Дребен извор на оптимизъм
По повод Срещи, посветени на хуманитарната книга, включително и най-вече международна конференция, Париж, 30.01 - 2.02.2009, с домакинството на Издателството на Ecole des Hautes Etudes en Sciences Sociales.
Кога за последен път си купихте хуманитарна книга – „хуманитарна“ не значи в случая „подпомагаща“ човека и човешкото (макар че защо да не значи и това), значи най-вече „от областта на науките за човека и обществото“? Ако е било през последната година-две, и то в България, то значи сте в най-добрия случай един на максимум 25000 души, ако не и по-рядък случай. Можете сами да пресметнете реалистичните размери на тиражите, които при това се „реализират“ за период от минимум (!) 2 и половина, средно 5 години, а за максимума да не говоря – твърде много „реалност“, която буквално де-реализира заниманието с издаване. За да си независим – и реален! – издател, тук и сега, би трябвало да „реализираш“ поне три-четири пъти по-големи тиражи за поне три пъти по-кратко време от посочения минимум. Оказва се, любопитно, че ако сте си купили хуманитарна книга – говорим за „същински“ и елитни текстове, не за парадискурси от съмнителни жанрове по „допирателната“ на хуманитаристиката – във Франция, ще сте още по-рядък случай, един на почти 100 000. Казва го не официалната статистика, споделят го директори на реномирани издателства. Това не прилича ли на заплашителна тенденция? Хуманитарната книга, сама срещу вълните на изоставяния все повече на саморегулиране пазар? Нарочно говоря чрез цифри, а не чрез субтилно-софистицирани теми, нарочно насочвам към най-прозаичната страна на една авантюра, каквато е издаването на подобни книги; защото да, то е всекидневие, съпроводено с възвишено и безкрайно четене, но не само това; да, то е подреждане на пъзели от теми и автори, които си отгласят и нещо някому говорят, свързват и конструират някакви общности, поне по презумпция, да, но не само това. То е съпроводено с хиляди компромиси и с опити те по възможност да не са компромиси с принципи; а в страна като нашата, пък и във всяка „малка“ култура и на „малък“ език, то всъщност е сведено до борба за съществуване, никаква експанзия (макар че каква тогава е Франция например?). Впрочем, вероятно е всичко това изобщо да не ви интересува, но пък тогава би трябвало да върнете този вестник, откъдето сте го взели/купили. Защото сте се объркали за целите му; или поне такава ми е персоналната презумпция.
Мога да продължа да изваждам наяве въпросите, които лежат под вече казаното – за намаляващото четене (световна тенденция), за липсата на радикално нови идеи-теории (има вероятност това да е симптом за течаща в момента трансформация на „човешкото“), за растящата агресия/свобода/контрол, наречена интернет, или за конструираната от него радикално нов модус култура, която подрива класическите жанрове, включително книгата, за отговорностите и безотговорността на преводите, на Превода, за вероятността да е истина лозунг като „Европа е възможна само като Превод, само чрез превода“, за възможността европейската идентичност да е нещо, което винаги и постоянно е в процес на конструиране при всяко обсъждане на нерешени въпроси, обсъждане, което е невъзможно без превода и издаването, за мрежите на рецепция, за мрежите изследване-издаване и техните позитиви/негативи, за общото пространство на циркулация на книги и идеи в Европа, за политиките, публични и частни, спрямо хуманитарната книга, за последиците, каквито неизбежно и радикално ще имат привидно технически решения, като например това от европейските (а и частно-донорските) програми, подпомагащи културата, да отпадне хуманитарната книга...
Такива и много други бяха въпросите, които се поставяха през няколкото дни в Париж по времето на така наречените и провеждани вече за трета година Срещи, посветени на хуманитарната книга, финансирани от парижката централа на Фондация „Дом на науките за човека“ и организирани от Висшето училище за социални науки и неговото издателство, приютени от легендарното училище Ecole normale supérieure и от артистичното място за изложения и срещи Espace des Blancs-Manteaux в още по-артистичния парижки район „Маре“. Над 20 дискутиращи издатели от Франция и още 16 страни, със специално внимание към хуманитарното книгоиздаване в Централна и Източна Европа, по време на двудневна конференция, озаглавена „Издаването на хуманитаристика в разширена Европа“ (българско участие в панела „Мрежите на обмен и условията на циркулация на преводите“ на доц. Лиляна Деянова, СУ „Св. Климент Охридски“; в панела „Издаването на хуманитаристика – авантюра?“ на Антоанета Колева, издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм, Българско общество на хуманитарните издатели); над 130 издатели на френскоезична литература от самата Франция, от Белгия, Швейцария, Канада, по време на тридневно специализирано книгоизложение; буквално неизброима серия от кръгли маси и дискусии около книги и изследователски теми с участието на най-титулувани френски хуманитари и интелектуалци.... Можете да погледнете интернет-страницата на Българското общество на хуманитарните издатели, за да видите детайли за конференцията и срещите, както и интернет-страницата на френските домакини, където всеки момент ще се появят текстовете на повечето изказвания и обсъждания. А може да се окаже, че идеята за създаване на въпросното ни Общество, което тези дни навършва две години, е в състояние да придобие и европейски измерения. Дребен извор на оптимизъм, но пък дали днес единствено възможните стратегии за придаване на смисъл не са точно дребни и локални „пробиви“? Нали чрез множеството пробиви се „пробива“ общ хоризонт, независимо как се казва мястото, от което про-изхожда пробивът (София или Париж)?
