Български  |  English

Пол Вирилио: Земята е твърде малка за прогреса, за скоростта на историята

- През 2002 под заглавието ‛Какво става“ вие направихте във фондация „Картие“ изложба за катастрофите в съвременната история: Чернобил, 11 септември, цунамито... Водеща там бе една мисъл на Хана Аренд ‛Прогресът и катастрофата са лицето и опакото на една и съща монета“. Може ли да се каже същото и за борсовия крах, на който сме свидетели?

- Разбира се. През 1979, когато се случи аварията в атомната централа Three Mile Island в Съединените щати, аз писах за ‛първороден“ инцидент“ – един от тези, които създаваме самите ние. Писах, че нашите технически достижения са „червиви“ с обещания за катастрофи. Преди време авариите бяха локални. С Чернобил минахме към глобалните катастрофи с дълготрайни последици. Днешният крах е чист пример за цялостна катастрофа. Последиците му се разпространяват надалеч, той включва и представите за други катастрофи.

Вече трийсет години сме в задънена улица с изучаването на феномена ‛ускоряването на историята“. Това ускоряване е извор на умножаващите се големи катастрофи. ‛Натрупването слага край на впечатлението за случайност“, казваше Фройд по повод смъртта. Неговата ключова дума е случайността. Тези катастрофи не са случайност. За момента се задоволяваме да изучаваме борсовия крах от икономическа или политическа гледна точка и неговите социални последици. Но няма да можем да разберем какво се случва, ако не използваме една политическа икономия на скоростта, породена от техническия прогрес, и ако не я свържем със случайния характер на историята.

Нека дам един единствен пример: казва се, че времето е пари. Трябва да прибавя, че скоростта е власт - борсата го доказва. Ние преминахме от ускоряването на историята към ускоряването на реалността. Това е прогресът! Прогресът е доброволно приета жертва.


- Смятате, че катастрофите не се изучават достатъчно?

- Доминиращата историография се ограничава да анализира фактите върху голяма продължителност от време. Аз проповядвам обратното – една история на случайностите, изградена изключително от прекъсвания. Историкът Франсоа Артог говори за доминиращата ‛сегашност“. Трябва да се отиде по-нататък – ние живеем в ‛моментност“.

За да се разберат катастрофите, те трябва да бъдат изучавани, но трябва и да бъдат показвани. Катастрофата е творчество, тя е творба. Кой по-добре от артистите може да ни накара да усетим трагичното измерение на прогреса? Така се роди изложбата ‛Какво става“ (в нея ставаше дума и за борсовия крах), която предвещаваше музей или център за наблюдение на големите катастрофи, които смятам, че трябва да се създадат. Не за да плашат, а за да ни помогнат да ги посрещнем.


- Как да дефинираме, отвъд аспекта случайност, борсовата катастрофа?

- Като за всяко съвременно събитие, трябва да вземем предвид серия синхронизиции на световно ниво. Синхронизиране на обичаите, на нравите, на начините да реагираме, но и синхронизиране на емоциите. От общност на класи преминахме към една глобализация на момента и към едновременност на афекти и страхове – но не и на мнения. Такъв беше случаят с атентатите на 11 септември или с цунамито. Същото беше и с борсата. След кратка техническа фаза – банкови фалити, сриване на акции – преминахме към период на прекалена ‛истеризация“ на реакциите. Говорим за ‛лудостта на пазарите“, за ‛ирационални“ реакции, като че ли сме омагьосани от края на света. Терористите много добре разбират този феномен – и залагат на него.

- Вярвате ли, че – както смятат някои – капитализмът достига края си?

- Смятам по-скоро, че краят достига капитализма. Аз съм урбанист. Крахът показва, че земята е твърде малка за прогреса, за скоростта на историята. Откъдето идват и повтарящите се катастрофи. Ние живеехме с убеждението, че имаме минало и имаме бъдеще. Но миналото вече не върви, то е вече чудовищно до такава степен, че вече не се съотнасяме с него. Колкото до бъдещето, то е ограничено от екологичния въпрос, програмирания край на естествените ресурси като петрола. За обитаване остава настоящето. Обаче писателят Октавио Пас казваше: ‛Мигът е необитаем - като бъдещето“. Точно това преживяваме в момента, включително и банкерите.

