтуващата се срещу посегателствата на човека природа; възмъжаването и поемането на отговорности от малките герои, които стават смели и преодоляват пречки в защита на чувствата си. Направен с безгранична фантазия, деликатна хубост на цветовете и приятна музика, ‛Понио‛ веднага спечели първото място и в критическата, и в зрителската класация. Той си остана докрая единственият филм, който обедини двете категории. И мнозина се надяваха да го видят с награда.

После дойде първият италиански конкурент и отвори темата за качествата на филмите на домакините. Италия искаше да повтори успеха си от май в Кан, където ‛Гомора‛ на Матео Гароне (Голямата специална награда на журито) и ‛Божественият‛ на Паоло Сорентино (Награда на журито) взеха две от престижните отличия. Така дългоочакваният ‛Един идеален ден‛ на Ферзан Озпетек тотално разочарова. Залата за пресконференции беше патриотично пълна, въпроси задаваха само италианците. Едната журналистическа прожекция мина в мълчание, на другата беше изцяло освиркан. Доведената до крайност страст на един изоставен съпруг се превръща в изтребление на собственото му семейство. Паралелно вървят и няколко други неправдоподобни сценарно и житейски линии, все на базата на ревност, изневяра, недоволство. Съдбите на тези герои се преплитат за 24 часа. Малко по-добре, но като цяло безразлично, се приеха и‛Земята на червенокожите‛ на Марко Бекиш и ‛Семето на раздора‛ на Папи Корсикато. Първият филм защитава правото на индианците да си възвърнат принадлежащата им земя; тяхната вечна борба с белите е заобиколена с прекалено много екзотика и прекалено малко истински характери. Вторият се върти около семейство в криза, която се задълбочава, когато жената се оказва бременна, а мъжът разбира от изследванията си, че е стерилен. И започва едно безкрайно търсене на неясно какво, на несъществуващи вини, на неубедителни разкаяния. Срамът отчасти бе измит от приличния и поносим ‛Бащата на Джована‛ на Пупи Авати. Действието започва в Болоня през 1938, епохата и атмосферата са вярно и приятно реконструрирани. Баща тласка срамежливата си дъщеря към общуване с мъжкия пол, но когато то се превръща в трагедия (тя убива своята съперница и приятелка), довела момичето до лудница, изпитва жестоки угризения, които се опитва да изкупи. Майката се отдалечава и ги напуска. Актьорът Силвио Орландо е толкова правдоподобен в страданието и разкаянието си, че успя да плени всички и да убеди журито да му присъди купата ‛Волпи‛ за най-добра мъжка роля. Тя обаче се оказа само дипломатически ход, който я омаловажи. Добре, че развълнуваният италианец при получаването й не се усети за това. Председателят на журито Вим Вендерс, облечен безвкусно в черен костюм на ефрейтор, направи гаф на заключителната вечер. При даването на ‛Златния лъв‛ на американския независим филм ‛Борецът‛ покани на сцената първо актьора Мики Рурк, след това и режисьора Дарън Аронофски – нещо, което никога не се е случвало на Венеция. Той призна, че играта му ги е разтърсила и веднага стана ясно, че сърцата на 7-те членове на журито са туптели за Рурк, а не толкова за Орландо. Филмът е за възхода, упадъка и реванша на забравен и изоставен от всички, дори от дъщеря си, борец в наистина великолепното изпълнение на Мики Рурк. Творбата се крепи изключително на играта му, иначе темата е безкрайно позната от толкова филми (да споменем само ‛Разяреният бик‛ на Скорсезе с Робърт де Ниро). Никой и не прогнозираше, че ‛Борецът‛ ще спечели. Много по-достойно и заслужено щеше да бъде, ако на Рурк, който всъщност играе себе си след неуспехите си в бокса, алкохола, развода, дрогата и забравата на Холивуд, беше дадена купата ‛Волпи‛ за най-добра мъжка роля. Всички, както и самият актьор, това и очакваха. Но регламентът на фестивала не позволява трите основни премии (‛Златен‛ и ‛Сребърен‛ Лъв и Специалната награда за режисура) и тези за мъжка и женска роля да се дават на един и същи филм. Разбрал това, вбесеният и капризен Рурк беше на път да си тръгне, но го спря само приятеля му Аронофски. Вендерс изказа публично съжаление за ограниченията на статута и поиска за в бъдеще преразглеждането му, с което преля чашата. Италия се надяваше на нещо по-голямо от подхвърлените трохи на изкупителната жертва Орландо. Едни от директорите на продуцентски и разпространителски къщи си заминаха сутринта преди закриването на фестивала, министърът на културата Бонди въобще не се яви. Актрисата Валерия Голино разкри колко й е било трудно да защитава пред останалите си колеги в журито негледаемите филми на домакините. Разбра се, че е имало и други остри схватки по време на осемчасовото финално заседание в корабче навътре в морето и далеч от фестивалната гмеж. Едно от малкото постигнати съгласия, обединили журито, беше за етиопския ‛Теза‛ на Хайле Жерима, комуто се присъдиха Специалната награда и ‛Озела‛ за най-добър сценарий. Етиопия между неизпълнените революционни обещания на марксисткия режим на Менгисту (неотдавна осъден задочно на смърт за геноцид) и гражданската война между различните фракции е разказана зад кадър от завърналия се от следване в Германия лекар, който напразно се опитва да я разбере и промени. Разочарован, той преплита личната си история, миналото и настоящето си с тези на своята страна и се колебае каква позиция да заеме в момента на равносметка. Прекалената дължина подлага на изпитание желаещия да проследи губещата се в подробности режисура. Режисьорът напомни при вземането на наградата, че киното му е било финансирано и подпомагано от много европейски страни, но не и от Италия, втъкана в сюжета на ‛Теза‛.

