Честито! , брой 44 (2527), 19 декември 2008" /> Култура :: Юбилеи :: Ерудитът Елка Бакалова
Български  |  English

Ерудитът Елка Бакалова

На 8 декември 2008 година член-кореспондент на БАН, професор, доктор на изкуствознанието Елка Бакалова навърши 70 години. Нейни ученици и колеги отбелязаха годишнината с научна конференция, посветена на юбилярката.

На читателите на вестник „Култура‛ предлагаме встъпителното изложение на конференцията. Във връзка с годишнината си тя бе отличена от Българската академия на науките с "Марин Дринов" на лента.



Съдбата пожела да ме срещне с Елка Бакалова през далечната учебна 1973-1974 година, когато програмата на специалността „Изкуствознание‛ на тогава Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович‛, а днес – Национална художествена академия, предвиждаше (както и до днес предвижда) за бъдещите изкуствоведи обучение по „Византийско изкуство‛ във втората година от следването. Спомням си, че в нашия многоброен за стандартите на Академията курс от 16 човека бяхме силно респектирани, да не кажа стъписани от първите ни срещи чрез нея - заради систематичната форма на новото познание, което постепенно започна да се открива пред нас. Думата „стъписване‛ в случая не е силна и не е случайна – на фона на артистичните подходи към изкуството, с които предимно се бяхме сблъсквали в не големия си до този момент опит, трансформирането пред очите ни на знанието за него в наука не можеше да не ни прави впечатление.

В онези години начинът на общуване на Елка Бакалова бе различен от днешния. Или може би позицията ни на студенти тогава предпоставяше и една достатъчно силно усещаща се дистанция. Днес тя продължава да съществува, но по различен начин. Още преди години обаче за мен, а и смятам – за онези от нас, които декларираха по-задълбочени интереси, тази дистанция постепенно се скъсяваше. Но вероятно по-точната дума е - модифицираше се с времето чрез възможностите, които Елка Бакалова ни предоставяше – даваше ни достъп до богатата си библиотека и не пестеше съветите си към нас. Защото тези, които са потърсили съветите й по научен проблем, знаят, че могат напълно да разчитат на високо професионална помощ, която не винаги и не от всеки можеш да получиш. А такъв тип контакти, дори и не винаги да означават активни близки приятелства, със сигурност изграждат траен респект. Респект пред компетенциите и моженето на по-знаещия. За поколения изкуствоведи и по-общо хуманитари, член-кореспондент Елка Бакалова е преди всичко по-знаещият.

Възпитаница на една от класическите византоложки школи – руската, в лицето на Лазарев (през 1963 Елка Бакалова завършва Филологическия факултет на Московския държавен университет, специалност "руска филология", а през 1964 - Исторически факултет на Московския държавен университет, специалност "история на изкуството", именно при световноизвестния византолог проф. В. Н. Лазарев), проф. Бакалова е на практика първата, която системно и последователно установява в България нейните достижения и възможности. Не само изследванията и трудовете й, но и поколенията нейни възпитаници – бивши и настоящи студенти и докторанти - са живото доказателство за това. Не случайно в професионалните среди по отношение на проф. Бакалова функционира понятието ‛Школата Елка Бакалова‛ (вж. Paleobulgarica, XXIII, 1999, 2), цифров израз на една от характеристиките на което към 1999 година (от когато датира публикацията на Бисерка Пенкова) дават 15 защитили нейни дипломанти и 12 защитили нейни докторанти (съответно към 2006 – напр. вече 20 дипломанти). Всички знаем, че 10 години по-късно тези цифри са значително по-високи.

Проф. Бакалова непрекъснато консултира също чуждестранни дипломанти, специализанти и докторанти (някои от които и ръководи); тя е канена извън страната като експерт в международни журита от специалисти, ангажирани с хабилитационни и други научни процедури на международната професионална колегия, и пр. От 1969 година до днес чете или е чела основни лекционни курсове в НХА, СУ, НБУ, ВТУ. Нейни възпитаници са на практика всички завършили в България изкуствоведи, както и специалисти от редица други хуманитарни специалности. Член-кореспондент Бакалова е изнасяла лекции в престижни медиевистични центрове в Париж, Женева, Лондон, Виена, Вашингтон, Ню Йорк, Принстън, Брюксел...

Една от чертите, с които проф. Бакалова особено впечатлява като учен, е нейната невероятна осведоменост. Разбира се, това твърдение трябва да се нюансира: под осведоменост в случая разбирам както отлично познаване на паметниците – обект на изследване за един изкуствовед медиевист, така и перфектно познание на цялата налична специализирана литература, в това число и – винаги!, на най-новите идеи, функциониращи в световен план. Считам за важно да подчертая специално това съчетание на равнища на познания, тъй като то, освен много важната възможност да бъдат представяни и анализирани на високо научно равнище от компетентен автор ценни за българската култура паметници, сюжети или проблеми, е и в основата на завоювани методологически полета, които българското медиевистично изкуствознание дължи в голяма степен на член-кореспондент Елка Бакалова.

