Каквото и да ни говореха икономическите и политическите коментатори, кризата вече се вихри в Европа. Европейският съюз, въпреки всички заклинания, не може да предприеме мерки с мащаба на американските, защото все още няма силен център, който да наложи единни решения. Затова, например, докато Гордън Браун обявява защита на спестяванията до определени нива, Ирландия обявява, че ще гарантира всички спестявания.

Така или иначе, вече е ясно, че правителствата са решили да се борят с кризата с етатистки мерки. Никой не може в момента да определи на какъв етап от кризата се намираме, затова е и трудно да се каже дали изкупуването от държавите на лоши кредити и лоши банки ще даде успокояващия резултат. И тъй като не е ясно на каква точка от пътя се намираме, спекулациите с бъдещето изобилстват.

Едни от тях провиждат завръщането на планираната икономика. Или поне на икономика със сериозен момент на планиране. Подготвяйки се за конгреса на френските социалисти – където те, без съмнение, с удоволствие ще стоварват кривите дърва върху главата на управляващата десница - Мартин Обри, кандидат за лидер на партията, призовава „да сменим изцяло икономическия модел“. Такива твърдения едва ли могат да се възприемат много сериозно, като се има предвид до каква дълбочина са стигнали глобализационните процеси.

Някои коментатори обаче имат тревоги от друг характер. Те припомнят постоянно резултатите от кризата, започнала през 1929 и разрешила се фактически с Втората световна война. Обръщат също внимание върху неикономическите измерения на една подобна криза, измерения, които биха могли да доведат до напълно неочаквани политически и културни последици.

Например, утвърждаването на популизма, на популистките лидери в Европа. Французите следят внимателно рейтинга не толкова на Жан-Мари Льо Пен, известен с крайно десните си възгледи, колкото изгряващата популярност на троцкиста Оливие Безансно. В германския свят с тревога наблюдават развитията в Австрия, където крайната десница се е настанила трайно в парламента.

У нас нещата също се развиват. ГЕРБ, член на Европейската народна партия, създава нова структура. Новата структура ще насочи работата си към намиране на лостове за избягване на последиците от световната финансова криза, които могат да засегнат страната, и за изграждане на една по-стабилна макрорамка. Ограничаване на инфлацията чрез намаляване на монополите и по-ефективен достъп до европейските фондове, както и откриване на повече работни места с цел повишаване на заетостта и качеството на труд ще са сред останалите приоритети в работата на структурата. Новата структура се казва „Предприемачи – ГЕРБ“.

Трудно е да не се поддадем на „ентусиазма“ на тази програма. Трудно е да не си представим (ако развитието на кризата покоси по-сериозно България преди изборите) как лозунгите за ограничаване на инфлацията чрез намаляване на монополите, за европейските фондове, за откриване на повече работни места, прогласявани от създадената с пари на структурата „Предприемачи – ГЕРБ“ трибуна, ще падат в душата на българина.

К