Напусна ни художникът Данаил Райков. Единият от двамата близнака Братя Райкови, които подписаха редица големи спектакли на българския театър за деца (и не само). Данаил беше художникът, Райко – режисьорът. Двамата са основателите на знаменития варненски театър ‛Щурче“ – възпитал хиляди в любов към театъра, трайно и професионално заразил с театър стотици, а десетки техни възпитаници днес са гордост на нашата сцена.

Като сценограф, като художник, като запленен пейзажист, Дики беше убеден, че във всеки човек, особено в детето, е заложено нещо изконно добро и красиво, ласкаво и щедро. Спектаклите и картините му бяха изящно носталгични към обречеността на тези заложени в човека качества.

Самият той беше съхранил детето в себе си. До самия си край. Морето и зимата бяха любимите му теми, материал на приказните му видения – изпълнени с чистота и смиреност. През последните години направи няколко изложби. Тази, за която най-силно мечтаеше, току що приключи на ‛Шипка“ 6 - ‛Сценография и живопис“.

Остави ни великолепните си илюстрации към ‛Бяла приказка“ на Валери Петров, една приказка, която постави и в театъра. Силна беше и работата му върху ‛Петимата старци“ по текстове на Константин Павлов. Но не само. Той направи още много спектакли – всичките много съкровени, искрени, с много любов.

Името му го няма в Енциклопедията на българския театър. Но го има в преданата памет на много хора.

Дики, много получихме от теб. Няма да те забравим.

Никола Вандов, Веселина Гюлева