Двама кандидати – една цел. Обама
Въпросът за ‛промяната‛ е един от основните в тези избори и Обама го използва, за да обяви, че националните приоритети трябва да отразяват нуждите на хората. След като Хилари Клинтън излезе от надпреварата за номинацията на демократите, Обама заяви пред CNBC: "Вижте, аз съм за икономическия ръст, аз съм за свободния пазар. Обичам пазара‛. Да обявиш обаче ‛аз обичам пазара‛ в момент, в който финансовата система е в криза поради лъжи, повтаряни десетилетия наред и стимулирали неистовата спекулация и фалшивите ценообразувания— означава, че си глух и сляп за реалността.
"Промяна, в която можем да вярваме", предполага противодействие на извратеността на пазара. Днес от ключово значение е да се отговори на системата, която разрушава околната среда и хиляди животи, причинявайки безработица, лоши условия на труд, ниско заплащане, бедност, липса на здравни грижи.
Обяснявайки се в любов към пазара, Обама назначи начело на своя икономически екип Джейсън Фърман от Brookings Institution, протеже на Робърт Рубин. Същият този Рубин бе един от секретарите на хазната при управлението на Бил Клинтън, а в момента е председател на изпълнителния комитет на Citigroup и съпредседател в Съвета за външни отношения (СВО). Citigroup е едно от най-големите банки в света, СВО е частна think tank организация, която се смята за стожер на елита.
Фърман е един от най-изтъкнатите защитници на Wal-Mart, определяйки тази гигантска корпорация-вампир за "история на нарастващия успех‛. Заплаха за него са критиците на Wal-Mart, които не могат да му простят репликата, че ‛усилията, вложени в това Wal-Mart да увеличава заплати и социални придобивки", нанасят "косвени щети" върху икономиката. Wal-Mart е собственост на фамилията Уолтън.
Едно проучване на дарителите на Обама установи, че 21 милиардери са дали за кампанията му възможно най-големия размер на дарение. Сред тях са Уорън Бъфет, най-богатият човек в света, който в момента също е икономически съветник на Обама, както и Бил Гейтс, вторият по богатство. Милиардерът Пени Притцкер, собственик на хотелската верига Хайат, е човекът, организирал събирането на даренията за кампанията на Обама. Това е още по-очевидно в кампанията на Маккейн, която сред своите дарители има поне 27 милиардера и е събрала 57% от общия си размер чрез дарения в размер над 1000 долара.
Обама назначи нов екип от топ съветници по външната политика – неговата ‛Старша работна група‛. 13-те членове (11 мъже и 2 жени) са "отличниците" сред управляващия елит. Девет от тях са заемали високи постове в администрацията на Клинтън, а четирима са били служители в Сената или в Белия дом в качеството си на ‛умерени‛ или консервативни демократи. Осем от тях в момента са членове на СВО (един от тях е директор на СВО, а друг е бил негов член в продължение на 25 години). Тук е мястото да припомним репликата на Обама, че ‛Aз не съм срещу всички войни, аз съм само срещу тъпи войни", добавяйки, че иска да води ‛прагматична‛ външна политика, различна от ‛строгата идеология‛ на администрацията на Буш.
Всички съветници на Обама са въодушевени от идеята за корпоративна глобализация на световната търговия. Начело на листата в старшата работна група на Обама е бившият държавен секретар Мадлин Олбрайт, която, запитана от страна на ООН за смъртта на половин милион иракски деца, загинали вследствие на американските санкции по време на администрацията на Бил Клинтън, отговори: ‛Мисля, че това бе много тежък избор, но цената си струва.‛ Друг в листата е Лий Хамилтън, съпредседател в комисията за Ирак, препоръчала американската военна инвазия в Ирак. Трети човек е Уилям Пери от Министерството на отбраната при управлението на Бил Клинтън, контролирал бомбардирането на Сърбия.
