С изложбата си "Нещата извън нас“ Андрей Даниел отново предлага интелектуално предизвикателство на ценителите на стойностната живопис. След като цикълът от седем голямоформатни платна беше показан последователно във Варна и в Пловдив, сега той може да бъде видян и в София, в галерия Сибанк (7-31 октомври 2008).

Пиршеството от цветове, от напластявания и чисто удоволствие от играта с формата има подчертано философски измерения – за физическото присъствие и отсъствие, за самотата и общуването, за движението и застоя. И всичко това, погледнато през средата, която обитаваме, през видимите на пръв поглед неща. Обединяващ елемент в този цикъл е прозорецът. Често използван като метафора в изкуството – обикновено като „пространство“ на душата и нейните гранични състояния - в този живописен цикъл на Андрей Даниел той се явява „визуализатор“ на полета на въображението и мечтите, на скрития живот. В седемте платна се виждат седем сходни композиции – човек или група хора пред прозорец, от който се разкриват гледки. Но това не са обичайните пейзажи. „Пейзажът“ тук също се явява метафора, която всеки може да тълкува според собствените си усещания – облачно небе, изпълнено със самолети, мегаполис с небостъргачи, залез над димящи комини, лунна нощ... Прозорецът в случая е своеобразна гранична линия между реалния, конкретен свят отсам, затворен в интериора, и този „зад стъклото“, символизиращ света на въображението. Гледайки плътната, вълнуваща живопис, можем да стигнем до мисълта, че „нещата извън нас“ всъщност често са водещи и определящи за формирането на това, което сме. Затова и в случая няма значение дали изобразените са реални хора или не. Зад всеки един от тях би могъл да стои по някой от нас, зрителите, който може да си позволи да застане вечер пред прозореца, да не разсъждава за ежедневието, а да освободи съзнанието си, разрешавайки на мисълта поне за малко да полети на воля.