Немалка изненада за мнозина беше ‛Сребърният лъв‛ за режисура и ‛Озела‛ за най-добра операторска работа на ‛Хартиеният войник‛ на Алексей Герман-младши. Навлиза се в може би последния недокоснат досега съветски мит – за космонавтите, с които през 1961 в Казахстан работи военен лекар. След редица грешки в подготовката и жалките тренировки той е измъчван от съмнения дали те трябва да си жертват живота в името на надпреварата с американците за покоряването на Космоса. Бушуващата му съвест е в разрез с догмите на СССР, които не подлагат на съмнение прогреса и технологиите. Трудно се смилат от чужденците прекалено дългите монолози и диалози, в които руснаците се саморазрушават и самоизследват, привиквайки на помощ Лермонтовия ‛Демон‛ или нереализиралите се герои от Чеховите ‛Три сестри‛ и ‛Вуйчо Ваньо‛. Дори песента за изгорелия ‛хартиен войник‛ на Булат Окуджава увисва за западния зрител. Потискащите пейзажи на мизерната и кална казахстанска степ - космодрум, мрачността на цялата обстановка обаче са покоряващи.

Плени и зрелостта и очарованието на французойката Доминик Бланк, която засенчи младостта и прелестта на американската си съперница Ан Хатауей от ‛Ретчел се омъжва‛ на Джонатан Деми и достойно отнесе купата ‛Волпи‛ за най-добра женска роля за ‛Другата‛ на Патрик Марио Бернар и Пиер Тривидик. Тя е обезумяла от ревност съпруга, която след раздялата с мъжа си започва маниакално издирване на непознатата му нова приятелка. Обсесията преминава в патология и стига до любовна лудост. Филмът е с типичните за французите плавно наблюдение, елегантен стил и ирония. С Франция е свързан и Специалният Лъв за кариера (предвиден в регламента, но недаван всяка година, миналата го взе Михалков за ‛12‛) на немеца Вернер Шротер с мотивировката ‛за неговата новаторска работа, правена с упоритост и без компромиси от 40 години‛. В конкурса бе показан негледаемият му и объркан френски ‛Nuit de chien‛. Нормално и естествено се прие наградата ‛Марчело Мастрояни‛ за изгряващ млад талант на Дженифър Лоурънс за ‛Горящата долина‛ (САЩ) на Гилермо Ариага – мексикански сценарист, доскоро работил с Алехандро Гонзалес Инариту (‛Аморес перос‛, ‛21 грама‛ и ‛Вавилон‛), дебютиращ тук като режисьор. Тя е непримиримата дъщеря, която отчаяно търси да приближи отдалечилите се родители и стига до жестока крайност. Героинята е губеща, както всички наградени персонажи или филми тази година. Обладана от угризения и чувство за вина, тя се мята между миналото и настоящето си и го прави актьорски убедително. Съсредоточава се преди всичко върху вината и начините, чрез които тя може или не да се изкупи.

До подобно състояние очевидно бяха доведени и 7-те членове на журито, принудени на компромиси, щом от устата на дипломатичния и премерен немец Вендерс излезе клетвата, че никога повече няма да участвува в журита. Вече се знае, че Мюлер няма да му удовлетвори изискването за промяна в статута на венецианската Мостра. Може пък следващата година да е по-урожайна, за да няма криворазбрана дипломация.


Венеция, специално за Култура
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”