Представяйки членовете от екипа си, Обама изнесе войнствена реч пред Американо-израелския комитет за обществени дела. В хода на тази реч той заяви какво има предвид под промяна във външната политика: "Опасността от Иран е сериозна, тя е реална и моята цел ще бъде да елиминирам тази опасност. Ще направя всичко по силите си да попреча на Иран да добие ядрено оръжие, всичко… При преговори винаги ще разполагам с опцията ‛сплашване с военни действия‛, за да защитя нашата сигурност и сигурността на нашия съюзник – Израел… Ако трябва да използваме военна сила, ние по-скоро ще имаме успех и ще бъдем подкрепени и у нас, и в чужбина, при условие, че сме изчерпали дипломатическите си ходове. Това е промяната, която ни е нужна във външната политика, промяна, която ще възстанови американското влияние и власт‛.
Друг интересен пример от политиката на Обама е, че той подкрепя законопроекта на Буш, свързан с подслушването на телефонни разговори, който дава право на телефонните корпорации да нарушават конституционните права на много (но неизвестен брой) американци. Според този законопроект се предвижда подслушване на комуникациите между САЩ и други страни за целите на разузнаването и всичко това – без съдебно разрешение, което е било изисквано, когато в сила е бил законът 1978 FISA.
През 2007 и в началото на 2008 Обама силно се противопоставяше на програмата за следене на Буш, като твърдеше: ‛Повече никакво незаконно подслушване на американски граждани… повече никакво престъпване на закона, в случаите, когато е неудобен… повече никой не трябва да бъде оставян да потъпква основните граждански свободи на американския народ – нито президентът на САЩ, нито телекомуникационните компании, които участват в президентската програма за следене без съдебни разрешения‛.
На 9 юли 2008 Обама пусна своя глас в Сената в полза на законопроекта на Буш за телефонните подслушвания. Сенаторът Ръс Фейнголд нарече това подкрепено от демократите законодателство и постъпката на Обама ‛капитулиране‛ пред Буш.
Завоят на Обама надясно привлече значителна подкрепа в редиците на републиканците и неоконсерваторите, което води до появата на понятия като Обамакон.
Някои наблюдатели коментират кандидатурата на Обама по следния начин: "Политиката е изкуство да накараш хората да повярват, че са на власт, докато в действителност те не са. След социалноикономическия крах, причинен от глобализацията и от някои погрешни външнополитически ходове, управляващите посегнаха към симпатично тъмнокожо лице, което да поставят начело на империята. Но реалната промяна, в която може да се повярва, би била краят на империята и краят на войните за по-голяма корпоративна плячка, не просто промяна на политическите мениджъри. А тази промяна тепърва предстои.‛
Екипът на Барак Обама за външната политика
Мадлин Олбрайт, бивш държавен секретар, директор на Съвета за външни отношения (СВО) и негов член в продължение на 33 години;
Уорън Кристофър, бивш държавен секретар, член на СВО от 35 години, корпоративен адвокат;
Уилям Пери, бивш министър на отбраната, член на СВО от 9 години, старши сътрудник в института „Хувър‛ на университета Станфорд;
Антъни Лейк, бивш съветник по националната сигурност на президента, професор в университета „Джорджтаун‛, член на СВО от 25 години;
Ричард Данциг, бивш министър на Военноморските сили, експерт по контратероризъм;
Лий Хамилтън, бивш конгресмен, член на СВО от 13 години, съпредседател в две комисии – за атентатите от 11 септември и в експертната група за Ирак;
Сам Нън, бивш сенатор, член на СВО от 10 години и член на корпоративни бордове, сред които на Chevron, Dell & Coke;
Дейвид Борен, бивш сенатор и губернатор, член на СВО от 19 години;
Джеймс Стайнберг, бивш съветник по националната сигурност на президента, член на СВО от 20 години;
Сюзън Райс, бивш заместник държавен секретар, старши сътрудник в института „Брукингс‛, член на СВО от 16 години;
Грег Крейг, бивш съветник на Олбрайт, известен адвокат във Вашингтон във фирмата Williams & Connolly;
Ерик Холдър, бивш заместник главен прокурор;
Тим Рьомер, бивш конгресмен, член на комисията за атентатите от 11 септември.
