Български  |  English

Патриарх Кирил - европеец при губернатора

Назначаването на митрополит Кирил за патриарх изглеждаше малко вероятно само по една причина: прекалено е умен, прекалено е западен, все едно е ушит от туид или друг някакъв европейски плат. Във всеки случай, в сравнение с митрополит Климент, лидерът на ‛ревностните православни“.

Традиционно в Русия, още от времето на Петър Велики, съществува длъжността ‛евреин при губернатора“. При самия Петър това е бил Шафиров. При Ленин – Троцки. ‛Евреинът“ може да бъде и украинец (оттук и силното присъствие на украинците в църковната йерархия, което съществува и до днес), може да е шотландец, германец. Предишният патриарх беше именно ‛евреин“, макар и германец по кръв и естонец по възпитание.

Такава ‛европеизация“, провеждана в много малки, почти хомеопатични дози, е своеобразен аутсорсинг. Тоталитарната система, за да не рухне, прибягва до наемането на външни, независими от нея специалисти. Но тази си независимост те могат да избутат някъде по-далече. Защото те ще бъдат използвани съвсем не за европейски цели, а за заздравяване на деспотизма.

Евреинът при губернатора не може да стане губернатор. Това е аксиома. Ако митрополит Кирил стана патриарх, това означава само едно: губернаторът, управникът на московската патриаршия си остава Кремъл, а не патриархът.

По този начин се възпроизвежда ситуация от времето на предишните съветски патриарси, които бяха изключително послушни глави на ‛православното ведомство“. Наистина, строго погледнато, от тях ‛европеец“ беше само покойният Алексий ІІ (Ридигер). Впрочем, и патриарх Сергий (Страгородски), и патриарх Алексий (Симански) са били достатъчно петербуржци, за да минат за европейци – особено редом със Сталин.

Европейскостта или еврейскостта – тоест, ясното и трезво мислене – много лесно се разпознава. Ако човек смята, че митрополит Кирил е избран за патриарх, значи той мисли по руски, вярва на потьомкинските декори, губи си времето, за да анализира някакви абсолютно фиктивни процедури, имитиращи избори. Ако човек очаква, че патриарх Кирил ще е по-либерален, отколкото патриарх Климент, че ще бъде по-добър към католиците и реформаторите, той просто не разбира какво е либерализъм, екуменизъм и реформаторство.

Либерализмът е присъщ на човек, не зависещ от държавни служби. Чиновникът не е нито либерал, нито консерватор, той може да бъде само едно – чиновник. Когато се казва ‛либерален чиновник“ – това е метафора. Патриарх Кирил ще бъде, разбира се, ‛либерален чиновник“, тоест ще оформя „лъскаво“, цитирайки навярно Владимир Соловьов (истинския), всяко разпореждане на кремълската власт. Само ревностните християни с техния искрен, незамътен от параноя ум, ще приемат патриарх Кирил за екуменист. Този ‛екуменист“ през последните години отлично защитава Русия от католиците. Този ‛либерал“ от началото на 90-те години изобличава Запада, правата на човека и т.н. Просто той изразява красиво черносотническите идеали на властта, докато митрополит Климент ги изразява неясно.

Назначаването на Кирил за патриарх беше проведено със същата безхитростна простота, както и назначаването на Медведев за президент. Например, на митрополит Климент да се прави на опозиция помагаше съратникът на митрополит Кирил – архиепископ Теофан (Ашурков), който играеше ролята на Хакамада. Дори самият Климент разбираше добре, че му е отредено да бъде Жириновски. Да, примитивно е. Но ако никой не купува билети за спектакъла, защо да се стараят? Зрителите тъй и тъй няма къде да се дянат. До смърт са наплашени от опасността от ‛разкол“.

Назначаването на ‛европеизиран черносотник“ за патриарх е трагедия за руския псевдолиберализъм. (За истинския либерализъм това е абсолютно неутрално събитие.)

В Русия псевдолибералът е изключително разпространен. Негов символ може да бъде покойният вече вестник ‛Московские новости“. Не Максим Соколов или Михаил Леонтиев са упора на деспотизма, а точно хилядите псевдолиберали. Тези либерали по всичко приличат на истински, но с едно единствено изключение: те нищо нелиберално не правят и не проповядват. И още: те така се страхуват, че либерализмът им ще бъде разобличен, че с непремерени думи ще стоварят върху свободата гърма и мълниите на деспотите, че с усърдие вършват всевъзможни антилиберални гадости. За прикритие. Така че в Русия е по-вероятно черносотник, който няма какво да крие, да извърши някакво либерално дело, отколкото някой православен, четящият под одеялото отец Александър Мен. Деспотизмът търпи този псевдолиберализъм и дори лекичко го поощрява по същите причини, по които взима на служба европейци. Някой беше сравнил избирането на Путин (а после и на Медведев) за президенти с вкарването на железен лост в неудобно за назоваване място на опасно килнал се човешки организъм. Видимостта на либерализма прилича на скиорската смазка, с която вкарващият лоста го смазва. В същото време е не лошо прикритие за пред Запада.