Кога за последен път си купихте хуманитарна книга – „хуманитарна“ не значи в случая „подпомагаща“ човека и човешкото (макар че защо да не значи и това), значи най-вече „от областта на науките за човека и обществото“? Ако е било през последната година-две, и то в България, то значи сте в най-добрия случай един на максимум 25000 души, ако не и по-рядък случай. Можете сами да пресметнете реалистичните размери на тиражите, които при това се „реализират“ за период от минимум (!) 2 и половина, средно 5 години, а за максимума да не говоря – твърде много „реалност“, която буквално де-реализира заниманието с издаване. За да си независим – и реален! – издател, тук и сега, би трябвало да „реализираш“ поне три-четири пъти по-големи тиражи за поне три пъти по-кратко време от посочения минимум. Оказва се, любопитно, че ако сте си купили хуманитарна книга – говорим за „същински“ и елитни текстове, не за парадискурси от съмнителни жанрове по „допирателната“ на хуманитаристиката – във Франция, ще сте още по-рядък случай, един на почти 100 000. Казва го не официалната статистика, споделят го директори на реномирани издателства. Това не прилича ли на заплашителна тенденция? Хуманитарната книга, сама срещу вълните на изоставяния все повече на саморегулиране пазар? Нарочно говоря чрез цифри, а не чрез субтилно-софистицирани теми, нарочно насочвам към най-прозаичната страна на една авантюра, каквато е издаването на подобни книги; защото да, то е всекидневие, съпроводено с възвишено и безкрайно четене, но не само това; да, то е подреждане на пъзели от теми и автори, които си отгласят и нещо някому говорят, свързват и конструират някакви общности, поне по презумпция, да, но не само това. То е съпроводено с хиляди компромиси и с опити те по възможност да не са компромиси с принципи; а в страна като нашата, пък и във всяка „малка“ култура и на „малък“ език, то всъщност е сведено до борба за съществуване, никаква експанзия (макар че каква тогава е Франция например?). Впрочем, вероятно е всичко това изобщо да не ви интересува, но пък тогава би трябвало да върнете този вестник, откъдето сте го взели/купили. Защото сте се объркали за целите му; или поне такава ми е персоналната презумпция.
Мога да продължа да изваждам наяве въпросите, които лежат под вече казаното – за намаляващото четене (световна тенденция), за липсата на радикално нови идеи-теории (има вероятност това да е симптом за течаща в момента трансформация на „човешкото“), за растящата агресия/свобода/контрол, наречена интернет, или за конструираната от него радикално нов модус култура, която подрива класическите жанрове, включително книгата, за отговорностите и безотговорността на преводите, на Превода, за вероятността да е истина лозунг като „Европа е възможна само като Превод, само чрез превода“, за възможността европейската идентичност да е нещо, което винаги и постоянно е в процес на конструиране при всяко обсъждане на нерешени въпроси, обсъждане, което е невъзможно без превода и издаването, за мрежите на рецепция, за мрежите изследване-издаване и техните позитиви/негативи, за общото пространство на циркулация на книги и идеи в Европа, за политиките, публични и частни, спрямо хуманитарната книга, за последиците, каквито неизбежно и радикално ще имат привидно технически решения, като например това от европейските (а и частно-донорските) програми, подпомагащи културата, да отпадне хуманитарната книга...
Такива и много други бяха въпросите, които се поставяха през няколкото дни в Париж по времето на така наречените и провеждани вече за трета година Срещи, посветени на хуманитарната книга, финансирани от парижката централа на Фондация „Дом на науките за човека“ и организирани от Висшето училище за социални науки и неговото издателство, приютени от легендарното училище Ecole normale supérieure и от артистичното място за изложения и срещи Espace des Blancs-Manteaux в още по-артистичния парижки район „Маре“. Над 20 дискутиращи издатели от Франция и още 16 страни, със специално внимание към хуманитарното книгоиздаване в Централна и Източна Европа, по време на двудневна конференция, озаглавена „Издаването на хуманитаристика в разширена Европа“ (българско участие в панела „Мрежите на обмен и условията на циркулация на преводите“ на доц. Лиляна Деянова, СУ „Св. Климент Охридски“; в панела „Издаването на хуманитаристика – авантюра?“ на Антоанета Колева, издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм, Българско общество на хуманитарните издатели); над 130 издатели на френскоезична литература от самата Франция, от Белгия, Швейцария, Канада, по време на тридневно специализирано книгоизложение; буквално неизброима серия от кръгли маси и дискусии около книги и изследователски теми с участието на най-титулувани френски хуманитари и интелектуалци.... Можете да погледнете интернет-страницата на Българското общество на хуманитарните издатели, за да видите детайли за конференцията и срещите, както и интернет-страницата на френските домакини, където всеки момент ще се появят текстовете на повечето изказвания и обсъждания. А може да се окаже, че идеята за създаване на въпросното ни Общество, което тези дни навършва две години, е в състояние да придобие и европейски измерения. Дребен извор на оптимизъм, но пък дали днес единствено възможните стратегии за придаване на смисъл не са точно дребни и локални „пробиви“? Нали чрез множеството пробиви се „пробива“ общ хоризонт, независимо как се казва мястото, от което про-изхожда пробивът (София или Париж)?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
