В живота нещата се случват синхронно, а мрежата е посредник, който, както никой друг, успява да пренесе тази синхронност безпрепятствено до оперативното пространство на ума ни. Друг е въпросът дали той винаги успява да обработи така получената информация. В изобилието от събития на мен често ми е било трудно да избера за кое точно да пиша и неведнъж съм се изкушавала да групирам привидно несвързани помежду си събития или пък събития, свързани по логика, различна от подразбиращата се причинно-следствена. В резултат на това често съм била упреквана в липса на логика.

Какво пък, сега ще изброя няколко локални, но очевидно несвързани събития, обединени помежду си единствено от ключовата дума ‛достъп“. Тоест, ще действам донякъде според логиката на една интернет търсачка.

Първо събитие:

Архивът на БНТ се оказа достъпен за ‛нерегламентираните действия“ на група малолетни роми, чиято цел е била да задигнат металните стелажи, съхраняващи 50-годишната история на телевизията под формата на запис върху филмова лента.

Същият този архив обаче е категорично недостъпен за пирати (граждани-данъкоплатци на тази страна, осигуряващи финансово тази същата институция). В тази връзка и извън някои резерви, които би следвало да имаме относно съхраняването на информация в дигитален архив, дали един ден няма да се окаже, че единственото съхранило се съдържание е тъкмо вече изпиратстваното от БНТ?

Второ събитие:

Заседание на Комисията по гражданското общество и медиите по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, по време на което е било предложено Съветът за електронни медии, СЕМ ‛...да огласява публично всички решения във връзка с осъществяването на своите правомощия, включително начина, по който прилага закона, както и основанията за промяна на своята практика.“ Т.е. да ги направи достъпни за разискване от по-широк кръг граждани. Това е било оспорено от някои заседатели с довода, че ‛заседанията на СЕМ са твърде дълги“, а и е ‛много трудно за работата на Съвета да се приеме такъв текст в закона“, защото „човек се притеснява пред толкова много камери“ и защото ‛не може достатъчно добре да комуникира, свободно да комуникира“ пред тях. Трогателна свенливост, наистина!

Събитие трето:

Отново иде реч за прословутия противоконституционен член 5 на Наредба 40, който бе отменен от Върховния административен съд през декември 2008 г. (за това стана дума в първата ми колонка от тази година) и който ще бъде разглеждан отново в четвъртък от парламентарната комисия по транспорта и съобщения и от комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, като най-вероятно ще бъде приет под формата на закон, позволяващ на МВР неконтролируем достъп до информация за телефонните ни обаждания през стационарни и мобилни мрежи, SMS-ите ни и електронната ни поща.

Не мога да се сдържа и да не цитирам един весел анонимен коментар в мрежата относно невеселата ситуация, в която би ни поставила тази вседостъпност на обменяната от нас информация: най-добре Министерството на вътрешните работи да се преименува на Министерство на информацията и да се превърне в единствения в България интернет доставчик. Така, в името на държавната сигурност, всички ние ще сключваме договор директно с Министерството, а в договора ще има клауза, че "всичко казано или написано от нас онлайн може и ще бъде използвано срещу нас в съда или по друг удобен на Министерството на информацията начин".

И за финален щрих на тази мрачна локална картина, едно събитие от малко по-друг порядък: черен екран скри от погледа на зрителите България от композицията "Ентропа" на чешкия скулптор Давид Черни, разположена в сградата на Съвета на ЕС в Брюксел. Фактът, че страната ни бе изобразена не като розова долина, а като "турска тоалетна", стана причина за поредния пристъп на болезнен свян у управляващите ни.

Като че ли не е нужно кой знае какво напрягане на ума, за да извлечем полезен извод от изброените дотук и привидно несвързани помежду си събития: достъпът до информация в тази страна става нездравословно, дори бих казала гибелно еднопосочен и съвсем не в полза на нейните граждани.