Срокът за прекратяване на аналоговото наземно разпространение на телевизионни програми (switch-off) в държавите от Европейския съюз е 31 декември 2012. Някои държави (Холандия) вече прекратиха аналоговото наземно разпространение. След двукратно отлагане, на 12 юни т.г. ще бъде прекратено аналоговото наземно разпространение на телевизионни програми и в САЩ.

Цифровият преход иска планиране и организация. Всяка държава трябва да приеме стратегия за цифров преход като част от медийната политика на страната, да определи графика на прехода и регулаторната рамка, да разпредели задълженията на участниците в прехода и финансовата тежест, например като предвиди и подпомагане на потребителите.


За кого е важен цифровият преход

Цифровият преход е важен за зрителите. Те трябва да са информирани, че участват в такава промяна. След крайната дата - приемаш или цифров сигнал, или нищо. От гледна точка на зрителите са важни две неща: какво ще могат да гледат и колко ще им струва това. Държавата трябва да им отговори. Подробно и навреме.

Цифровият преход несъмнено е важен за обществото. То печели (или поне може да спечели много, ако има държава на място). Заради цифровия дивидент. Спектърът е скъп ресурс, той е жизнено необходим за комуникации и обществото винаги се е ограничавало до степента, в която му е предоставен спектър за ползване. По данни от други държави от ЕС, само 20-25% от спектъра, използван за аналогово разпространение, ще е необходим за цифрово разпространение на програми. Освободеният спектър се пренасочва за нови дейности, дава нова перспектива. Това е радостен момент в развитието на медиите и електронните съобщения – разбира се, под условие: ако спектърът се предостави по прозрачен начин за услуги в обществена полза.

Цифровият преход е важен за бизнеса. В общ план, както при всяко заместване на една технология с друга, възникват нови възможности за бизнес (производство на крайни устройства, нови рекламни техники и др.) Важно е кой ще поеме цифровото разпространение на програмите. По-рано беше ясно: водеща роля имаше държавната компания БТК, после частната БТК. През лятото на 2008 стана ясно, че БТК обособява НУРТС (звеното на БТК за пренос на програми) като отделно предприятие и го готви за продажба. Появи се и купувач, австрийска компания ORS. На пресконференция през есента купувачът заяви, че ще участва в конкурс за разрешение за цифров пренос и изрази надежда, че ще получи такова – още преди да е ясно какви разрешения ще предвиди законът. Каза още, че са водени разговори с държавата. Държавата отрече.

Медиите попитаха има ли право БТК да продава националната мрежа от предаватели, чрез която се разпространяват и програмите на БНТ, и на БНР. Няма отговор, зависело от условията на приватизационната сделка, които не са известни на широката публика. Един министър дори каза, че държи златната акция за БТК и може да не разреши продажбата, но днес – половин година по-късно – няма данни за подобно развитие. Могат да започнат залагания, че за австрийския инвеститор (ако купи НУРТС) ще има запазено по закон място на българския пазар. Очаквайте.

Разбира се, цифровият преход засяга най-силно телевизиите. У нас действат три телевизии с национална далекосъобщителна лицензия за наземно аналогово разпространение на програма (БНТ, бТВ и Нова). Има четвърта телевизия, която няма такава лицензия, но разпространява програма наземно в страната на базата на отделни регионални разрешения (ТВ2). Има и телевизии, които са се състезавали за наземно разпространение на програма, някои – с всички средства (ТВ7), но не са успели да получат такова разрешение. Има регионални телевизии, които разпространяват програма чрез спектър, нямат лицензия, но нямат и вина за това – за регионални лицензии не е обявяван конкурс.

Всички тези телевизии, както и други – например които засега са само в интернет или пък дори още в проект – имат свои корпоративни интереси. Несъвпадащи. И чакат своя час. Цифровизацията е пренареждане, препозицониране на телевизиите на пазара. С изключение на БНТ, която ще е предмет на специално внимание поради статуса си, останалите телевизии са в голяма неизвестност: тези, които са водещи, могат да загубят преднината си, а неизвестни и недоказани играчи могат да получат звездния си шанс.

Зависи от правилата за цифровия преход. За да определи правилата, законодателят промени два закона и дори е предвидил изготвяне на трети закон. Картината е доста непрозрачна, но с всичките рискове на преразказа все пак се очертават контурите на цифровия преход BG.


Логики на прехода

И Европейският съюз, а и логиката искат, преди създаване на законови правила, държавата да има политика за цифров преход. Политика означава цели, приоритети, средства, срокове. Досадно е да се констатира отново и отново, че законодателният процес страда от традиционни недостатъци, анализирани и от Консултативния съвет по законодателството към председателя на НС: «създава се впечатление за прокарване на инцидентни хрумвания, често без стабилно основание и при пълно пренебрегване на гражданите и правоприлагащите органи».

В конкретния случай стратегията на България за цифров преход беше възможно да се гради в зависимост от различни приоритети, мислими бяха «две логики» на прехода. В единия случай водеща цел на политиката е по-доброто информиране и новите възможности за плуралистично и качествено съдържание. Ако се приеме тази логика, цифровият преход се организира така, че да има «приоритет на съдържанието». Тогава законът предвижда на първо място гарантиране на медийния плурализъм и правото на информация на гражданите. Целта на цифровия преход не е само едни програми, които са се разпространявали аналогово, да започнат да се разпространяват цифрово – целта е зрителите да получат и ново, допълнително съдържание, да се увеличи изборът на аудиторията.