По статия на Лорънс Х. Шоуп, публикувана в ZSpace page
Лорънс Х. Шоуп е историк и автор на книгата „Имперският мозъчен тръст: Съветът за външни работи и външна политика на САЩ‛
Z се представя като независимо политическо списание за критическа мисъл върху политическия, културния, обществения и икономическия живот в Съединените щати. Z не приема платени реклами. Нашият продукт е списанието, а не читателите, препродавани на рекламодателите, заявява то.
Превод от английски Михаела Паунова
"Промяна, в която можем да вярваме", предполага противодействие на извратеността на пазара. Днес от ключово значение е да се отговори на системата, която разрушава околната среда и хиляди животи, причинявайки безработица, лоши условия на труд, ниско заплащане, бедност, липса на здравни грижи.
Обяснявайки се в любов към пазара, Обама назначи начело на своя икономически екип Джейсън Фърман от Brookings Institution, протеже на Робърт Рубин. Същият този Рубин бе един от секретарите на хазната при управлението на Бил Клинтън, а в момента е председател на изпълнителния комитет на Citigroup и съпредседател в Съвета за външни отношения (СВО). Citigroup е едно от най-големите банки в света, СВО е частна think tank организация, която се смята за стожер на елита.
Фърман е един от най-изтъкнатите защитници на Wal-Mart, определяйки тази гигантска корпорация-вампир за "история на нарастващия успех‛. Заплаха за него са критиците на Wal-Mart, които не могат да му простят репликата, че ‛усилията, вложени в това Wal-Mart да увеличава заплати и социални придобивки", нанасят "косвени щети" върху икономиката. Wal-Mart е собственост на фамилията Уолтън.
Едно проучване на дарителите на Обама установи, че 21 милиардери са дали за кампанията му възможно най-големия размер на дарение. Сред тях са Уорън Бъфет, най-богатият човек в света, който в момента също е икономически съветник на Обама, както и Бил Гейтс, вторият по богатство. Милиардерът Пени Притцкер, собственик на хотелската верига Хайат, е човекът, организирал събирането на даренията за кампанията на Обама. Това е още по-очевидно в кампанията на Маккейн, която сред своите дарители има поне 27 милиардера и е събрала 57% от общия си размер чрез дарения в размер над 1000 долара.
Обама назначи нов екип от топ съветници по външната политика – неговата ‛Старша работна група‛. 13-те членове (11 мъже и 2 жени) са "отличниците" сред управляващия елит. Девет от тях са заемали високи постове в администрацията на Клинтън, а четирима са били служители в Сената или в Белия дом в качеството си на ‛умерени‛ или консервативни демократи. Осем от тях в момента са членове на СВО (един от тях е директор на СВО, а друг е бил негов член в продължение на 25 години). Тук е мястото да припомним репликата на Обама, че ‛Aз не съм срещу всички войни, аз съм само срещу тъпи войни", добавяйки, че иска да води ‛прагматична‛ външна политика, различна от ‛строгата идеология‛ на администрацията на Буш.
Всички съветници на Обама са въодушевени от идеята за корпоративна глобализация на световната търговия. Начело на листата в старшата работна група на Обама е бившият държавен секретар Мадлин Олбрайт, която, запитана от страна на ООН за смъртта на половин милион иракски деца, загинали вследствие на американските санкции по време на администрацията на Бил Клинтън, отговори: ‛Мисля, че това бе много тежък избор, но цената си струва.‛ Друг в листата е Лий Хамилтън, съпредседател в комисията за Ирак, препоръчала американската военна инвазия в Ирак. Трети човек е Уилям Пери от Министерството на отбраната при управлението на Бил Клинтън, контролирал бомбардирането на Сърбия.
Представяйки членовете от екипа си, Обама изнесе войнствена реч пред Американо-израелския комитет за обществени дела. В хода на тази реч той заяви какво има предвид под промяна във външната политика: "Опасността от Иран е сериозна, тя е реална и моята цел ще бъде да елиминирам тази опасност. Ще направя всичко по силите си да попреча на Иран да добие ядрено оръжие, всичко… При преговори винаги ще разполагам с опцията ‛сплашване с военни действия‛, за да защитя нашата сигурност и сигурността на нашия съюзник – Израел… Ако трябва да използваме военна сила, ние по-скоро ще имаме успех и ще бъдем подкрепени и у нас, и в чужбина, при условие, че сме изчерпали дипломатическите си ходове. Това е промяната, която ни е нужна във външната политика, промяна, която ще възстанови американското влияние и власт‛.
