Политически сценарии в навечерието на изборната година бе тема на дискусия, в която своите гледни точки изказаха политолозите проф. Георги Карасимеонов и доц. Огнян Минчев, както и социолозите проф. Петър Емил-Митев и Живко Георгиев.

Събитието бе организирано от фондация ‛Фридрих Еберт“ и от Института за политически и правни изследвания, който разпространи сред присъстващите в Националния пресклуб на БТА анализ на политическите партии в България за периода юли-септември 2008 г. Сред един от основните изводи авторът на анализа – проф. Георги Карасимеонов - посочва, че Бойко Борисов не крие симпатиите си към ‛Атака“ и я тласка към по-умерен курс, който да позволи евентуално сътрудничество с нея, тъй като към момента на подобна перспектива се противопоставя Европейската народна партия, чийто член е ГЕРБ.

Въпреки интригуващия анализ и дискусия, в залата на БТА почти не присъстваха политици с изключение на Светослав Малинов от ДСБ. Така реално обсъждане на различни гледни точки не се получи, просто бяха представени четири различни следизборни ситуации, към които бяха направени и няколко не особено оптимистични коментара.

Политическата култура днес може да се опише с цинизъм и апатия, обяви проф. Георги Карасимеонов. Той даде за пример изборите в Петрич, където продължила порочната практика с купуването на гласове, предшествана от липсата на какъвто и да било политически разговор за решението на проблемите на града. Карасимеонов отбеляза, че качеството на политическия елит пада, че в момента на общественото внимание се предлагат “стари муцуни“, които се вписват само в кланово-клиентелистки модели на управление. По думите му промяна ще настъпи след едно-две десетилетия, когато се появи ново поколение политици. За следващите избори той прогнозира, че са възможни четири варианта. При първия ще се обособят два блока партии: БСП-ДПС и ГЕРБ-Атака. При втория вариант няма да има абсолютно мнозинство и се предвижда обособяването на разширени блокове: БСП-ДПС-Лидер и ГЕРБ-Атака-СДС, ДСБ. Възможно е обаче, ако избирателната активност е ниска, десните партии да не успеят да влязат в парламента. При третия вариант Карасимеонов прогнозира междублокови размествания, които да доведат до създаването на коалиция между БСП и ГЕРБ. Четвъртия вариант политологът нарече ‛часът на президента“, обяснявайки, че той ще удари, когато партиите не успеят да съставят кабинет, стигне се до нови избори, а дотогава се назначи служебно правителство.

Проф. Петър-Емил Митев започна анализа си с пример от Лондон, където в момента най-нашумяла е изложбата в Британския музей ‛Адриан: империя и конфликт“. Професорът разказа за целите, които римският император си бил поставил при управлението: правосъдие, спокойствие, сигурност, вечен Рим и Златен век. Заменяйки последните два стремежа със ‛силна България“ и ‛благоденствие, светло бъдеще, светлина в тунела“, проф. Митев коментира, че и днес, както и тогава (Адриан е бил начело на империята от 117 г. до 138 г. след Хр.), целите са сходни. Каква е актуалната ситуация обаче в България? Няма спокойствие, а гръмки публични скандали и отсъствие на ред. Правосъдието продължава да е слабост на страната, за което бива многократно критикувано от ЕС, мафията е кланово образование, което е силно не само с омертата, но и със социалните си жестове, заради които и се ползва с масова подкрепа, обясни социологът от Института за социални ценности и структури ‛Иван Хаджийски“. Той отдели специално внимание на състоянието на организираната престъпност, която е преминала през три фази. Първата е през 90-те години, когато тя е възниквала и е набирала мощ, благоприятствана от изкористеното ляво и дясно, които активно са развивали шуробаджанащината (документирана за първи път през 1885 г. от Захарий Стоянов). Втората фаза е в периода 2000 г. – 2005 г., когато в структурите на организираната престъпност настъпва преразпределяне на ресурси и самоизтребване. Третата фаза е след 2005 г. и при нея се наблюдава сблъсък между държава и организирана престъпност. Държавата днес е в настъпление, коментира проф. Петър-Емил Митев. Той обаче не спести критиката, че Държавната агенция за национална сигурност е под прекия контрол единствено на премиера, а не например под шапката на политически борд, в чийто състав да влизат и представители на опозицията. ДАНС е изолирана дори от президентството и заради това се смята за политически инструмент, добави още социологът. Той, също като проф. Карасимеонов, коментира политическата култура в страната, като я онагледи с пример от спорта: след изваждането на българския отбор по вдигане на тежести от участие в олимпиадата в Китай, никой не понесе отговорност и този факт предизвика нулева реакция сред обществото. Други примери, които анализаторът даде, бяха определенията на Станишев за представителите на опозицията – ‛циркаджии“, и на енорийския свещеник от Кърджали отец Петър Гарена за премиера – ‛пич“. Всичко това предизвиква проф. Петър-Емил Митев да определи ситуацията в страната като ‛селска“. Тук той включи и отношението на българите към закона, който те нарушават и при най-малък повод, смятайки се за безнаказани. Освен това социологът обясни, че в България няма коалиционна култура, имайки предвид, че не се прави разлика между предизборни и следизборни коалиции. По думите му в Германия е естествено две партии, които преди изборите са обявявали, че няма да си сътрудничат, след вота да влязат в коалиция поради липса на алтернатива.

