Джамал и третият мускетар
Нямах съмнение, че ‛Беднякът милионер“ ще спечели наградите на публиката и на младежкото жури на фестивала в Ротердам - почти всичко живо там, както е и по света, говореше за него. Изглежда, сюжетът за Гаврош или Оливър Туист в днешна Индия, разказан като страховита и динамична приказка с happy end в тв-шоуто ‛Стани богат“, е адекватен на ситуацията на глобален финансов колапс и екзистенциален тремор. Още в невероятния си дебют ‛Плитък гроб“ (1994) Дани Бойл се занимава с вредното влияние на случайните пари върху човешките отношения, а в наивно-милозливата комедия ‛Милиони“ (2004) дори пусна паунди от небето, за да изследва въздействието им върху два британски братчета (с намесата на светци). И ето, сега е в 22-милионен Мумбай, при своеобразни Каин и Авел.
Филмът започва със ‛Стани богат“, където на 18-годишния Джамал Малик, ‛чай-валах“ (разносвач на чай в колцентър на мобилен оператор), му предстои да отговори на последния въпрос за 20 милиона рупии. Веднага след това го виждаме в полицията, където е измъчван зверски с въпроса ‛как си измамил“. Докато е в безсъзнание, смръщеният следовател казва: ‛Сега ще дойдат от Амнести Интеренешънъл, плямпайки за човешки права“. А когато дебелият сержант плахо пита: ‛Ами ако е отговорил на въпросите?“, той отсича: ‛Професори не могат да минат 6 000 рупии, а той е спечелил 1 милиона. Какво би знаел един бедняк?“. В този момент Джамал идва в съзнание: ‛Знаех отговорите“.
И чак тогава идва заглавието.
Следва флешбек – деца играят в мизерия, полицаи ги подгонват, камерата лудо подскача нагоре-надолу – в синхрон с детския бяг. Салим и Джамал се мярват в училище, където изучават, представете си, „Тримата мускетари“ на Дюма. Кръщават се Атос и Портос, присламчват като трети мускетар малката, сладка Латика, но така и не научават името му – улицата е по-забавна от уроците.
И така, между въпроси, полицейския участък и спомени от гетото, постепенно навлизаме в живота на бездомните деца, чиято майка е убита по време на религиозен погром. Баткото Салим е напорист сребролюбец, Джамал е добричък и мълчалив. Веднъж, както е клекнал в дървена тоалетна, той е заключен от брат си, тъй като не е излязъл, за да спечели той някоя рупия от възрастен дебелак на зор. Едва ли щеше да е толкова фатално, ако с хеликоптер не идваше боливудска звезда, чиято снимка Джамал си гледа с обожание. И когато няма изход, той я захапва и скача във фекалиите, излиза целият жълт и вонящ, успява да вземе автограф, но брат му го продава... После, като в „Циганско време“ на Кустурица, те са приютени в нещо като школа по просия и бандитизъм. Но след като едно от момчетата е ослепено, за да изкарва повече пари, братята избягват. Преминават през пламъци, дъжд, пек, булдозери, влак, луна, Тадж Махал, американски туристи, опера... Когато, пораснали, се връщат в Мумбай, тяхното гето е превърнато в строителен терен. Търсят Латика. Разделят се… Междувременно ченгето е все по-заинтригувано от разказите на Джамал – във всеки един от тях се таи верен отговор на въпрос от шоуто. За една нощ момчето се е превърнало в медийна звезда, а цяла Индия е обзета от милионерска треска.
Последният въпрос е кой е третият мускетар. Джамал не е чувал за Арамис. Но спечелва – и чека, и Латика. Фурор. Филмът свръшва с преплетени жп линии – т.нар. артерии на Индия...
Въпреки че и този сюжет е доста сантиментален, а е и поразтеглен, „Беднякът-милионер“ е суров филм с шеметен ритъм и ослепителна визия, подобно на „Трейнспотинг“. През техническия бум, телевизионната обсесия, емоционалните колизии, социалните контрасти, насилието, респектиращата логистика, актьорските попадения в три възрасти (7, 13 и 18 години) и музиката той изважда особеностите на индийското живеене. Но не като екзотика и шоу, а като драма на оцеляването. Дани Бойл е направил класно транснационално кино за Индия, подобно на Уон Каруай за Америка в „Моите боровинкови нощи“ или на Мартин Макдона във „В Брюж“– за Белгия...
