Гроб с огромна мраморна плоча, на която е нарисуван красив млад мъж, който държи в ръката си мобилен телефон. На втори план е мерцедесът му с регистрационен номер СИМО. Надписът отдолу гласи, че ако има друг свят, нека той принадлежи на починалия, защото точно той го заслужава. Това е една от снимките в „Макмафия. Престъпност без граници“ - новата книга на британския разследващ журналист от руски произход Миша Глени, която бе представена преди дни в книжарница „Хеликон“.

При представянето бившият кореспондент на Би Би Си и в. „Гардиън“ за Централна и Югоизточна Европа благодари на свои източници на информация – политолога Иван Кръстев, Йово Николов („Капитал“), Весела Чернева (Център за либерални стратегии), Огнян Златев (Център за развитие на медиите). Литературният критик Йордан Ефтимов обясни, че в книгата се използва така нареченият ефект на портретите – при представянето на отделните мафии в България, Ванкувър, Нигерия, Южна Африка, Израел и Бомбай се описват детайлно двама представители на подземния свят. В случая с България това са Илия Павлов и Цветомир Белчев. Според Ефтимов Миша Глени прекрасно е овладял умението да се пише интригуващо, но не само заради това си качество „Макмафия“ е определена от „Файненшъл таймс“ за Бизнес книга на 2008.

Иван Кръстев отбеляза и друг плюс в разказите на Глени – тяхната непараноичност и нециничност. Той се пошегува, че когато преди време го попитали не се ли страхува за живота на Глени, отговорил, че в България онези, които убиват, четат бавно и само тънки книги. От своя страна Глени защити евентуалните си професионално ориентирани читатели, обяснявайки, че представата за тъпите мутри вече е остаряла и даде пример с добре образован наемен убиец от Индия, с когото дълго разговаряли за философия. Когато го запитал какво е да убива жертвите си, индиецът сравнил „работата“ си с шампионска игра по крикет.

Освен това британецът призна, че не заплахи от престъпния свят са щели да го откажат от завършването на книгата, а сериозни бюрократични спънки. В крайна сметка, той на практика проверил ефикасността на формулата, че „финансовото отчаяние е най-сигурното средство за добро произведение на изкуството“.

Не стана ясно дали финансовото отчаяние е в основата на жизнения път на героите в „Макмафия“, но Глени разказа за красноречив случай с шеф в Якудза, който се оплакал, че младото поколение вече не разбира ценностите им и предпочита да работи в компютърни фирми. Някак сходно прозвуча и изказването на представител на сдружението „Журналисти срещу корупцията“, който съжали, че книгата не се представя на стадион. Това обаче не бе сериозен пропуск, имайки предвид, че по време на краткия си престой в София Миша Глени се ползваше с изключителен медиен интерес. Висок, с подкупваща усмивка (женен за сръбкиня) – и все пак е странно, че и мафиотите му се доверяват…