Така на база българските условия и проблеми социологът нахвърли четири възможни варианта на следизборната ситуация догодина. При първия, много малко вероятен, ще се стигне до коалиция между ГЕРБ и БСП; при втория ще се образува лявоцентристка коалиция, подобна на сегашната, като при този възможен сценарий все още остава под въпрос участието на партия „Лидер“; при третия вариант ще се обособи дясноцентристка коалиция, в която ГЕРБ е сигурният участник, а за СДС и ДСБ тепърва предстои да се види какви решения ще бъдат взети след последните скандали около лидера на сините – Пламен Юруков. Четвъртият вариант е свързан с настъпването на политическо блокиране, което да продължи няколко месеца и което да доведе до съставянето на служебен кабинет, завърши прогнозите си проф. Петър-Емил Митев. Той посъветва опозицията да се откаже от акции, подобни на подписката с оставката на кабинета, и да се фокусира върху действия, които изискват по-големи усилия.

Доц. Огнян Минчев от Института за международни и регионални изследвания не бе толкова критичен към опозицията, колкото към политическите сили като цяло. Той също използва определението ‛провинциални“ и възнегодува срещу факта, че политическите сили не са ориентирали политиките си спрямо световната финансова криза, която очертава края на неолиберализма и в този смисъл води до сериозна трансформация на интерпретацията на управлението въобще. По думите на политолога политическите елити приличат на брокерски структури или на сцена с марионетки, задвижвани не от български граждани. От друга страна, купуването на гласове е практика на местни криминални групи в страната, която ще оформи последната стъпка в официалното господство на милиционерската олигархия. Минчев обясни, че в момента думата ‛олигархия“ е изтъркана от употреба, което я лишава и от истинския й смисъл. Той добави, че подобно явление съществува и в САЩ с единствената разлика, че там олигархията е ефективна. Подобна на българската, милиционерска олигархия има и в Русия, но там тя, за разлика от тукашната, която не произвежда нищо, е свързана с развитието на суровини – алуминий, природен газ и т.н. Според Минчев българската олигархия е с византийско-ориенталски нагласи, при които отсъства каквато и да е визия за национален интерес. Освен това политическите фигури са напълно безпомощни и не могат да преодолеят зависимостите си от олигархичните милиционерски структури. При подобна ситуация трябва да се предприемат серия от успешни стъпки, при които да се премахне обсебеността от милиционерската олигархия. Една от тях е мобилизирането на граждански ресурс, който да не допусне продължаването на порочната практика с купуването на гласове. Тук политологът се обърна по-специално към медиите, призовавайки ги внимателно да проследят приемането на новия избирателен закон, в който да се гарантира, че преброяването на гласовете няма да става по секции, а по региони, за да не може да се провери дали платеният глас е отишъл за когото трябва – така, дори и да е получил пари за гласа си, избирателят ще е свободен да гласува за когото си иска. Другата стъпка е да се активира засилен натиск от страна на Брюксел върху политическия процес в България. Огнян Минчев подчерта, че в момента демокрацията у нас се развива в сложна обществена среда, за която са необходими повече индивидуализъм и автономност. Само 15%-20% от населението у нас осъзнават ползата от демокрацията и са готови на индивидуални жертви, за да я постигнат, обясни Минчев.

