През изминалите няколко месеца сенаторът Джон Маккейн се предвижи доста вдясно, заемайки позиция по ключови въпроси, и разсея съмненията, че е ‛отцепник“ или ‛независим мислител“. Всеки път, когато десните го обвиняват, че е прекалено либерален, Маккейн засича и капитулира.

В определен момент Маккейн възприе идеята, че лобистите и „специалните“ интереси са сериозен проблем и трябва да бъдат ‛изгонени от Вашингтон“. Наскоро обаче те именно оказаха сериозно влияние на президентската му кампания. Неговите настоящи 13 съветници и координатори (всички от мъжки пол) представляват смесена група от лобисти, привърженици на философията за ‛глобалното лидерство“, дългогодишни членове на СВО, бивши правителствени чиновници в администрациите на републиканците.

В лагера на Маккейн има сериозно разделение между ‛реалисти“ и ‛неоконсерватори“, като на този етап надмощието е в ръцете на неоконсерваторите. ‛Реалистите“, хора като Хенри Кисинджър, защитават идеята, че САЩ не са в състояние еднолично и самостоятелно да доминират над света. Но много неоконсерватори отстояват позицията, че САЩ са едва ли не всемогъщи и че притежават върховната морална власт (Маккейн беше казал, че САЩ са ‛най-великата сила в историята на човечеството, съществуваща за негово добро“), и че ХХІ век трябва да бъде „Пакс Американа“ с щатите в името на бъдещето на света.

Осем от тринадесетте съветници на Маккейн, половината от тях - ‛реалисти“, а другата ‛неоконсерваторите“, са настоящи членове на СВО. Подобен е броят и на съветниците от Старшата работна група на Обама. Маккейн е дългогодишен член (11 години) на СВО. В консултантския му екип също влизат петима души, свързани с Проекта за нов американски век и няколко други, които са били ключови фигури в Комисията за освобождение на Ирак – биографични подробности, с които съветниците на Обама не могат да се похвалят. Маккейн и обкръжението му са привърженици на неолибералната доктрина, докато Обама и неговите съветници са по-прагматично настроени. И кандидатите за президент, и екипите им от съветници преследват една и съща цел - американско световно господство, само тактиките им са различни.

Десният уклон на Маккейн представлява непризнаване процедурата habeas corpus на задържаните по време на ‛войната срещу тероризма“ и подкрепя извършването на мъчения. През 2003 Маккейн разкритикува политиката на администрацията на Буш за необосновани арести и публично предизвика Пентагона, в частност министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд, да разреши въпроса дали ще съди задържаните като ‛военни престъпници“ или ще ги върне в родината им, където срещу тях да бъдат заведени процеси. Малко по-късно Маккейн обяви, че задържаните ‛имат права, полагащи им се по различни декларации за човешките права“. Едно от тях е „правото да не си задържан за неопределен срок“. А сега, щом стана кандидат на републиканците, Маккейн нарече наскоро приетото от Върховния съд решение, свързано с правото на затворниците от Гуантанамо да обжалват задържането си в щатските съдилища, ‛едно от най-лошите в историята на тази държава."

Той се отметна и по отношение политиката на прилагане на изтезания. Първоначално Маккейн работеше за забрана на мъченията и подкрепяше Женевската конвенция, определяйки като изтезание и поливането на затворници с вода. След номинацията си той подкрепи заедно с Буш предложението да бъде разрешено поливането с вода.

Дълго време Маккейн подкрепяше предложение за федерална забрана на добива на нефт от офшорни зони, но сега твърди, че отделните щати трябва да могат сами да решават. По въпроса за данъка върху свръхпечалбата на големите петролни корпорации, през май 2008 Маккейн обяви, че се противопоставя на ‛покварените печалби“ и че „ще се радва да види“ облагането на свръхпечалбата. Сега обаче твърди, че основната разлика между него и Обама е, че той, за разлика от кандидата на демократите, не би бил благосклонен към подобен данък.