В историята на българското изкуствознание, както и по-общо – на византоложките изкуствоведски изследвания, ще останат с перфектните си анализи монографичните й изследвания на църквата в село Беренде и Бачковската костница, а също и изследванията й за св. Петка-Параскева, Иван Рилски, Кирил и Методий, Йоан Кукузел и др.; или повече или по-малко известните – св. Спиридон, св. Сава, св. Герасим и др., и др., както и изследванията на редица иконографски сюжети и различни, специфични за средновековната култура проблеми. Публикациите на проф. Бакалова имат широко международно признание. И това не е случайно. Сред многобройните основания, на които това признание се дължи, ми се ще да подчертая две.

Първото – като правило в тематично отношение, схващано като въвеждане в научно обръщение на паметник или проблем, публикациите на проф. Бакалова са вече приносни. Но – и това е особено важно, разработката на проблема е системно и задълбочено проведена по начин, който не може да не бъде високо оценен от специалистите (напр. по повод на ‛Слово-ритуал-изображение‛... Лихачов говори за ‛дълговечни изводи‛!).

Второто – когато Елка Бакалова прави анализи, можеш да бъдеш сигурен, че този анализ е толкова перфектен, че едва ли нещо ще може да бъде добавено към казаното от автора.

Използвам в случая понятието ‛анализ‛ като отправна точка, за да премина в полето на методологията. Познавайки добре движението на идеите в световната хуманитаристика, в собствената си изследователска работа през годините проф. Бакалова постепенно – системно и целенасочено - обогатява не само фактологически, но и методологически изследователските си полета.

В ранни свои работи тя изхожда от анализа на дихотомията визуален текст-контекст, за да стигне постепенно до широката платформа на контекста чрез проекциите към различни реалии на социалното цяло. Още в изследвания като монографиите й, посветени на Бачковската костница и Беренде, успоредно с перфектното иконографско изучаване, вече достатъчно ярко са набелязани проекции на интерес към социологическа проблематика и нейната връзка с визуалното въплъщение. Този интерес е последван от засилващ се в изследванията й акцент към знаковата същност на изкуството, към проблемите на прекодировка, на ‛превод‛ на изразността в различни знакови системи. Тук се ситуират една група нейни изследвания (посветени на Архангелския цикъл, св. Петка, св. Йона Сучавски, св. Иван Рилски и др.), центрирани основно върху връзката слово (текст)-изображение. Като логично следствие на тези разработки се появява и интересът към използването на възможностите на структурно-функционалния анализ („Функция и символика на жеста в средновековното изкуство‛) – изследователски подход, за въвеждането на който в областта на средновековното изкуство заслугата на Елка Бакалова е несъмнена. При анализите на пътищата на формирането на визуалните текстове и особено некодифицираните визуални текстове, авторката анализира вербални източници, сред които във фокуса на изследването попадат и ‛фолклорни‛ (не догматични – св. Наум, св. Спиридон и др.) текстове. Връзката между тези изследвания и актуалните днес интереси на изследователката е пряка. В последните години постепенно в основен акцент в нейната работа се превръща интересът към култа към мощите и реликвите – тема, не само неизследвана до този момент, но тема, априори предполагаща прилагания от авторката културно-антропологически подход. Изучаването на култовете на някои локални или регионални светци, възникнали относително късно, предлагат допълнителни основания и възможности за прилагането на методология от инструментариума на културната антропология. Не на последно място, в тези най-нови изследвания перфектно владеният от Елка Бакалова диахронен дискурс се обогатява с предлаганите от синхронния възможности. А ориентацията на изследователката към фактологическия и културен заряд на недогматизирани източници и методологическите полета на културната антропология логично се свърза с интереса й да намери мястото си в интелектуалната среда на фолклористите и водения във фолклористична среда научен диалог.

За всеки учен непрекъснатото и фактологическо, и методологическо обогатяване на изследователските полета и разширяване на изследванията в контекста на най-модерни в световен план идеи е показателно само по себе си. Смятам, че по отношение на Елка Бакалова то говори недвусмислено и преди всичко за силната й виталност като учен и личност.

Член-кореспондент Бакалова е експерт на ИКОМОС, свързан активно с работата по експертни оценки за Листата на световното културно наследство. Тя е експерт на ЮНЕСКО, който работи по определяне на защитени зони за християнски паметници в Косово, както и по преговорите за статута на Косово – една отговорна и трудна мисия с международно значение, за осъществяването на която е използвано съдействието и защитата на европейските сили. Проф. Бакалова е експерт, участващ в оценката на православни паметници за включването им в Световната листа, както и за периодичната оценка на паметниците – православни манастири, вече включени от ЮНЕСКО в Световната листа на наследството. Освен в класически православни страни, като например Румъния, тя като правило реализира такива сложни мисии и в най-горещи точки - Косово, Грузия. Преди няколко месеца събитията в Грузия изригнаха буквално дни след мисията й. А за да бъде осъществена подобна мисия, са нужни и високи компетенции, и достатъчно силна воля, и мъжество. Проф. Бакалова е сред малкото експерти в света, които съчетават такива качества. Тя е също един от двамата автори на методологическата разработка върху критериите за оценка на манастирите като културно наследство в православния свят.

Не ми остава друго, освен да й пожелаем много здраве и нови интересни хоризонти в полето на науката!
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”