Всичко става тук и сега. Създава се нов пейзаж. И крайната ни ограниченост не е нещо тъжно, това е реалността. Трябва да я приемем. Този крах ни учи, че трябва да живеем според собствената си големина в един завършен свят. Задължени сме да разберем това.


- Финансистите не измислиха ли виртуален свят?

- Тъй като бързината помага да се печелят пари, финансистите поискаха да наложат стойността ‛време“ над стойността ‛пространство“. Обаче и виртуалността е част от реалността. И освен това, този така наречен виртуален свят, в който могат да се вместят няколко данъчни рая - това е екзотика, която оприличавам на колониализма – мит за една друга обитаема планета.

- За разлика от други катастрофи, борсовият крах остава скрит и загадъчен за мнозинството от публиката. Това опасно ли е?

- Хората не разбират, но пък отгатват и това е достатъчно. Трябва да можеш да отгатваш това, което се случва. Естествено, неразбирането засилва страха. Но пък в същото време нямаме време да се страхуваме. Разбира се, най-тревожно е гражданският, индивидуалният, интимният отказ, който ни завладява във всички области на живота. Ние се отказваме да правим едно или друго нещо като индивиди. От 11 септември насам ни е завладял някакъв граждански страх – и причината е индустриализацията на катастрофата. За да се изпробва издръжливостта на автомобилите, се прави тест, като се засилват срещу стена. Борсовият крах е подобен тест, но с природна големина. Индустриализира се дори разводът. Можем да въведем котировки при разводите въпреки риска да стане ясно, че двойката и семейството са се превърнали в илюзия.

- Може ли да се говори за морал в краха, в смисъл че той наказва тези, които са печелили баснословни богатства?

- Аз не съм съдник. Разбирам критиците, които казват, че някои са натрупали неприлични богатства. Не отричам щетите от натрупаните богатства. Но да критикуваш това ускоряване на натрупването и на историята, това ‛галопиращо скъперничество“, както казваше Йожен Сю, да останеш единствено в материалистическата рамка на печалбата, това е недостатъчен, редукционистки анализ.

Това, което се разиграва, е много по-сериозно и софистицирано. Преминахме в нещо от друго естество. Икономиката на богатството стана икономика на скоростта. Това впрочем е и проблемът на левицата. Те си прилагат старите схеми, прогласяват смъртта на капитализма, очаквайки повече социална справедливост. Тази диагноза е доста прибързана.


- Бяхте казали, че ‛построявайки самолет с 800 места, Ербъс създава 800 потенциални мъртъвци“. При борсовия крах обаче смърт нямаше...

- Не е като чумата - да има милиони жертви, нито пък е като 11 септември. И не смъртността е важна в случая, като изключим няколко самоубийства. Жертвите са другаде. Откъде тръгна сегашната криза? От събпраймите, от къщите, купувани на кредит при невъзможни условия. От почвата, от земята. Жертвите са и стотици хиляди души, които губят жилищата си. Понятието ‛уседналост“ и досега беше разклатено с имигрантите и бегълците, с делокализацията и т.н. Проблемът ще се задълбочава. Един милиард души ще бъдат принудени да сменят местоживеенето си до 2040. Ето жертвите. Ние сме в положението stop/eject. Спираме и изхвърляме.

- Вярвате ли в хаоса?

- След като дестабилизира финансовата система, крахът заплашва да дестабилизира държавата -последният гарант за колективен живот. За момента държавата ни успокоява. Но ако спадът на борсата продължава, и държавата ще изпадне на свой ред във фалит и това ще потопи нациите в хаос. Аз не съм катастрофически настроен човек. Не вярвам в най-лошото, не вярвам в хаоса, това е абсурд, интелектуална арогантност, но не мога да си попреча да мисля. На абсолютния страх аз противопоставям абсолютната надежда. Чърчил казваше, че оптимист е този, който вижда шанс зад всяко бедствие.

Разговора водиха Жерар Куртоа и Мишел Герен

Le Monde, 19 октомври 2008
Пол Вирилио е философ и урбанист.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”