Друг интересен пример от политиката на Обама е, че той подкрепя законопроекта на Буш, свързан с подслушването на телефонни разговори, който дава право на телефонните корпорации да нарушават конституционните права на много (но неизвестен брой) американци. Според този законопроект се предвижда подслушване на комуникациите между САЩ и други страни за целите на разузнаването и всичко това – без съдебно разрешение, което е било изисквано, когато в сила е бил законът 1978 FISA.
През 2007 и в началото на 2008 Обама силно се противопоставяше на програмата за следене на Буш, като твърдеше: ‛Повече никакво незаконно подслушване на американски граждани… повече никакво престъпване на закона, в случаите, когато е неудобен… повече никой не трябва да бъде оставян да потъпква основните граждански свободи на американския народ – нито президентът на САЩ, нито телекомуникационните компании, които участват в президентската програма за следене без съдебни разрешения‛.
На 9 юли 2008 Обама пусна своя глас в Сената в полза на законопроекта на Буш за телефонните подслушвания. Сенаторът Ръс Фейнголд нарече това подкрепено от демократите законодателство и постъпката на Обама ‛капитулиране‛ пред Буш.
Завоят на Обама надясно привлече значителна подкрепа в редиците на републиканците и неоконсерваторите, което води до появата на понятия като Обамакон.
Някои наблюдатели коментират кандидатурата на Обама по следния начин: "Политиката е изкуство да накараш хората да повярват, че са на власт, докато в действителност те не са. След социалноикономическия крах, причинен от глобализацията и от някои погрешни външнополитически ходове, управляващите посегнаха към симпатично тъмнокожо лице, което да поставят начело на империята. Но реалната промяна, в която може да се повярва, би била краят на империята и краят на войните за по-голяма корпоративна плячка, не просто промяна на политическите мениджъри. А тази промяна тепърва предстои.‛
Екипът на Барак Обама за външната политика
Мадлин Олбрайт, бивш държавен секретар, директор на Съвета за външни отношения (СВО) и негов член в продължение на 33 години;
Уорън Кристофър, бивш държавен секретар, член на СВО от 35 години, корпоративен адвокат;
Уилям Пери, бивш министър на отбраната, член на СВО от 9 години, старши сътрудник в института „Хувър‛ на университета Станфорд;
Антъни Лейк, бивш съветник по националната сигурност на президента, професор в университета „Джорджтаун‛, член на СВО от 25 години;
Ричард Данциг, бивш министър на Военноморските сили, експерт по контратероризъм;
Лий Хамилтън, бивш конгресмен, член на СВО от 13 години, съпредседател в две комисии – за атентатите от 11 септември и в експертната група за Ирак;
Сам Нън, бивш сенатор, член на СВО от 10 години и член на корпоративни бордове, сред които на Chevron, Dell & Coke;
Дейвид Борен, бивш сенатор и губернатор, член на СВО от 19 години;
Джеймс Стайнберг, бивш съветник по националната сигурност на президента, член на СВО от 20 години;
Сюзън Райс, бивш заместник държавен секретар, старши сътрудник в института „Брукингс‛, член на СВО от 16 години;
Грег Крейг, бивш съветник на Олбрайт, известен адвокат във Вашингтон във фирмата Williams & Connolly;
Ерик Холдър, бивш заместник главен прокурор;
Тим Рьомер, бивш конгресмен, член на комисията за атентатите от 11 септември.
По статия на Лорънс Х. Шоуп, публикувана в ZSpace page
Лорънс Х. Шоуп е историк и автор на книгата „Имперският мозъчен тръст: Съветът за външни работи и външна политика на САЩ‛
Z се представя като независимо политическо списание за критическа мисъл върху политическия, културния, обществения и икономическия живот в Съединените щати. Z не приема платени реклами. Нашият продукт е списанието, а не читателите, препродавани на рекламодателите, заявява то.
Превод от английски Михаела Паунова
Коментари от читатели
Добавяне на коментар





