Проф. Михаил Енев ни напусна; колегата и приятелят Мишо - член на катедрата по реставрация в НХА от самото й създаване (1973 г.). Богослов, художник, оператор, Михаил Енев натрупа огромни познания в областта на православното изкуство, историята на фотографията, оформлението на книгата, художествената и професионалната фотография. Той единствения бе специалист у нас по изключително сложната специална фотография в реставрацията на произведения на изкуството. Малко са изкуствоведите, художниците и реставраторите, които да не са работили с него в съвместни проекти. Мисля, че с обектива си Мишо е обхванал всичко, нарисувано до края на XIX век, в църквите и манастирите на България, Гърция, Атон, Македония. Тези работи съставят необикновено ценна и богата фототека, без която не бяха възможни и дълго за напред няма да бъдат възможни научни изследвания в областта на реставрационни практики и изкуствоведски проучвания. Издаде няколко луксозни албума, като „Рилски манастир“, „Манастира Георги Зограф в Атон“ и особено интересния албум „Апокалипсис“. Тези трудове са изцяло авторски - текст, фотоси, оформление. Често посягам към издадения от него малък календар за богослужения в православната църква, за църковни тайнства, православни и народни празници - едно незначително в опуса на Мишо издание, но знам, че мога да му се доверя, че всичко е проучено до най-последния детайл, че е Истината. Мишо Енев ни беше необходим не само заради професионалните си възможности. Той беше всеотдаен колега и приятел, не познаващ умора да сподели своето знание, да помогне в работата и да те окуражи житейски. Одухотворен и деликатен, беше по-средиземноморски влюбен в живота. Много пътувахме заедно, много приказвахме, обсъждахме професионалните проблеми, споделяхме нестихващата радост от общуването с изкуството. И масите, и рицината, и лакардиите ни съпътстваха.

Като че ли Мишо не е бил необходим само Тук, а е необходим и Там.

Сбогом.