Български  |  English

Въображаеми черупки

Искам да започна кратичката си рецензия направо с мотива за нейното написване: книгата на Йордан Ефтимов ме привлече преди всичко с дълбокия трагизъм, който извираше от всеки неин ред. Още първият прочит дава усещането, че за критика това е книга - равносметка на някакъв етап. Неслучайно тя има за свой обект такъв писател като Цветан Марангозов – поет, прозаик, драматург, философ и есеист, който в различни по жанр свои текстове подхвърля идеята за изплъзващия се от определения свят, за света, който непрекъснато се свива за човека, но не заради годините, а заради нарастващия ужас в паметта.

‛Опроверганата добродетел“ на Йордан Ефтимов е текст за текста, но и текст, очарован от текста Марангозов. В книгата отделните етюди осмислят ‛Гъбата и Обратното на обратното“, ‛Безразличният“, ‛Интимна дистанция“, ‛Дневник без календар“, ‛Музеят“ през призмата на Текста, който говори по един лирико-философски начин за истинската свобода и невъзможността за нейното случване, за творчеството като нечуване, за излишността на диалога – все философски теми, които повдигат въпроси, чиито отговори всъщност не са толкова важни за писателя. Много по-важно за художествения свят на Марангозов, според Ефтимов, е питането. Защото творчеството на Марангозов е етически изострено, изначално противоречиво, разтърсващо, играчка на ума и въображението. То не е обетована земя, не е черупка срещу нахлуващия хаос.

Истински важната свобода, за която говори текстът Марангозов, според критика не е в постигането и показването, а в осъзнаването, че подготвяйки се за смъртта, сме обречени да преживеем милиони малки смърти, че човекът винаги е една апория. И ако текстът на големия писател често е ‛завещание без наследници“, а творчеството – въображаема черупка, това не означава, че то няма предназначение – най-малкото ни учи да проникваме отвъд привидностите на предизвестеното, да се усъмняваме дори в неверието. И ми се иска да завърша с една от лайтмотивните теми на писателя – за самотата-свобода – в откъс от същата поема:

Който го няма не поглежда без поглед/ Не слуша с половин ухо/ Не жили с празна похвала/ Не краде от щедростта ти/ Истински свободен е/ Окончателно забравеният...

Не звучи забавно, но ни напомня колко важно е да осъзнаваме истински важните неща в окопите на делника.
още от автора


Йордан Ефтимов. "Опроверганата добродетел. Опити върху Цветан Марангозов", Издателско ателие Аб, С., 2008.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”