По втората логика приоритет е развитието на технологичната инфраструктура. Държавата приема, че цифровият преход има висока цена, ограничава се до насърчаване на добър инвестиционeн климат и привличане на инвеститори, като оставя на втори план въпросите на съдържанието, подбора на програми и изискванията към тях от гледна точка на защита на плурализма и правото на информация. Доколкото в България действат два регулатора, значими за електронните медии – в областта на съдържанието (СЕМ) и в областта на разпространението (КРС), от избора на логика на прехода се предопределя и значимостта на правомощията им.

Инструментът, който трябваше да реализира определена логика на прехода, е законопроектът на правителството за изменение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Този законопроект, освен другото, определя алгоритмите за лицензиране и регистриране на програми, а заедно с това фиксира отношението между двата регулатора. Този законопроект казва още каква ще е съдбата на програмите, които сега се разпространяват аналогово. Тъй като много въпроси са свързани и с разпространението, съвсем естествено отново се наложи изменителният закон на ЗРТ да се свърже с изменителен закон на Закона за електронните съобщения (ЗЕС). В настоящата сесия на парламента тези два изменителни закона бяха предмет на сложни обсъждания и претърпяха необясними (на места) обрати. През миналата седмица измененията в ЗРТ бяха приети, почти завършва и приемането на измененията в ЗЕС.


Първи впечатления от последните изменения

Независимо от изискванията на Закона за нормативните актове за предварителна оценка на въздействието и ясни мотиви, нормативните решения се формулират в хода на обсъждането и трудно могат да бъдат проследени. В пленарна зала се установи например, че докладът на водещата комисия за изменение на ЗЕС по определени въпроси се отличава от реално взетите решения на заседанието на комисията. Никой от депутатите не пое отговорност за „неизвестно как появилата се разлика‛. Действително, до обнародването не можем да сме сигурни какви разпоредби са приети, но ето някои първи впечатления.

Законодателят се отказва от идеята за приоритет на съдържанието в процеса на структуриране на пазара. Инвеститорските интереси са изведени на преден план. Възприема се идеята за скъпия преход, заради който си струва да се жертват някои гаранции за плурализъм. След приемането на закона ще се прецени спазени ли са изискванията на конкурентното общностно право.

Преразпределя се компетентността между двата регулатора и се придава голяма тежест на комуникационния регулатор. КРС издава разрешения за ползване на спектър за цифрово разпространение на програми, но и повече. Според внезапно възникнал текст, КРС още сега, веднага („до издаване на цифрови разрешения‛) може да разреши на регистрирана програма (следователно без лицензия – например кабелна програма, например ТВ7 или ББТ) ползване на свободен спектър. Тези програми, които ще получат свободен спектър незабавно, се определят по правила, приети от КРС. Очаквайте още преди изборите определени кабелни програми в ефир.

Поради отговорните задачи пред КРС, министър-председателят лично е внесъл предложение за засилване на едноличните правомощия на назначения от него председател на КРС. Освен удължен мандат (вече 6 години, както и на целия регулатор), той получава права еднолично да управлява администрацията без утвърждаване от регулатора. Това не предвещава нищо добро за колегиалния стил на вземане на решения.

Който има разрешение за програма, не може да има разрешение за спектър за цифрово наземно разпространение на програма. Който има разрешение за спектър, не може да строи мрежа. Разделянето на функции ще направи впечатление например на купувачите на Нова телевизия и на бъдещите купувачи на бТВ. След влизането в сила на този законопроект те ще могат по-малко, отколкото сега. Изключено е законодателят да не си дава сметка за тези ефекти, вероятно ги цели.

Приетите изменения в ЗРТ предвиждат задължително цифрово разпространение на някои програми. Това е изключително важен бизнес въпрос: помним сложни преговори за разпространение на програмите между производители на програми (бТВ) и кабелни мрежи. Действащият закон гарантира само разпространението на програмата на БНТ. В бъдеще обаче ще има няколко програми, чието разпространение се гарантира по закон. Освен програмата на БНТ, задължително ще се разпространяват Нова, бТВ и ТВ2. Цифровото разпространение «по закон» може да има само една единствена причина – общо благо. Ако за Нова и бТВ може да има аргументи като рейтинг или приемственост (който има аналогова далекосъобщителна лицензия, получава и цифрово разпространение), не се поставя така въпросът с ТВ2, скрита зад фразата «програма с наземно аналогово разпространение, достигаща до не по-малко от 50 на сто от населението на страната». Неясно е заради кои свои предимства тази програма заслужава да стига задължително до всички зрители. Липсва подобно предложение в стенограми и становища, дори в мотивите на проекта. На законодателя е ясно: откъде?

Редът за издаване на разрешение за ползване на спектър за разпространение на програмите на БНР и БНТ се определя в отделен закон. Има и невероятен текст, който наистина още не е гласуван в зала – но това прави съдържанието му още по-парадоксално: „В срок до 1 март 2009 г. се приема закон, в който се определят условията за гарантиране на обществения характер на Българска национална телевизия и Българско национално радио.» Тази фраза дори не заслужава сериозна критика – ако това ще е закон за обществената функция на БНТ и БНР, абсурдно е да се изготви и приеме до 1 март. Най-малко, защото Законът за нормативните актове изисква обсъждане за срок, по-дълъг от оставащия до 1 март. Очаквайте.