Лошото метеорологично време е добро медийно време. Особено когато в големия град се забелязва появата на една неизследвана все още голяма група от хора, за които традиционните медийни забавления (разбирай среднощно сърфиране в интернет, риалити програми, сериали) бавно, но сигурно омръзват. Значителна част от тази нова социална група е съставена от слушатели/зрители/юзъри с профил „млад, активен, с над среден доход‛ - твърде любим на рекламодателите и програмните мениджъри-самохвалци. Тази група няма своя медия и засега не е решена да си я създаде сама. Вероятно заради липса на време, умора, неясна идентичност. Но няма да се поддаде на омръзналите алтернативи и елементарни примамки: поздрави по радиото, сайтове за запознанства, новини за набедени телевизионни звезди.

Лошото метеорологично време е добро медийно време. Но не и за софийския, варненския или пловдивския радиоефир, които иначе са богати на станции. Ако погледнем от високо, всичко е наред - имаме куп CHR-ки, няколко АС-та, рок станции и т.н. Но имаме ли слушателска общност извън тази на дежурните 2-3 пациента, които са готови да обсадят телефонните линии за два билета за концерт или куверт за пицария? Имаме ли магнетични самотни разказвачи, които успяват да задържат за няколко часа чудата смесица от самотни слушатели пред дигиталните радиоприемници? В момента телевизията споделя същите травми. Но не трябва да вменяваме на аудиторията нетипични за нея роли и да очакваме тя да се превърне в колекционер на сполучливи изключения сред общия посредствен фон. Това не е нейна работа...

Един от най-големите провали на модерната българска радиожурналистика е ефирното време след 20 часа. Преди години имаше попадения - „Без контрол‛ на Петър Волгин или „Радиопирати‛ на Мартин Карбовски, които опровергаваха продуцентската мантра „малко хора ни слушат в този часови пояс‛. Дори е възможна и по-смела хипотеза: това бяха предаванията на последната генерация млади слушатели, които включваха радиото в сряда от 22 до 24 часа заради самия водещ, но ‛рухването на табутата‛ отдавна не е модерна тема. Сега имаме постмодерни слушатели, но не и медии, които могат да ги задържат. Типажи в графата „млад, активен, с над среден доход‛, изключили телевизора и (понякога) прескачащи от станция на станция за по-удачна песен в лошите времена на радиото. Те не искат да чуят какво бърбори водещият, защото всичко в този ефир отдавна е изговорено. 50 думи на heavy rotation. Разбира се, не иде реч за тълпа от отличници, нахъсани да реабилитират доминиращата роля на Старата медия. Но все пак постмодерните слушатели стават все по-забележими - индивидуалности, способни да поддържат по-устойчиви общности и да легитимират авторитети. Този взрив няма да бъде усетен в любовните обяснения по „Романтика‛ или вечерната плейлиста на N-JOY, но е знак за нечувано досега явление. Слушателите изпревариха медиите, които нямат.