Преди две години кандидатът на републиканците беше против закона за имиграцията, известен като enforcement-only, (предвиждащ издигане на стена по Мексиканската граница и строги наказания на всеки, който наема нелегални имигранти-бел. ред), заявявайки, че е невъзможно да се прокарват нереалистични закони и че е необходима реформа в законодателната уредба, засягаща имигрантите, която да е отворена към предоставянето на разрешителни за работа и към легален канал на работници от чужбина, с цел захранване на бизнеса с нископлатена работна сила. В момента Маккейн излива гнева си върху започналото вече цялостно реформиране на законите за имиграцията, възмущавайки се, че милитаризираната граница с надпис ‛гранична охрана“ унищожава всякакви реформаторски усилия. Той дори обяви, че няма да подкрепи имиграционния законопроект в Сената, въпреки че лично е участвал в неговото подготвяне.

Също както Обама, Маккейн си промени позицията спрямо закона за подслушването. Когато беше умерен консерватор, той твърдеше, че Буш заобикаля закона: ‛Аз не мисля, че президентът има право да не се подчинява на който и да е закон“. А в момента Маккейн е възприел доктрината на Буш за ‛неотменния авторитет“, която му позволява да направи всичко, каквото сметне за необходимо, по време на една предполагаема ‛война“.

Някога Маккейн се противопоставяше на отмяната на данъка върху недвижимите имоти, цитирайки президента Теодор Рузвелт, който казва, че той е наложителен, справедлив и полезен и ‛трябва да е част от нашата федерална данъчна система“. Сега той определя този данък като ‛един от най-несправедливите, писани някога“. Някога Маккейн гласува срещу данъчните облекчения, предложени от Буш, а в момента иска да ги направи постоянни.

Основни вътрешнополитически и външнополитически съветници на Джон Маккейн

(според данни от юни 2008)

Ранди Шойнеман, външнополитически координатор на Маккейн, платен лобист за Националната оръжейна асоциация, за Локхийд Мартин и за Бритиш Петролиум, съосновател на „Проекта за новия американски век“ и изпълнителен директор в Комитета за освобождаване на Ирак;

Хенри Кисинджър, бивш държавен секретар и съветник по националната сигурност, член в СВО повече от 35 години, шеф на Асоциацията „Кисинджър“;

Ричард Армитидж, бивш заместник-държавен секретар и помощник-секретар в Министерството на отбраната, близък сътрудник на ‛реалиста“ Колин Пауъл, подписал през 1998 писмото на ‛Проект за новия американски век“;

Уилям Кристъл, редактор в дясното списание Weekly Standard, съосновател на ‛Проект за новия американски век“;

Робърт Кейгън, съосновател на ‛Проект за новия американски век“, ключова фигура в Комитета за освобождаване на Ирак, старши сътрудник във фондация ‛Карнеги“ за международен мир, член на СВО в продължение на 12 години;

Стивън Ф. Бийгън, вицепрезидент в компанията Форд мотор, отговарящ за международния пазар; член на СВО от 10 години;

Дъглас Холтц-Икън, бивш директор на департамента, отговарящ за бюджета на Конгреса, и бивш старши сътрудник в СВО, свързан с института ‛Петерсън“ за международна икономика, бивш директор на центъра за геоикономически проучвания към СВО. Бил е член на СВО в продължение на две години;

Питър Родман, старши сътрудник в Брукингс, дългогодишен първи помощник на Хенри Кисинджър и член на СВО в продължение на 25 години;

Робърт Джеймс Улси, бивш директор на ЦРУ по време на администрацията на Клинтън, понастоящем вицепрезидент на Booz Allen Hamilton, член на СВО в продължение на 34 години;

Ричард Уилямсън, посланик и специален пратеник при последните три републикански администрации, сътрудник в адвокатската компания Winston & Strawn, член на СВО в продължение на 10 години;

Ерик Бъргсон, лобист заедно с Barbour, Griffith and Rogers;

Кенет Рогоф, икономист от Харвардския университет, член на СВО в продължение на четири години;

Джон Тейлър, бивш заместник-секретар на хазната, икономист в Станфордския университет и сътрудник към “Хувър“.



По статия на Лорънс Х. Шоуп, публикувана в ZSpace page

Лорънс Х. Шоуп е историк и автор на книгата „Имперският мозъчен тръст: Съветът за външни работи и външна политика на САЩ“

Z се представя като независимо политическо списание за критическа мисъл върху политическия, културния, обществения и икономическия живот в Съединените щати. Z не приема платени реклами. Нашият продукт е списанието, а не читателите, препродавани на рекламодателите, заявява то.

Превод от английски Михаела Паунова