Социологът от BBSS ‛Галъп интернешънъл“ Живко Георгиев коментира, че неговите колеги анализатори се фокусират преди всичко върху прехода, за чието състояние и те, както и той, носят отговорност. Така Георгиев се опита да смекчи песимистичния тон, като добави, че масовият културен регрес е световна тенденция. Ражда се масово и манипулируемо общество, а общественото мнение се дирижира от десетки центрове. В тази ситуация най-безпомощни са политическите партии, които не задават темите в дневния ред, а реагират на случващото се. Тъжната констатация на социолога бе, че днес го няма онова гражданско общество от началото на 90-те години, което тогава е имало много нови идеи, а днес ги използва единствено в сферите на услугите. Освен това днес се създават дезинформирани граждански групи, които се интересуват от интерпретацията на събитията, предлагана им от жълтата преса. Тук Георгиев разкри малка тайна от практиката на колеги, работещи за имиджа на политически партии, които правели обзор не на сериозните аналитични издания, а на клюкарските медии. Вече никой не вярва, че политиците спорят за идеи, че изобщо има сблъсък на различни мисловни конструкции. Онова, което задвижва политиката, са личните биографии, невидимите социални мрежи, изкривяванията в частния живот, обясни социологът обществените нагласи. Ето защо при такива обстоятелства партиите решават да достигнат до потенциалните си избиратели с помощта на онези, които произвеждат специфичния тип ‛жълта“ информация – ченгесарските структури. Тук социологът обясни и че ‛случайно“ намерените пликове с важна информация са практика не само в медиите, но и в политическите централи. Скоро информационното спонсорство ще се превърне във фактор на зависимост в същата степен, в която е и финансовото, прогнозира Георгиев. Признавайки си черногледството, той акцентира и върху няколко обнадеждаващи тенденции. Една от тях е формиралата се през последните 2-3 години градска средна класа, която има същите белези като европейската – работи с жизнени стратегии, а не живее ден за ден. Освен това тя представлява 18%-20% от активното население, най-слабо представена е политически и е в най-остро напрежение с така наречения елит на прехода. Според Живко Георгиев тази нова средна класа не припознава себе си в ГЕРБ, тъй като смята тази структура за част от прехода, и освен това за нищо не света не би продала гласа си. Като второ положително явление социологът определи увеличаването на цената на работната сила и преди всичко промяната в нагласите на българските предприемачи, които вече мислят по европейски и са си дали сметка, че трябва да инвестират в служителите си.

Под формата на съвет към управляващите Георгиев даде идеята да не се забранява корпоративното дарителство, както и да се въведат реални числа в закона за финансирането на партиите, по-специално на техните предизборни кампании. Любопитен бе коментарът му за изтичането на информация от страна на специалните служби в медиите. По неговите думи ‛масовото изплискване на информация“ означава, че и ченгесарските структури имат проблем в използването на данните за шантаж и личен интерес и новата им практика има и оптимистичен вариант на тълкуване. По-важни са досиетата на прехода, подчерта още социологът, обяснявайки, че през последните няколко години всяка управляваща сила е имала структури, които са събирали информация, но които със смяната на шефовете си са оставали без работа, но с налични данни за черни дни, които в момента попадат в каналите на обществената информация.

По отношение на възможните сценарии Живко Георгиев открои два важни пункта – незаетото политическо пространство на левия радикализъм и липсата на представителство на новата средна класа. В края на дискусията той отправи и критика към медиите, които не правят нищо за сериозните проблеми, върху които обществото реално трябва да води дискусии, спорове и да участва в раждането на идеи.