Български  |  English

Хуциев смени Михалков

В края на 2008 в Москва се състоя седмият конгрес на Съюза на руските кинематографисти, който протече със скандал. Бе избран нов председател – 83-годишният Марлен Хуциев смени досегашния 63-годишен Никита Михалков, който заемаше този пост от 1997, а работата му на конгреса бе обявена за „неудовлетворителна“ (главно заради отношението му към Дома на киното). Кандидатурата на знаменития режисьор, създал филми като „Пролет на улица Заречна“, „Заставата на Илич“, „Юлски дъжд“ и „Без предел“, на 19 декември 2008 са подкрепили с тайно гласуване 349 от 384 делегати. Против са били само 30. За поста били предложени 15 души, сред които Вадим Абдрашитов, Николай Бурляев, Дмитрий Месхиев, Сергей Говорухин, Николай Достал... След като някои са си направили отвод, а други изобщо не се явили, на финала останал само Хуциев.

Прочее, възрастният човек с безупречна репутация може да е за кратко на този пост, тъй като Никита Михалков и юристите му не приемат конгреса за легитимен, тъй като нямал кворум, и са подали съдебен иск. Всъщност, разгневен от ситуацията, Михалков отказал да прочете отчетен доклад и напуснал конгреса преди гласуването, наричайки го „абсурд с трагичен уклон“ (по ИТАР-ТАСС).

Марлен Хуциев нарича ситуацията „разкол“, но отказва да се включи в обвиненията към Михалков, че иска да разруши Съюза на кинематографистите. „Той е забележителен актьор и режисьор. Много го обичам, както и филмите му, и съжалявам, че сега не мога да отида при него и да му кажа: „Изиграхте го блестящо“. Непонятна ми е неговата реакция. Разбирам, че е творческа личност и много емоционален човек, но, тъй като е доверчив, се вслушва в своето обкръжение.“ След избора си Хуциев веднага е посочил своя заместник – Дмитрий Месхиев, режисьора на „Свои“.

Първото, което е направил Марлен Хуциев като председател, е да отвори Съюза за ново попълнение – новият Управителен съвет приема 65 млади кинематографисти, на които е отказан прием по времето на Михалков. Сред тях са Борис Хлебников, Иля Хржановски, Алексей Попогребский, Андрей Прошкин, Пьотр Буслов, Иван Вирипаев, Чулпан Хаматова, Константин Лавроненко и др. Що се отнася до програмата му, новият председател заявява пред радио „Свобода“: „Едно от най-важните обстоятелства е климатът в нашия съюз – хората да идват в него така, както когато беше създаден. Тук трябва да кипи истински творчески живот, трябва да се раждат идеи. Струва ми се, че е необходимо да се създаде студия на Съюза на кинематографистите, защото трябва да издигаме равнището на руското кино. Сега обществото ни, както никога, се нуждае от поддръжката на нашето изкуство.“

И младите кинематографисти имат своя програма, за която говори Андрей Прошкин: „Състоянието на киното ни в момента е катастрофално. Мисля, че са замразени някъде около 80 на сто от проектите. Днес ми разказаха за филм, спрян буквално четири дни преди снимки. Това са фантастични неща. Частните пари изчезнаха напълно, включително телевизионните, рекламните. Това е най-главното, което трябва да обсъжда Съюзът на кинематографистите.“

Според шефа на творческия фонд на Съюза Андрей Разумовски, имуществото му през декември 2008 се оценява на близо 120 млн. щ. д. От аренда печели 1.5 милиона, но биха могли да се увеличат до 3.5 милиона долара.

Така или иначе, бъдещето на Съюза на кинематографистите на Русия ще се реши в близките дни, когато се очаква съдът да се произнесе.

К


  
 “”

1000

 “  ”

 “ ”