Български  |  English

Чистото зло

В логично построената среда се разказва една история за краха на приемливите логики, за абсолютното несъобразяване с морала и общоприетите ценности. Калигула се стреми към невъзможното - единствено така може да докаже усещането си за абсолютна свобода. Достижимото е непоискано, той желае Луната! Разюзданата му битийна логика е колкото последователна и стройна, толкова и неприемлива. Той е жесток докрай. И самотен – докрай. Страшно самотен в центъра на кървавата шатра, в центъра на осмоъгълника, превърнат в емблема на империята (асоциира се с пречупения кръст и със знаците на други диктатури на безнаказаността и ликвидирането на смисъла и ценността на отделното човешко съществуване). Чист в злото, намерил убежище в презрението, смел в наглостта, готов да изпробва на опън всяка хрумнала му мисъл, запален да довежда до край всяка фраза (подхваща репликата, че хазната е най-важното, и заявява, че тогава животът не е), да преобръща логики, да спори с демагогски аргументи. Иска свобода без граници. Твърди, че този свят е безсмислен и това дарява човека със свобода; че да живееш е обратното на това да обичаш. Този човек и такъв човек не може да бъде щастлив. Крепи го само устремеността му и извратеното му любопитство да изследва докъде може да се стигне в бясното прекрачване на граници, табута, предразсъдъци. Както казва Хереа (Михаил Мутафов) – водачът на интелектуалния елит на Рим, Калигула ‛иска да погуби смисъла‛. В сюрреалистичната логика на кошмара ‛никой повече не може да има право‛.

Ето такъв се отправя към нас Калигула във финала: ‛Към историята, Калигула, към историята...‛ Дори не толкова за поука – защото извличаме ли поуки? – а отрезвяващо напомняне със страх и ужас докъде може да стигне неконтролираният човек...

Интересно ли ви е какво прави интелигенцията в тази ситуация? Какво прави онова обкръжение на Калигула, което заявява, че Римската империя сме ние? Същото! Изчаква, разсъждава, смирява се. Чак когато търпи крах, става силна в анализа си (какви силни думи произнася!), но продължава да бъде абсолютно блокирана в действията си... Тя присъства, наблюдава, един по един нейните представители изчезват от живота. Но докато са още тук, нека ги видим как приемат танца на Калигула в ролята на Венера по мокрия под около басейна (много силна сцена). И нека се запитаме: с какво е по-добра от императора?

Спектакълът на Варненския театър ‛Калигула‛ от Албер Камю е най-яркото театрално събитие през новия сезон. Ако знаем, че негов режисьор е Явор Гърдев, сценограф – Никола Тороманов, композитор Калин Николов, ако виждаме една необичайно ярка роля на съвсем младия Димо Алексиев (Калигула) и предаността на трупата (Михаил Мутафов, Стоян Радев и други) към художествената идея на постановката, тогава тази оценка едва ли ще ни се стори пресилена. Просто варненци продължават самоотвержено да задават нивото на българските театрални търсения.
още от автора


"Калигула" от Албер Камю, режисьор Явор Гърдев, сценография Никола Тороманов, музика Калин Николов. Драматичен театър - Варна
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”