Български  |  English

В драматургията подобно преживяване е уникално.

В литературната ни традиция най-големите поети са се обръщали към драмата. Поетът Константин Павлов е част от тази традиция.

В нея обаче няма подобни на неговите пиеси, подобно усещане за света. Те разтварят пред очите ни един удивително продънен от разума, трагично-абсурден свят. Свят, който в повторяемостта на играта вдишва с упоение и наслада дрогата на отчаянието си.

В българската драматургия подобно преживяване на света е уникално. Погледнете към сцената, която отваря КонстантинПавловата пиеса винаги в пет действия. Върху нея няма да видите нищо от познатата ви с най-добрите си образци наша драматургия на семейна, психологическа, историческа или битово-абсурдна драма.

На сцената поетът ни показва - в безупречната симетрия на действието, в бляскавата метафоричност и ритмичност на езика - страстната задъханост на вечната игра.

Докато в дистанцираното (чрез смеха) наблюдаване на играта изведнъж не "узнаваме", че сме част от нея. Че наблюдаваме безсмислената вечна игра за обелването на банана, в който е скрит смисълът. Че пред очите ни е изваден самият модерен свят, лишен от Абсолюта - от Бога и илюзията за божествеността на Разума. Но силно страдащ по него. Той е общото благо, което публиката, подобно античен хор, ще оплаква заедно с лишения от него субект.

В българската драматургия няма друг автор, който да се докосва до метафизичната тъга на Модерността.

Константин Павлов ни поставя пред празната, гола сцена, за да ни покаже драмата и нищетата на модерната "човешка комедия". За да чуем потресаващата тишина, която ни е останала след битката. Тишината, в която падат думите му:

Шест милиарда бездарни артисти
се ругаят взаимно на майка,
ритат се в слабините,
носовете си хапят,
късат ушите си...
Така забавляват Стария господин с брадата -
единственият зрител -
който е (едновременно) -
Баща на артистите
и Автор на отвратителната пиеса.


Константин Павлов напусна отвратителната пиеса. Остави ни своите думи. Без тях бихме били само бездарни артисти.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”