Косъмче от четка (изкуство), брой 37 (2520), 31 октомври 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Изкуство в банята
Български  |  English

Изкуство в банята

Централната баня е наистина идеалното място за проект като ‛Остани, остани“. Неясният статут на тази забележителна сграда от години насам я превърна в красив и рушащ се призрак от някакво изгубено минало, който често подминаваме в ежедневния си маршрут, без дори да го погледнем.

Добре е, че изложбата ни върна там точно сега, за да може официално да се простим с призрака преди финалната му трансформация в спа център и музей на София едновременно. (Сам по себе си, този разнобой в новите функции на сградата може да се приеме и за концептуален проект.)

Близо 15 автора са разпределени в двата етажа, предверието и стълбището на банята. Но, за съжаление, пространството не е съвсем рационално овладяно и заради това част от работите губят доста от въздействието си.

Въпреки услужливо оставените до вратата планове на сградата, попаднали в полуразрушения-полуреновиран лабиринт, с известно усилие откриваме къде са заложени творбите.

Проектът се занимава най-общо с фрагменти от социалното пространство и начините, по които те се населяват с лични емоции. Повечето участници са представени с видео инсталации, в които има едно особено съзерцателно напрежение. Това е необичайно за динамичната по същността си медия, но напълно се вписва от заглавието в поканата да останем.

Темата е в тон с все по-актуалния напоследък интерес към проблемите на архитектурата и социалните рефлексии в нея. Всъщност ‛Остани, остани“ може да се приеме и като продължение на проекта ‛Нулева гравитация. Архитектура на социалното пространство“, който беше представен в рамките на Седмицата на съвременното изкуство в Баня Старинна - Пловдив. Аналогиите са много, а Красимир Терзиев участва дори с вариант на работата си от Пловдив – Разходка в кварталите/Нови квартали.

Макар формулирани по различен начин, и двата проекта се занимават с една и съща тема, представяйки съвсем сходни автори. Най-отчетливата разлика е, че в Пловдивската баня експозицията беше конструирана доста по-комуникативно, така че максимално да въвлече публиката в своята теза. В това отношение ‛Остани, Остани“ е значително по-негостоприемна.

И в двете изложби артистите са се фокусирали върху различни парадокси, които отразяват някакъв социален феномен. Конкретно в „Остани, остани“ това са на пръв поглед невзрачни места, към които едва ли бихме проявили интерес при други обстоятелства, но, съпроводени с определен наратив, те разкриват нов пласт на заобикалящата ни реалност. В този смисъл ядрото на проекта, според мен, се държи най-стабилно от работите на Дагмар Келер/Мартин Витве, Лиса Стийл и Ким Томчак, Алисиа Карска и Александра Вент.

Някъде обаче дори подробното повествование не успява да разкрие докрай посланието. Подобен пример са видеата на Хелене Сомър.

Участието на Асен Марков с неговата серия Gigabyte Arbeit, както и конструкцията на Тео Продромидис, си остават пълна загадка.

Непосредствено след входа на банята е подредена многобройна поредица от стари телевизори. Петко Дурмана е събрал интервюта с различни лица - познати и непознати, като част от работата си От ръчно към автоматизирано управление. Социалните рефлексии в разказите на тези хора са може би интересни на моменти, но като че ли смисълът им се размива някъде между личните истории и безкрайните разсъждения. А светлинната инсталация, която ги допълва, с нищо не допринася за неговото връщане.

Камен Стоянов представя работа от 2005 Типология на Бингото, която носи всички белези на изкуството за износ. Стратегията е проста – артистът избира някой роден абсурд и го документира по най-образния начин. А от липса на абсурди ние не можем да се оплачем, както се вижда.

Безспорно най-комуникативната работа е Tabula Rasa на Венелин Шурелов. Друг е въпросът, че тя се намира някъде по периферията на кураторската теза в този проект. По характер пърформативна и дори театрална, концепцията в нея е построена с идеята за максимално съучастие на публиката. Артистът се поставя в ролята на обект. Затворен в кутия с множество малки отвори, той дава възможност на посетителите да пишат и рисуват различни неща по онези части от тялото му, които успеят да достигнат. След пърформанса художникът документира с помощта на фотографията това творчество и го поставя отново в кутията - вече под формата на картички, които всеки може да отнесе със себе си.

Явно същинската цел на проекта „Остани, остани“ е не толкова да заяви позиция и да конструира някаква ангажирана теза, колкото да представи нагледно резултата от една резидентна програма. Сдружение ‛Интерспейс“ участва в мрежа от европейски арт институции, които реализират интензивен обмен на куратори и артисти. В този, малко или много, неформален контекст по-лесно бихме приели сбора от автори, представен в банята.
още от автора


"Остани, остани", куратори: Маргарита Доровска, Антония Лоц, Централна баня – София, 11 – 25 октомври 2008
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”