Всяка година на 1 ноември, обявен за „Ден на народните будители‛, медиите все се питат какво е това „будител‛, заливат ни с примери от миналото и в същото време се надпреварват в цитирането на все едни и същи имена на съвременни писатели и интелектуалци, за които по-вярно е да се каже, че по-скоро ни приспиват, отколкото ни будят. Обаче те сякаш са абонирани за будителството – да не ги изброяваме за пореден път.

В същото време, от години насам, знайни и незнайни хора, от любов единствено към четенето, книгата, мисълта и българския език, тихо изпълват интернет с литература на български. Достъпна за всички.

К


Разговор с Ивет Костова, драматург на ДКТ „Иван Радоев‛ - Плевен



- Какви са мотивите ви да пренасяте произведенията на български класици в дигиталния свят?

- Днес традиционната ‛книжна‛ книга е изтикана в някакво прашно забравено кьоше на ежедневието ни. (Като драматург в професионален театър винаги се потрисам, когато чувам млади актьори да сричат, четейки текст на prima vista. И това са хора, които си изкарват хляба със слово.) Когато преди две-три години открих огромните масиви с всякаква литература в Интернет (при това напълно достъпна и безплатна), се нахвърлих да тегля книги и да чета с настървение. Искаше ми се да наваксам всичко пропуснато през годините. По-късно се появи и чувството на неудобство от ролята ми на егоистичен консуматор и започнах да внасям и аз своя принос за попълване на празнините.

- А как си представяте публиката на качените от вас текстове?

- Има два големи и много популярни сайта – дигитални библиотеки с литература на български: Читанка и a href="http://www.e-bookBG.com" target="_blank">e-bookBGл В първата има 6613 потребители, втората – двойно повече. Не си представям тези хора като публика, а като съучастници в едно общество на ‛анонимните читатели‛. Добре ми е да се чувствам член на това общество.

Потребителите на тези библиотеки наистина са анонимни, но от това, което пишат във форума, ми се струва, че в голямата си част са млади хора – ученици, студенти. Това определя факта, че най-търсените книги са в жанра фентъзи и приключенските романи на Дюма, Карл Май, Майн Рид… Всъщност, това е една доста всеядна аудитория, която за пръв път, например, открива Елин Пелин, Йовков и Талев. Според социологическата агенция АЛЕКСА, измерваща ставащото в Интернет (престижът й в Интернет е подобен на престижа, който има Галъп в конвенционалната социология), ‛Моята библиотека‛ е с рейтинг 245 723, e-bookbg – с 351 505, което е впечатляващо.

Разбира се, не мисля, че дигиталната книга може да измести истинската. Нейното предимство е, че пристига до читателя бързо, лесно и безплатно, но липсва удоволствието от прякото съприкосновение с книгата – докосването, естетическото удоволствие от оформлението и т.н. Много дразнещо е да четеш ‛мърляво‛ подготвени текстове с много грешки – добре подготвената електронна книга изисква познания по процеса, време и търпение, както и прилична грамотност, разбира се.

- Какви по-точно технологии използвате?

- Сканиране, обработка с OCR-програма и редактиране на текста.

- Всъщност какви според вас са били будителите и само във Възраждането ли са ограничени те? Популяризатори на знание или преводачи на знание, какви са те?

- Будителите са естествен продукт на едно трудно и гранично време. Мисля че днес са повече от нужни на бездуховното ни агресивно битие. За мен съвременни будители са Борислав Манолов и Аделина Незимова - създателите на електронните библиотеки, които споменах, защото трудът им е огромен и напълно безвъзмезден. Някои смятат, че тези нови будители са ‛пирати‛. Но няма еднозначен отговор, незаконни ли са електронните библиотеки. Ако трябва да бъдем честни, те нарушават ‛духа на закона‛ за авторското право, но що се отнася до ‛буквата на закона‛, нещата влизат в ‛сивата зона‛ – всичко зависи от начина, по който съдията ще изтълкува закона. Законът не дава ясен отговор на въпроса какви действия имаш право да извършиш с легално закупен от теб продукт, обект на авторско право: имаш ли право да го заемеш на приятел, имаш ли право да го изкопираш, с цел предпазване от физическо унищожение, имаш ли право да го конвертираш във формат, удобен за теб и т.н. В същото време български издатели водят война с всякакви средства срещу библиотеките в Интернет. Засега войната им изглежда обречена – свален или премахнат от мрежата текст, веднага ще намери свой нов ‛дом‛.

Ще завърша, припомняйки един случай, който нашумя преди години в Интернет-пространството, че и отвъд него. През 2001 г. незрящият Виктор Любенов (още един будител за мен) създава сайта bezmonitor. com, в който качва софтуер за незрящи и сканирани книги, които да се ползват чрез тези програми. През 2005 г. той печели националната награда "Христо Данов" в областта "Електронно издаване и нови технологии" за този сайт. Година по-късно Министерство на културата, което е присъдило тази награда, получава сигнал от издателска къща "Труд", че на страницата има качени материали с активни авторски права, които могат да бъдат сваляни и четени от всеки. Тези проблемни произведения са били там и към момента на присъждането на наградата. Същевременно от издателството пращат имейл и до Виктор Любенов и го уведомяват, че считат правата си нарушени. Любенов доброволно сваля посочените книги, а по-късно и останалите достъпни заглавия. По-късно е привикан на разговор в НСБОП и е предупреден да спазва закона...


Въпросите по електронната поща зададе Марин Бодаков