В хижата, изпод радиото и обедния бюлетин
Има ли разлика между една зимна радиопрограма и журналистическата стратегия на медиите през останалото време от годината? Трябва ли да бъдат по-различни историите, които Радиото интерпретира, разказва или генерира във въображението на слушателя? Възможно ли една модерна медия да подсказва думи, по-лесни за измислянето на спомените ни за празнично време: в нощта, когато тишината и снегът описват пространството извън стаята с приемника; в планината, когато пием чай след пиянска вечер изпод слабия сигнал на апарата със строгия обеден осведомителен бюлетин на БНР? Не е ли старомодно? Ако тези въпроси са твърди сложни за отговор, може да бъдем сигурни само в едно - сега е единственото възможно и подходящо време да се колебаем какво и защо са носталгиите ни в агресивния ефир преди да са нахлули втръсналите коледни промоции и годишни класации.
Хипотеза 1: Не ни трябват спомени, прикрепени с думи по радиото. Старомодно е и лъха на идеология. Тогава рекламните кампании, които са описани по-долу, са напълно логични и подходящи за сезона. Но следната ситуация е твърде позната – свободен ден извън големия град, хижа, вила, сутрин, чай. И информационните бюлетини по „Хоризонт‛- добре познати, тегави, омръзнали.
Хипотеза 2: Зимното време е извънредно време. Мярката в усещането за романтика и носталгия е важна, но усещането е неизбежно. Това налага особен подбор на рубриките и музиката. Особен, в смисъл: извън клишето и навика на рекламната кампания; който казва нещо.
Ако всичко, изписано по-горе за антропологията на зимното слушане, е в рамките на теорията, то ето какво се случва последните седмици в българския радиоефир:
Две състезания на живо за бъдещи водещи - „Третият от екипажа“ на сутрешния блок на N-JOY и „ТЕ искат да стават ВОДЕЩИ!‛ на „Ултра“- Благоевград; „сериозна игра със сериозна цел‛- „Рекламна треска‛ по FM+, насочена по-скоро към рекламодателите; втори сезон на кампанията „Трите песни на късмета‛ по „Новото Радио Витоша‛- „късметлиите ще печелят професионални фитнес-уреди всяка седмица, с които ще се раздвижват в студеното време в компанията на любимите си гласове и песни от ефира на Витоша‛; от NRJ са подготвили хитова промоция под формата на класация: слушателите на радиото изпращат своите предложения за 100-те най–добри песни от началото на 90-те до днес...
Не съм сигурен кое е по-малкото зло: да се раздвижваш с професионални фитнес уреди или да слушаш обедния осведомителен бюлетин на БНР в някоя порутена хижа? Все пак промоцията, с колкото и гръмки фрази да е придружена, не означава празник и ритуал по напускане на рутината. Все пак радиото е медия, която някога е предлагала и по-сериозни игри. И затова усещането днес няма как да не е амбивалентно- горчи от баналности на модерните бързи програмни решения, а носталгиите трябва да са твърде лични, защото иначе смърдят на мухъл.
Но по-добре си сложете малък приемник в раницата за свободните дни. И слушайте разсеяно.
Хипотеза 1: Не ни трябват спомени, прикрепени с думи по радиото. Старомодно е и лъха на идеология. Тогава рекламните кампании, които са описани по-долу, са напълно логични и подходящи за сезона. Но следната ситуация е твърде позната – свободен ден извън големия град, хижа, вила, сутрин, чай. И информационните бюлетини по „Хоризонт‛- добре познати, тегави, омръзнали.
Хипотеза 2: Зимното време е извънредно време. Мярката в усещането за романтика и носталгия е важна, но усещането е неизбежно. Това налага особен подбор на рубриките и музиката. Особен, в смисъл: извън клишето и навика на рекламната кампания; който казва нещо.
Ако всичко, изписано по-горе за антропологията на зимното слушане, е в рамките на теорията, то ето какво се случва последните седмици в българския радиоефир:
Две състезания на живо за бъдещи водещи - „Третият от екипажа“ на сутрешния блок на N-JOY и „ТЕ искат да стават ВОДЕЩИ!‛ на „Ултра“- Благоевград; „сериозна игра със сериозна цел‛- „Рекламна треска‛ по FM+, насочена по-скоро към рекламодателите; втори сезон на кампанията „Трите песни на късмета‛ по „Новото Радио Витоша‛- „късметлиите ще печелят професионални фитнес-уреди всяка седмица, с които ще се раздвижват в студеното време в компанията на любимите си гласове и песни от ефира на Витоша‛; от NRJ са подготвили хитова промоция под формата на класация: слушателите на радиото изпращат своите предложения за 100-те най–добри песни от началото на 90-те до днес...
Не съм сигурен кое е по-малкото зло: да се раздвижваш с професионални фитнес уреди или да слушаш обедния осведомителен бюлетин на БНР в някоя порутена хижа? Все пак промоцията, с колкото и гръмки фрази да е придружена, не означава празник и ритуал по напускане на рутината. Все пак радиото е медия, която някога е предлагала и по-сериозни игри. И затова усещането днес няма как да не е амбивалентно- горчи от баналности на модерните бързи програмни решения, а носталгиите трябва да са твърде лични, защото иначе смърдят на мухъл.
Но по-добре си сложете малък приемник в раницата за свободните дни. И слушайте разсеяно.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
