„Истински празник“ – това бе единодушното определение в залата за първия концерт на Симфоничния оркестър на Националното радио под палката на новия главен диригент Емил Табаков (30 януари). Отдавна не си спомням събрана такава елитна и многобройна публика, спонтанни викове „браво“, нестихващи аплаузи, изискали повторението на част от финала на Шестата на Шостакович! И отдавна не съм изпитвала такова чисто чувство на пълнота и радост от докосването до Голямата музика.

Вечерта започна сякаш символично с Веберовата „Покана за танц“, поднесена елегантно, изящно, но и с достатъчно плътна и хомогенна звучност. Последва цигулковият концерт на Брух – великолепно, стилно, „европейски“ изискано изпълнение на Валя Дервенска, с инструментална перфектност и емоционална наситеност, без излишна „романтика“. И един коректен съпровод, разстлан със симфоничен размах, но с внимателно дозиран звук спрямо солиращата цигулка. А накрая – Шестата симфония на Шостакович се превърна в кулминация на вечерта. В тълкуването на Табаков тя убеди и най-скептично настроените към сравнения с минали интерпретации. Прозряна в цялата й многозначна иносказателност, тази симфония, оставила множество въпросителни с необичайната си 3-частна форма и разнопосочна образност, бе разгърната с такава вътрешно консеквентна осмисленост (от интровертната трагика на Ларгото през карнавално гротескното скерцо към пародийно „бодряшката“, фалшиво приповдигната маршовост на финала), която разкри целия скрит подтекст на авторовата идея.

Ще се запомни този концерт. С Емил Табаков - диригентът, който и в мъдрата си зрялост умее все така спонтанно да увлече и залата, и оркестъра, да го владее и води неотклонно с всеки нюанс на своя жест. С талантливите музиканти, откликващи с нерв и радост от музицирането. Да се надяваме, че техният „танц“ ще тече все по-споен, безупречен, вихрен – заслужават го и Емил Табаков, и Радиооркестърът, а и всички ние в залата.