От пръв поглед ( кино), брой 32 (2515), 26 септември 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Уникален микс от зрелище и смисъл
Български  |  English

Уникален микс от зрелище и смисъл

 

"Дзифт", 2008, България, 92 минути, сценарий – Владислав Тодоров (по едноименния му роман), режисьор – Явор Гърдев, оператор – Емил Христов, сценография – Никола Тороманов и Даниела Олег Ляхова, музика – Калин Николов В ролите: Захари Бахаров, Таня Илиева, Владимир Пенев, Михаил Мутафов, Светлана Янчева, Снежина Петрова, Джоко Росич, Иван Бърнев и др. продуценти: Георги Димитров, Илиян Джевелеков, Матей Константинов (Мирамар Филм), Разпространяват Александра филмс/Мирамар Филм
 
От няколко години българското игрално кино все по-напористо се опитва да се откачи от етикета „негледаемо“. И все по-окуражително се представя на международните кинофоруми. Наградите на „Откраднати очи“, „Обърната елха“, „Разследване“, „Пазачът на мъртвите“, „Маймуни през зимата“, „Шивачки“, „Хиндемит“ и др. го изкараха от дълголетното леговище на локален маргинал. Предизвикаха любопитство, макар и неравностойно, към нашите филмови автори. Иглика Трифонова дори получи покана за европейски римейк на „Разследване“.
Така че международният успех на ‛Дзифт“ не е на голо поле. И все пак, става дума за безпрецедентен случай в българското кино: почти тотален дебют, реализиран по едноименен роман в стил ‛соцноар“, получил на 30 МКФ в Москва 2 престижни награди (за режисура на Явор Гърдев и Наградата на Международната федерация на киноклубовете), селектиран за Европейската филмова академия, избран за българския кандидат в надпреварата за ‛Оскар“, събрал огромна публика на 6 прожекции на МФК в Торонто и оказал се повод за покана от Холивуд към Явор Гърдев. Освен това, още преди да бъде гледан, филмът бе развят като медийно събитие, трейлърът му се върти от лятото, Руши Видинлиев му посвети жестокото парче Beautiful Dirt, а и се намери критик да се усъмни в качествата на ‛Дзифт“, преди да е видял и кадър от него.
Всичко това звучи невероятно, бомбастично, едва ли не като холивудска приказка, но при положение, че става дума за екип от перфекционисти начело с Явор Гърдев, няма и местенце за чудене. Защото всичко, ама всичко в този филм е премислено и измайсторено до последния детайл (вж. „Култура“, бр. 26 от 2008).
„Дзифт“ удря още със заглавието. За мнозина думата е енигма. Значението й може да откриете в Речника на чуждите думи в българския език, почти наизустен от героя на романа в затвора, в книгата се появява на страница 10 (тур. zift от араб. - черна земна смола, асфалт, използва се за спойка на пътни настилки, а в миналото и за дъвка занимавка) и играе възлова роля, както и във филма.
Който е чел романа, ще се кефи на филма, подобно на ноар-екранизациите по Чандлър и Хамет – хем знаеш съдържанието, хем съспенсът те сграбчва и не ти дава мира до края. Но „Дзифт“ е по-друга работа – Владислав Тодоров не е пренесъл буквално литературата си в сценария, а Явор Гърдев е сътворил от него концептуално-психеделичен пъзел-неонар в контекста на съветски песни а ла „Смуглянка, молдованка“, където история и копнеж се срещат в екранна стихия от еротика и бруталност, мъдрост и мерзост, ирония и дързост.
Който пък не е чел романа, ще разбере, че ючбунарският нехранимайко Молеца (Захари Бахаров) излиза от затвора през 1963, след като е натирен там невинен през 1944 (преди 9 септември) от авера си Плужека (Владимир Пенев), който сега е майор от милицията. Още пред портала обаче свободата се оказва мнима, а соцтопосите на София – непознато-враждебни. Изтезаван и унижаван, Молеца все пак издирва любимата си Ада (Таня Илиева), своеобразният Иван Карамазов на едновремешното престъпление, а сега живееща с Плужека.
Между фекалии и стара София, дъжд и Орландовци, национализиран буржоазен апартамент и затворнически визиони, джаз и диамант, секс и смърт, филмът обема една нощ. Най-дългата, фаталната, с черен вкус на дзифт. Дебютът на Явор Гърдев е лапидарна пародия на идеологическите деформации в изтънчено черно-бяло. Освен това, разиграва филмови клишета и цитати до адреналинов екшън. И е чистокръвно кино. Вдъхновяващо. Уникален микс от зрелище и смисъл – не само в български контекст. И актьорите, както обикновено при Гърдев, са опияняващи, та дори да се мярнат за миг.
И да се объркате до главоблъсканица от безбройните ситуации, клипови задявки и присмехулства, не се косете – само са отпуснете и се наслаждавайте. Няма да ви се случи скоро в мултиплекс да гледате толкова класно кино.
Прочее, в момента „Дзифт“, навярно по телевизионна воля, се състезава за „Златната ракла“ в Пловдив. А в началото на октомври започва „Златна роза“ и ще го видим в контекста на другите нови български филми.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”