Български  |  English

Поклон за изпращане или посрещане.

Научих го по мейла от приятел, на сутринта, под едно чуждо септемврийско небе. И си представих веднага онази негова снимка, където седи сам на някаква есенна пейка, леко прегърбен, с цигара, сгушен в якето си, повече притеснение, по–малко хлад.


Моментът на узнаване е физическо усещане, прерязване, както скръбта не е абстракция, а част от тялото. Подобен спомен за прерязване, стъписване, объркване на дишането пазя от първия път, когато разгърнах „Стари неща‛ като първокурсник. Къде е бил този поет досега, къде съм бил аз? (В утробата на Кита, разбира се, но тогава не знаеш.) Не подозирах, че в новата българска поезия някой е стигал дотам в осмеляването – като поетика, като естетика и като характер (това най-липсващо, според Далчев, качество на българския писател).

Не се сещам сега за друг в тази поезия, който толкова да е играл, да е подигравал собствената си смърт, толкова да е репетирал смъртта. Агонийо сладка или скучна бабичко...

Първото ми умиране -/ като преживяване -/беше изключително.

Хващам се като удавник за сламките на стихотворенията.

Дълго време няма да ме виждате./ Дълго време няма да ме чувате. Това не е прощално и предсмъртно, писано е през 1960. И в някакъв смисъл е прощално. С предчувствие за голямото отсъствие, което предстои. Приживе. Принудително, от една страна, но и избрано от самия него.

Тогава сигурно съм чел или сме чели тези стихотворения като подривно политически, сега виждам, че те са част от обречените ни въстания срещу бездарието на света изобщо, което винаги е и политическо по тези земи, но и много повече от това, по-голямо от системата.

С всичките си стихотворения, с цялото си поведение, с отказите, самотата, скепсиса, тъгата и нежността на „небрежен ангел‛ (да, намирам го за нежен), Константин Павлов толкова дълго ни подготвяше за своето отсъствие, че... тази смърт повече прилича на завръщане.


Поклон, който може да бъде като за изпращане или посрещане.


Г. Г.


P.S. Никога не съм бил в най-близка компания с Константин Павлов, стоял съм на почтителна дистанция, имам своите спомени за няколко мълчания с него. И едно стихотворение, написано „поради К. Павлов‛ през 1996.



Дядо и светкавиците



поради К. Павлов



Когато е мрак и светкавици

когато вали и светкавици

някой щрак и светкавици

Снимат ни казвам ти снимат ни

ето сега гълъбчето

малко така гълъбчета

Кой ще е този Галубчик

дето се пише с главната буква

на Фотограф ни се пише

всичко вижда всичко снима

за него са нашите пози

за него са нашите рози

за него е нашето зе-ле

нашите кисели мимики



Като идем някой ден горе казвам ти

цял живот ще разглеждаме снимки
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”