Въпреки оплакванията, които се чуват отвсякъде – разговори с приятели, вестници, електронни медии – че българите не четат, че няма публика за този или онзи вид литература, че няма пари и пр., най-големият проблем на българския читател остава, какъвто беше по време на комунизма – достъпността на книгите. Не става дума дали читателят може да си позволи да купува книги. Става въпрос, че книгите не се намират лесно.

Дори с налични средства и с най-добро желание, читателят много трудно може да намери класически творби на българската литература. През лятото на 2008 година се оказа невъзможно за мен да купя събрани съчинения на Славейков или Яворов. Трудно ми беше да открия какво е излязло през последните години. Нищо не беше изложено така, че да привлече вниманието ми и да ме съблазни да прекарам няколко часа в четене. Единствените издания, които по-лесно се намират, са ученически, а по някаква причина издателите в България смятат, че ученикът няма никакво чувство за естетика и може да му се предлагат книги с грозни корици, на долнокачествена хартия и най-важното – без анотации.

Как може един ученик да бъде привлечен от новото (2003) издание на сборника с народни песни на братя Миладинови, например? Книгата не съдържа дори и предговор. Не съдържа кратък речник. Не е положена в никакъв контекст. Кои са братя Миладинови? Какъв е бил замисълът на сборника? Кои са другите сборници в тази традиция? Никъде не се споменава (като реклама дори), че за Пенчо Славейков това е една от най-красивите книги, че всичките ни добри поети са минали през школата на народната песен, че това е основна част от българското Възраждане, не дай си боже да сложат и един диск с музика, тъй че ученикът да може да свърже текстовете с мелодии.

Графичното оформление е основен проблем в книгоиздаването у нас. Липсата на средства може да ограничи оформлението, но не извинява лошото му качество. Доброто графично оформление не означава скъпи материали. Означава мисъл и въображение. А лошото оформление може да захвърли една книга на задните щандове. Изданията, които успях да намеря, са отблъскващи на вид. Не създават желанието да бъдат подхванати, разгърнати, галени. Не зная дали мнозина ще пожелаят да купят стиховете на Ботев, ако книгата прилича на наръчник по здравословно хранене. Изглежда модата е да се имитира американското книгоиздаване от последните двадесетина години, тоест откакто големите корпорации глътнаха независимите издателски къщи. Ако погледнете как са оформени новите книги в България, ще забележите, че те имитират свръхкомерсиалните, деградирали американски издателства, които се надпреварват да печелят от текстове без авторски права и боклуци, като ги пъхат в калъпа (крещящи цветове, отвратителна типография). Не виждам нищо лошо в имитацията на модели. В крайна сметка, няма нужда "да се преоткрива Америка", но ако ще подражаваме и ще се учим от другите, да се учим от доброто. За издателите графичното оформление може да се превърне в марка на качество, дори в мит; в техен интерес е книгите да привличат ръце и очи. Вземете класическата френска книга - бяла с червени и черни букви на корицата, без лигави картинки. Вземете все по-успешните издания на New York Review of Books, които не са радикално различни като Галимар, но са добре обмислени в детайлите.

Освен за корици, хартия и типография, тук става дума и за ролята на българските литературоведи, които очевидно не си вършат работата. Тази работа включва поддръжката на знанието и разпространението му. Аз като читател разчитам на българските филолози да предоставят речници, уводи, анотации, да опресняват постоянно погледа ни върху творбите от български писатели, да служат като филтър и да отсяват доброто от бездарното в новата литература. Това са основни задачи, писането на сложни прочити е второстепенна задача. Та ние все още нямаме пълен тълковен речник, пълен етимологичен речник и добре обоснована история на езика!

Често тук отговорът е: ‛няма пари и няма пазар.“ Аз твърдя, че няма съсредоточеност на усилията и осмисляне на проблемите. Надявам се, че нашите издатели са разбрали, че пазарът не е даденост; той се създава. Преиздайте българската литература в хубав вид, сложете я на лавиците, сложете я на витрините, което ще означи за българите, че е приятно и полезно, и важно да се чете тя; и главата си залагам, че ще се продава, и не само ще се продава, ами ще засили проклетия ви пазар и ще кара хората да купуват повече. Преиздайте българската литература, моля ви, български издатели. С анотации, с уводи, с речници, с мисъл. И преиздайте тези хубави преводи, които десетки литератори са се мъчили да трупат с годините, за да има нашата култура свързаност със света. Българите нямат лесен достъп до своята книжнина. А тази книжнина е в основата на книгоиздаването. Ако в самия си начин на функциониране издателите показват, че литературата не е важна, че важното е да се печелят пари с глупости, те подкопават собствените си устои. И не смятам, че печеленето на пари противоречи на стойностната литература.

Издателският бизнес може да процъфти само ако смята своя предмет на дейност за нещо със стойност. Когато бизнесът стане бизнес за самия бизнес, всичко излиза от релсите (справка – който и да е вестник). Излизаме от пределите на човека и благоденствието му. Предметът на дейност бива лишен от човешките си измерения.

Срамно е, че българите нямат достъп до собственото си културно наследство. Срамно е не за самите българи, а за тези, поели отговорността да управляват това наследство. Издателствата, не по-малко от литературоведите и разпространителите на книги, носят етична отговорност пред поколенията. Нека внуците ми да ви хвалят, български издатели. Създайте своето име в историята. И не се оправдавайте, че едвам преживявате, защото това може да е следствие, а не причина.