Равният и тих глас е типичен за обигран във властта човек. Той не търпи възражения и изисква безусловно да му се подчиниш.

Точно такъв е гласът на разказвачката в ‛Лятото“ (издание на ‛Сталкер“ холдинг, Варна, 2008). И въпреки неговата овладяност, тя е губещата. А несъвпадението между глас и разказ предизвиква появата на пряма, чиста и искрена литература. При това литература без никакви големи амбиции.

Анна х. Владева разказва за асиметричните приятелства, в които единият винаги влага повече от другия - и внезапно узнава този неприятен факт. И узнава, че другият вече е включен в много по-вълнуващи социални и емоционални мрежи. В мрежите на Център, в чийто тайнствен език ти самият не си допуснат. Затова в ‛Лятото“ доминира тъпата болка на фрустрацията, а фрагментите продължават методично да разгръщат истории, без губещият да загуби достойнството и спокойствието си...

Прочее, и в трите дяла на книгата Анна х. Владева приема за център на вселената нашата Варна и смазващото, безизкусно лято, което яде от надеждите ни и остава гладно.

Честна книга.