Повече от половин век след края на живота си американският композитор Чарлз Айвз (1874-1954) не престава да удивлява. Новото, което той внася, все още изненадва, провокира, предизвиква интерпретации. Ценителите на музиката му знаят, че композицията е била хоби за Айвз, а той се е препитавал като застраховател. Точно преди окончателно да се откаже от идеята, че може да живее от музика – по начина, по който той го разбира, Айвз дава своя дял в псалмотворчеството.

Още като дете, когато е присъствал с родителите си на службите на методистката църква, Чарлз Айвз започва да учи орган с различни учители и от време на време замества някого на службите. От 1889 година, когато е само 14-годишен, до 1902, когато се премества в прагматичния и сигурен свят на застраховките, Айвз е постоянен органист и ръководи хор в протестантската църква в родния Данбъри. Изявите пред паството го импулсират; самото служене, колкото и парадоксално да е, му дава най-голямата свобода, много по-голяма, отколкото светската музикантска изява. И в своите ‛Мемоари“ Айвз пише: ‛Аз си позволявах много повече свобода, когато знаех, че музиката ми няма да се свири пред публика или пред малко публика, както беше в случая с църковното паство. Допусках, че каквито и теми да взема от библията, те ще бъдат изпълнявани само в църквата. Дори след като спрях да свиря и предадох през 1902 година поста си на органист, аз продължавах често да замествам на различни неделни служби, в различни църкви. И винаги ще използвам тази възможност, за да опитвам неща, които съм изработил, неща от този характер.“

Десет псалма представляват цялото творчество на Айвз в жанра. Всеки един от тях е отделен свят на опити в една по-различна звукова концепция. Колкото и на пръв поглед/слушане музиката да изглежда еднообразна, дори монотонна. Времетраенето на всяка отделна пиеса е най-различно – от минута и нещо до 11 минути. Дори и най-кратките творения са разгърнати хорови пиеси, в които фантазията и мисълта на композитора са създали интересен свят, в който с библейския текст се работи с много въображение и смелост. И за които се иска въображение да се ограничат в едно молитвено пространство. Тук се ползват и класически тонални връзки, и битоналност, и най-различни подходи по отношение на метрума. Айвз демонстрира неизчерпаемата си хармонична инвенция, която много по-сериозно дърпа, тегли към смелите ‛разрушителни“ ходове на ХХ век, отколкото към лоното на протестантската молитва. Младият тогава Айвз продължава да удовлетворява любопитството си, изпробвайки още хармоничния език на късния романтизъм или клъстероподобни звучения, експериментира и с тембрите, с ритмите, търси своите сфери. Например Псалм 135 ‛Хвалете Господа“ е разгърната драма - предимно в размер 5/8 - в която, освен смесения хор, Айвз включва тромпет, тромбон, орган, тимпани, тенор и два вида барабани. Изумителна четириминутна пиеса! Всъщност откритията за всеки един от псалмите са изумителни. Както мелодията на Псалм 42 е в стила на забавна за времето си песен. Солистът-тенор по-скоро изпълнява любовна серенада, отколкото молитва. Отговаря му хорът заедно с органа – съвсем като в епизод от мюзикъл. Всеки псалм на Айвз е съвсем отделен свят, а те всички заедно сумират много от откритията на съвсем младия тогава композитор, които ще се развият в по-късните му композиции.