Общото ми усещане за изминалата година е по-скоро песимистично. Случиха се и добри неща, но те не се отразяват върху цялостната картина на съвременната българска художествена сцена. За съжаление, от доста време градацията е низходяща. В генерален план нищо не се променя и след 20 години професионален опит в условия на свободна конкуренция вече не вярвам, че малките стъпки ще доведат до големи размествания.

Една от причините е, че все още не се е появило поколението, което радикално да „разчисти“ миналото. Художественият ни живот продължава да е отражение на десетилетни конфронтации между „традиционно“ и „неконвенционално“, отражение на дългогодишни личностни вражди и непоносимости. Битуването в рамките на държавата и нежеланието да се погледне навън е рецепта за отчаяно оцеляване, но и гарантира тежкия провинциален облик на изкуството ни. Неприемането на едни или други изразни средства продължава да е мотивиращо в поведението на мнозина, което води до разпад на цялостната картина. Доста художници успяват навън, но и това – както отдавна сме се убедили – не носи промяна тук, а само засилва негативните настроения. Двете най-големи представяния на българското изкуство през 2008 г.: биеналето „Август в изкуството“ във Варна и изложбата „Актуална сцена България“ в Музея Лудвиг в Кобленц, Германия, идеално отразиха сбора от вътрешни комплекси, некомпетентност и озлобление.

Музейните институции, които трябва да определят „добрия тон“ в правеното на изложби, продължават да изглеждат неприемливо. През миналата година Галерията за чуждестранно изкуство по-ясно се очерта върху „игровото поле“, Националната художествена галерия направи три сериозни ретроспективи – на Борис Георгиев, Асен Пейков и Елиезер Алшех, Софийската градска художествена галерия показа Иван Георгиев-Рембранд, Пиер и Жил и „Градини на паметта. 80 години запазена история на София“ (за мен най-добре изведеният музеен проект – от Диана Попова и екип). Тези усилия обаче не компенсират мизерните условия, липсата на образователни програми и като цяло неравната изложбена програма.

В логиката на музейните изложби ще включа и проекта на Ирина Генова за Николай Дюлгеров (показан засега само в Рим), базиран на сериозно изследване и демонстриращ различен експозиционен подход.

От по-интересните събития у нас ще отбележа учредяването на наградата БАЗА и изложбата на номинираните, проектът „Клек-арт“ на ИСИ-София, програмите „Скулптура“ и „Място за срещи“ на Галерия „Васка Емануилова“, създаването на арт-кафе към галерия „Сариев“, акциите „Фетишиста“ в Червената къща.

Ето и изложбите през 2008 г., които ще запомня:

1.. Расим ,‛Exbodytion“, ателие на художника

2. Надежда Олег Ляхова, „Умерен оптимизъм“, ул. „6-ти септември“ 9

3. Андрей Даниел, „Нещата извън нас“, Галерия СИБАНК

4. „Reality Blurs #1. Точки на Пресичане“, куратор Владия Михайлова, галерия Васка Емануилова

5. Алла Георгиева, „За любовта, великата и малката“, галерия ARC Projects

6. Правдолюб Иванов и Алек Финли, „Мисли в мисли“, галерия ARC Projects
.
7. Мариела Гемишева „Автопортрет“, Чешки културен център

8. Бора Петкова, „Изложбата е в процес. Заповядайте отново!“, галерия Васка Емануилова



* По-важни изложби на български художници в чужбина през 2008 г.: Недко Солаков „Емоции“ в Кунстмузеум, Бон; Иван Мудов „Trick or Treat“ в Кунстферайн Брауншвайг, Германия; Орлин Неделчев „Untitled Objects in the Garden“ в Бамберг, Германия; участия: на Недко Солаков в биеналето в Нови Орлеан, на Лъчезар Бояджиев в биеналето в Санта Фе, на Камен Стоянов в Манифеста 7.