Освен това, екипът на филма е финансирал обучението на няколко от децата-актьори.
Както е тръгнало, нищо чудно ‛Беднякът милионер“ да спечели и в надпреварата за „Оскар“. Но няма какво да се залъгваме – той е много, много далеч от транса ‛Трейнспотинг“.
Геновева Димитрова
Филмът започва със ‛Стани богат“, където на 18-годишния Джамал Малик, ‛чай-валах“ (разносвач на чай в колцентър на мобилен оператор), му предстои да отговори на последния въпрос за 20 милиона рупии. Веднага след това го виждаме в полицията, където е измъчван зверски с въпроса ‛как си измамил“. Докато е в безсъзнание, смръщеният следовател казва: ‛Сега ще дойдат от Амнести Интеренешънъл, плямпайки за човешки права“. А когато дебелият сержант плахо пита: ‛Ами ако е отговорил на въпросите?“, той отсича: ‛Професори не могат да минат 6 000 рупии, а той е спечелил 1 милиона. Какво би знаел един бедняк?“. В този момент Джамал идва в съзнание: ‛Знаех отговорите“.
И чак тогава идва заглавието.
Следва флешбек – деца играят в мизерия, полицаи ги подгонват, камерата лудо подскача нагоре-надолу – в синхрон с детския бяг. Салим и Джамал се мярват в училище, където изучават, представете си, „Тримата мускетари“ на Дюма. Кръщават се Атос и Портос, присламчват като трети мускетар малката, сладка Латика, но така и не научават името му – улицата е по-забавна от уроците.
И така, между въпроси, полицейския участък и спомени от гетото, постепенно навлизаме в живота на бездомните деца, чиято майка е убита по време на религиозен погром. Баткото Салим е напорист сребролюбец, Джамал е добричък и мълчалив. Веднъж, както е клекнал в дървена тоалетна, той е заключен от брат си, тъй като не е излязъл, за да спечели той някоя рупия от възрастен дебелак на зор. Едва ли щеше да е толкова фатално, ако с хеликоптер не идваше боливудска звезда, чиято снимка Джамал си гледа с обожание. И когато няма изход, той я захапва и скача във фекалиите, излиза целият жълт и вонящ, успява да вземе автограф, но брат му го продава... После, като в „Циганско време“ на Кустурица, те са приютени в нещо като школа по просия и бандитизъм. Но след като едно от момчетата е ослепено, за да изкарва повече пари, братята избягват. Преминават през пламъци, дъжд, пек, булдозери, влак, луна, Тадж Махал, американски туристи, опера... Когато, пораснали, се връщат в Мумбай, тяхното гето е превърнато в строителен терен. Търсят Латика. Разделят се… Междувременно ченгето е все по-заинтригувано от разказите на Джамал – във всеки един от тях се таи верен отговор на въпрос от шоуто. За една нощ момчето се е превърнало в медийна звезда, а цяла Индия е обзета от милионерска треска.
Последният въпрос е кой е третият мускетар. Джамал не е чувал за Арамис. Но спечелва – и чека, и Латика. Фурор. Филмът свръшва с преплетени жп линии – т.нар. артерии на Индия...
Въпреки че и този сюжет е доста сантиментален, а е и поразтеглен, „Беднякът-милионер“ е суров филм с шеметен ритъм и ослепителна визия, подобно на „Трейнспотинг“. През техническия бум, телевизионната обсесия, емоционалните колизии, социалните контрасти, насилието, респектиращата логистика, актьорските попадения в три възрасти (7, 13 и 18 години) и музиката той изважда особеностите на индийското живеене. Но не като екзотика и шоу, а като драма на оцеляването. Дани Бойл е направил класно транснационално кино за Индия, подобно на Уон Каруай за Америка в „Моите боровинкови нощи“ или на Мартин Макдона във „В Брюж“– за Белгия...
Освен това, екипът на филма е финансирал обучението на няколко от децата-актьори.
Както е тръгнало, нищо чудно ‛Беднякът милионер“ да спечели и в надпреварата за „Оскар“. Но няма какво да се залъгваме – той е много, много далеч от транса ‛Трейнспотинг“.
Геновева Димитрова
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
