1. С какво ще запомните 2008 у нас?

С широкия тематичен, жанров, стилистичен диапазон - хиндемитарства между голямото дзифтене и малките разговори. Възстановяването на кинопроцеса. Силен София Филм Фест. Силна „Златна Роза‛. Силна Киномания. С реализацията на внушителна европейска копродукция („Светът е голям и спасение дебне отвсякъде‛). Със специалното внимание към младите (най-после отделна квота за дебюти). Със сбогуването с Иван Росенов.


2. Българският филм (до 3 заглавия)?

Игралните „Дзифт‛ и „Хиндемит‛ на Андрей Слабаков; документалният „Коридор № 8‛.


3. Чуждестранният филм (до 3 заглавия)?

„Изгори след прочитане‛ на Джоел и Итън Коен (САЩ), „Дихание‛ на Ким Ки-док (Южна Корея).


4. Очертава ли се нова тенденция (ако не, защо)?

Може би пълното заличаване на опозицията игрално-документално, постигнато в стила на „В класната стая‛. Но това проникване не е нещо принципно ново. Ако има новост, то тя е в степента на майсторството.


5. Скандалът?

Забавянето на сесиите на художествените комисии към НФЦ и неразбориите, произлезли от смяната на правилата в движение.