Косъмче от четка (изкуство), брой 6 (2533), 13 февруари 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: Космически ситуации
Български  |  English

Космически ситуации

Неведнъж е ставало дума, че на съвременното българско изкуство му липсва сериозна доза политика, липсва му позиция и явен ангажимент; че съвременните ни художници се увличат най-вече по успешно конвертируеми хрумки и парадокси.

Политиката, демонстрациите, акциите, петициите, протестите, скандалите и манифестите са от години в едно маргинално поле на изкуството, при едни вечни ‛деца на цветята“ с редки изяви (като глас в пустиня), от които лъха на закъснял модернизъм.

И там изкуството ни все още изживява тийнейджърските си години с целия хипарски ентусиазъм и разпилени мисли и идеи, които правят този незрял момент по някакъв начин привлекателен и едновременно с това разочароващо несериозен.

Някога всичко това е било едно цяло, обединено най-вече от идеята да въведе ново понятие за изкуството тук, но се е стигнало до момент, в който това цяло се е разделило на официално и маргинално. А ние все още се лутаме в причините и критериите. Току някой се изтърве да спомене мръсната думичка ‛неконвенционално“ и ни върне пак в ония години. Така или иначе, политически ангажираното изкуство тук няма стабилна основа и трудно ще се появи в някакъв убедителен и адекватен вид.

Замислих се отново върху всичко това заради изложбата на Борис Сергинов в галерия ‛Арт Алея“. Там той е пръснал лампи, винили, обекти от гребла, валяци и рула тоалетна хартия като част от една футуристична инсталация или по-точно - ситуация, представяща България в Космоса. В това неопределено бъдеще понятията за европеизация и глобализъм са пораснали вече до ‛космизъм“, а артистът изследва с подръчни средства всички проявления на този нов социален стремеж в политиката и в ежедневния бит. Очевидно в космическата реалност някак сме постигнали едновременно бленувания социалистически рай с всичките му тайни и директиви, съчетан с някакъв видиотен либерализъм. В общи линии, Джими Хендрикс е първият човек, посетил други галактики, в космическия парламент се гласува със специален уред с недвусмислено изправен среден пръст, Армстронг е клониран от извънземни, а хората са минали на едно по-високо цивилизационно ниво, в което дизайнът е задължително многофункционален или с други думи - концептуален. За целта Боби Сергинов предлага специално няколко продукта, единият от които е космическа нощна лампа от противогаз, с която можем да си послужим при нашествие от извънземни, или космическа стойка за тоалетна хартия с допълнителна функция ваза и бояджийски валяк. А циничният уред за гласуване от градинско гребло или вилица може да служи също толкова успешно и за почесване… По стените висят отпечатани върху винил портрети на патетично щастливи космонавти, зареяли поглед някъде в синевата; и всичко е обляно в свежи пролетни тонове. Направо космос. Времето, разбира се, е добило съвършено различно измерение, в което нашето минало, настояще и бъдеще са се превърнали в обща условност. Вече нищо не застигаме и като по чудо сме затрили всичките си исторически комплекси, но явно ги няма и поуките, може би защото историята предстои някъде в бъдещето, както се полага в жанра на научната фантастика. Годините, датите и кодовете на паметта се търкалят в пълен безпорядък по пода на галерията, материализирани в пластмаса.

Вероятно, както сам пише, авторът се е вдъхновил за всичко това от големите асове на съвременния дизайн. Но по всичко личи, че тук формата и функцията нямат съществено значение, най-важна е социалната реалност, към която Борис Сергинов винаги е имал повишен интерес (за справка: 90-те и акциите ‛Като няма пари за култура, яжте лайна“, ‛Да повръщаш на червено“ и т.н.). И сега той смесва бутафория и умишлена провокация на едно примитивно ниво, за да предложи своята малко или много ангажирана с актуалната ситуация позиция. Това, че тоалетните, както цялата естетика и философия на долницата, са единствените, които могат да привлекат широк обществен интерес тук, е само от полза за неговата работа. Кич, соцреализъм, поп арт и пънкарски нихилизъм работят на едно ниво и някъде в първичната забава от всичко това изскачат грозните контури на действителността. За тези, които искат да ги видят, разбира се… Всъщност, ситуацията е толкова първосигнална, че има риск някои посетители да останат само на ниво празно хилене или, както най-често се случва, просто да я зачеркнат като нехудожествена и по хулигански невъзпитана.

Всъщност, рядко се случва Борис Сергинов да се отстрани от живото действие и да заложи на статични обекти и артефакти. Иначе той открай време присъства на артистичната ни сцена по-скоро с аурата на някаква рок звезда, в която се влюбват ученичките. Изявата му в „Арт Алея“ е като малко отклонение в този стил на артиста-изпълнител и акционист. И, колкото и безумно да звучи, стойките за космическа тоалетна хартия, например, притежават дори особено привлекателна естетика, която напомня отдалеч лалетата на Кунст и порцелановото кученце-вазичка, като същинска музейна ценност. И закъде е цялата тази хронологическа, идеологическа и концептуална каша без Маринети и ключови цитати от него. Да не говорим, че „космистите“ също са изобретили свой манифест, залепен от Сергинов на стената, който е точно толкова разфокусиран и неопределен в целта си, колкото и целия проект; и колкото бяха повечето демонстранти пред Народното събрание миналия месец. Ако се съди по това, явно вече сме запалили реактивните двигатели и сме насочили ракетите.
още от автора


"Ситуация – България в Космоса". Борис Сергинов, галерия "Арт Алея", 3 – 23 февруари 2009
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”