Разбира се, в случай на истинска опасност Западът бързо разбира кое как е, но, за щастие, истинската опасност рядко се случва. Такива като патриарх Кирил са се формирали, работейки с онези, които Ленин е наричал ‛полезни западни идиоти“, а съвременните сатирици – троянски магарета.

Тук е полезно да припомним, че патриарх Кирил съвсем не е европеец, а обикновен съветски човек, само че умен. Умният човек прониква в номенклатурата обикновено от – да, вярно, от чужбина. Парадоксално е, но именно това, което е най-неприемливо за европейците в миналото на патриарх Кирил – сътрудничеството с КГБ – се явява в путинска Русия основен източник на европейскост. В забележителните отчети на КГБ за църковните агенти се споменава агент Михайлов. През януари 1973 г. агент ‛Михайлов“ пътува в Тайланд и Индия. Назначен е в Женева. И по-нататък - навсякъде. При това журналистът, който първи отъждестви Кирил (Гундяев) с агент Михайлов, критикуващ го неизменно в един комсомолски вестник, в същите отчети е агент ‛Никитин“, редовно донасящ за живота на отец Александър Мен. И по-лошо: милият и умен свещеник Виталий Боровой, за чиито изменнически настроения е донасял агент ‛Никитин“, също е бил агент на КГБ под името ‛Нестерович“. Не е изненадващо: всеки, който е бил свързан със задграничната дейност на патриаршията, е жестоко контролиран от КГБ.

Истинският европеец трудно разбира равнодушието, с което в Русия се отнасят към проблема със сътрудничеството на КГБ. Да, имало е ‛агенти за влияние“, които са лъгали европейските либерали. Искали са да бъдат лъгани, лъгали са ги! Но не е било чак толкова хитро това ‛влияние“! Мисълта основно е насочена в преследване на кариерата, а силите – към конкуренция с другите агенти. В резултат, в публикуваните наскоро спомени на още един връстник и колега на младия Кирил от международните църковни дела, за новия патриарх се говори почти ‛в упор“. Архимандрит Августин Никитин разказва как младият агент (Гундяев започнал като настоятел на енория на МП в Женева) клепа предшественика си и се сърди: ‛А женевският секретар протойерей, донесъл за отеца протопрезвитер, и до сега се мярка по телевизиите и ни учи от екрана на патриотизъм...“

Може да бъде разбрано раздразнението на отец Августин, но да се съгласиш с определението ‛Юда“ все пак не бива. Да си предател може, ако обещаваш вярност, а хората, постъпващи на служба в органите – включително и в църковните органи от определен вид – обещават не вярност към Бога и хората, а лоялност към властта. Разликата е дяволска!

Какъвто и да е курсът на Кремъл, какъвто и да е курсът на патриарх Кирил, основното не се намира в Кремъл. Само псевдолибрализмът, само имитацията на свобода възлагат цялата надежда на началството. Трагедията на руската църква не е в това, че някога е била гонена, а сега изпълнява функцията на гонител. Трагедията не е в това, че духовенството на тази църква се занимава основно с печелене на пари, а към духовния живот, към проповедта на Евангелието, към пастирската работа няма и не иска да има отношение. Трагедията е в това, че членовете на тази църква не искат никакви проповеди, самите те желаят църквата да бъде нещо като магазин, където можеш евтино да получиш късче житейски смисъл, утешение и успокоение. Наистина, утешението ще понамирисва, а успокоението ще е фалшиво, но пък колко е евтино!

На такива православни дори и да им дадат реформи, да им дадат обновление – какво ще го правят? Така че не е чак толкова важен патриархът. И в този смисъл от патриарх Кирил не следва да се очаква радост, както и от патриарх Климент не следва да се очаква гадост. Разбира се, ще има някакви дребни вътрешни размествания, но всичко това няма отношение към Този, Който е Глава на Църквата. Така че по-добре старообрядците, протестантите и католиците да не се отпускат, реакционерите да не се ужасяват, либералите да не се радват, а просто всички да узреят и сами да изградят това, което изглежда, че сега е в ръцете на патриарх Кирил, а в действителност е в ръцете на Бог и на Църквата.



Свещеник Яков Кротов

Грани.ру, 28 януари 2009 г.

Превод от руски Веселина Гюлева
Яков Кротов е роден в Москва през 1957 г. Завършва Историческият факултет на Държавния московски университет. През 1974 г. е кръстен от протоерей Александър Мен. От 2007 г. е свещеник в Харковско-Полтавската епархия на Украинската автокефална православна църква (обновена). Занимава се с църковна история и история на руското провинциално дворянство. През 1997 г. създава сайта "Библиотеката на Яков Кротов". В него е събрана литература по история, философия и богословие. Сътрудничи на различни издания, в които коментира Евангелието, публикува есета върху богословски и други теми. От 1997 г. води програмата "От християнска гледна точка" на Радио "Свобода".


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”