Български  |  English

Поклон в тишината

И поетът Константин Павлов си тръгна от тук. Затова нека без излишно красноречие да обявим нашата скръб пред голямата загуба. Нека се поклоним в тишина.

Същевременно да кажем ясно: ако модерното писане в България има своя гений, то това безспорно е Константин Павлов. Не само със своето творчество, със самото си съществуване той хвърляше остра задраскваща сянка върху посредствеността във всичките й форми, прояви, кьошета и исторически епохи. Ето защо от него се страхуваха и през годините не спряха да му пречат и да го измъчват. Сега, когато той се оттегли, посредствеността може да се разюзда докрай, защото няма да знае пред кого да се срамува.

Тези, които имаха честта да познават отблизо Коста, знаят колко прекрасен и необикновен човек беше. Той обладаваше божествена духовитост, но в него дремеше и нещо много по-дълбоко и силно, някаква стихия – понякога меланхолически мрачна, друг път волтеровски просветляваща. Бидейки голям поет, той беше и дяволски умен човек. Мисля, че ние нямаме друг поет от подобен тип, няма и да имаме.

Сега, когато мисията му на този свят приключи, поетът Константин Павлов се прибира там, където, струва ми се, винаги е вярвал, че е истинската му родина:

Аз съм рудиментарен отломък
от едно много далечно бъдеще...


Той беше като един гост, гост тук, гост на България и трябва да започнем да осъзнаваме това – посланията му - сред неговите книги, филмите по негови сценарии и спомените.

Сбогом, Коста!

Поклон пред усърдния ти дух!
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”