Малката сестра – епизод 0

Не ми е минавало през ума, че е възможно някога да се занимавам с Венета Райкова. Попадала съм на части от таблоида й „Горещо“ – неизвестни мене звезди, причаквани в ресторантски тоалетни, разпитвани за креватите им. Не горещо, а помийно. Насилствено я опознах от Вип брадъра, в който наистина Райкова стана най-омразното същество в страната. Там обаче тя беше в битността си на жена - ‛беше себе си“, както гласи мотото на манекенките, и кичът на аз-а й бе нейна работа, нейна излагация и зрителски сеир и отдушник.

В качеството й на ‛водеща“ в националния ефир за държанието й някой трябва да отговаря. И това не е майка й.

Разгулът пред екрана следва да има някакви граници – в ‛Малката сестра“ от 20 октомври (www.vbox7.com/play:е249fb31) тези граници бяха преминати.

За многото неосведомени „Малката сестра“ е замислена като реплика – коментар към случилото се в лайфовете на биг брадър непосредствено след тях. Фейс контрол на купона е Райкова – гостите й са приоритетно от чалга елита: певачки, олисяли плейбои, бандити, горди женски и мъжки проститутки – лица, познати само от изданията, които ги творят в публични. Когато някой от тях се издъни и не дойде, го замества кадър на Нова – я Румен Луканов, я Миглена Чакръкчиева - и се чува внятна реч. В останалите предавания помията втрещява – докато се питаш добре ли си чул, ново торнадо от цинизми те връхлита. Толкова си вкаменен, че не натискаш и копчето, за да изключиш... Убедена съм, че такова говорене не се случва и в кабелен ефир, вероятно и в казармена среда – защото не телевизионното и публичното го изключват, изключва го базовото разбиране за приличие. Не приемам никакъв отговор от рода на ‛хората това харесват“ - хората не харесват това. И нямам предвид определени хора. Достатъчно е да се хвърли поглед на форумите, където потресът е тотален и появи ли се защитник на Райкова, моментално бива разкрит от съфорумците като самата нея, сменяща никовете си. Защото и най-вулгарно изразяващите се правят разлика между мъжка съблекалня и телевизионен ефир.

Та, на въпросния 20 октомври, аз, естествено, не очаквах полет над канализацията. Знаейки събеседниците обаче – Кристина Патрашкова и току-що напусналата Къщата Емилия, бях подготвена за нормален разговор по темата – какво се случва и защо. След като в първата приемлива част водещата ни занима за сетен път с преживяването на живота си – Вип брадър, колко неразбрана и набедена е била там и колко е благодарна на единствено защитилата я Патрашкова, дойде време за публичния линч.

Обесена трябваше да бъде Емилия. Едно от усмихнатите женски лица в Къщата, току-що изгонено (от зрителите или от продуцентите, е загадка за малцина), младата жена от Русе, психолог по професия, преборила рак, в процедура за осиновяване на сираче, се превърна в онзи дразнител, който извади череп на нравствено чудовище зад тежките слоеве грим на домакинята.

Тук вече не става дум за простащина, вулгарност, плиткоумие, махленски манталитет, свещена простота.

Тук естетическото грозно преля водите си и изригна в етически нетърпимо. За етиката и нормите на журналистиката не говорим – Райкова е папарак и едва ли сама вярва да е друго. Но и папараците биват обуздавани – ако не от инстиктите си за позволено, то от редакторите и продуцентите си.

Емилия, обявена за враг №1 от Ирена (изгонената кукла, с която Райкова се идентифицира), стана обект на мощна, картечна агресия – бе обвинена в грозотия, кражба на чужди мъже, злоба, лицемерие и какво ли не. Тонът, с който се водеше този линч, откровените опити за унижение и за гавра, арогантността, степента на низост и страстта на упражнението, по моему, са безпрецедентни в родния ефир.

Казусът Райкова не е толкова дребен. Нито самотен. Темата за нейните образци (по случайност ли повечето от Нова?) и учители по дисциплината ‛да смачкаме събеседника“ е дисертабилна в днешната българска телевизионна среда. СЕМ мълчи. Жужат само форумите.

Ето едно мнение оттам:

‛brul 2008-10-22 01:26 ... много отдавна не гледам нищо, в което тя участва. Защото ми е обидно да я гледам. Ако трябва да сравнявам Емилия с Венета, Емилия е 100 класи отгоре, без да съм й фен дори. То всичко над нивото на водата в тоалетната е класи над Венета. Разбирам, че телевизията е бизнес, а не благотворителна организация. ОК. Важно е да имаш рейтинг, да продаваш рекламно време, да се изкарват пари..., но не случайно телевизията се определя като четвъртата власт, а това задължава все пак. Задължава да имаш мярка, да имаш поне добро поведение, елементарно възпитание някакво.....Ама такъв бил бизнесът - щом се гледало, няма проблем. Верно ли, бе?!!!! Аз съм сигурна, че ако върнем смъртното наказание и бесим осъдените по площадите - ще има гледаемост, и то рекордна, това значи ли, че е редно и правилно да го направим?! Венета си вее в ефир безумната простотия и еснафски манталитет, който тя мисли за разследваща журналистика едва ли не, но кой й го позволява, е въпросът....Някой, не по-добър и не по-малко алчен и безпринципен от нея, залагащ на най-долното и низко у хората. Да, хората са такива в големия си процент, но е още по-жалко да провокираш низкото у тях, а не доброто, само за пари и рейтинги... все някъде трябва да се сложи границата. Да има мярка някаква. И в бизнеса трябва да имаш доза морал и здрава мисъл все пак, ама... вижда се как е при нас.“