На границата на хилядолетието. Русия стигна до важна историческа граница. Необходимо е да се взрем в изминатия път, да осъзнаем мястото си в настоящия момент, да набележим бъдещите пътища. Русия стои пред множество нови исторически предизвикателства. Днес, както никога преди, е необходимо да се утвърдят в нови форми приоритетите, целите, константите на историческия път на Русия и да се съотнесат с контурите на новия свят, в който ни предстои да живеем в настъпващото хилядолетие.

Традициите. Основни посоки за развитието на Русия като държава, народ, общество. Обръщайки се към бъдещето, ние сме длъжни да дадем точна оценка на миналото си. В руската история това минало не веднъж е било използвано от една или друга управляваща идеология. Днес, когато излязохме от епохата на идеологиите, сме длъжни обективно и безпристрастно да определим жалоните на историческия си път; по възможност да направим това обективно и безпристрастно, отвъд идеологическите предпочитания, като отделим главното от второстепенното. За това днес съществуват всички предпоставки, всички условия. Освобождението от недосегаеми догми и от задължителни за всички клишета е може би най-позитивното завоевание на младата руска демокрация.

Бъдещето на Русия е единствено евразийско. Несъмнено Русия има свой собствен път. Външните му форми постоянно се променят, понякога са драматични и направо противоположни. Но през всички епохи се прокрадва една обща линия – евразийската насоченост, евразийската същност на руската история. В анализа на миналото, бъдещето и настоящето ни много неща могат да се поставят под въпрос. Но Евразийската Идея не подлежи на съмнение. Русия е Евразия и това се предопределя от географското, културното, цивилизационното, стратегическото и стопанското й битие.

Бъдещето ни трябва да се планира и да се гради в съответствие с общите жалони на историята ни. Опитите да се свърне от този път, да се откажем от него, заплашват да прекъснат историческото ни битие. За Русия има или само евразийско бъдеще, или никакво.

Отстояване на особена цивилизационна мисия. Евразийската идентичност на Русия е същността на историческата ни мисия. Русия има своя представа за логиката на историята, за Истината за света. Търсенето на тази Истина и утвърждаването й е съдържание на националното ни историческо битие. Тази Истина, верността към нея са отстоявали предците ни, много поколения руски хора, руснаци, оставили живота си пред олтара на Отечеството. Задължени сме и в бъдеще да отстояваме тази мисия. Такъв е историческият ни завет.

Особен свят, особено геополитическо образувание. Като историческа общност (народ), като уникален стопански и социален организъм, като особено геополитическо образувание, ние представляваме завършена самостоятелна система, вписана в общия планетарен баланс на цивилизациите, културите, народите, религиите и държавите. Да се утвърди и запази многомерното ни своеобразие, е главната ни задача.

Приемственост на цивилизационните политики. Приемствеността на политиките и стратегиите отличава мъдрите от неразумните народи, зрелите от авантюристичните държави. Дори и най-различните квалификации на историческите периоди от руската история са съгласни в това, че руският народ (който е по-млад от болшинството европейски етноси) все пак излиза от юношеската възраст, а това се характеризира с по-голямо внимание към собствената съдба, с по-голяма зрелост, с премерена оценка за положението му в света. Мъдрата държава мисли за историческото си предназначение, за съчетаване на традициите и авангардните новаторски пътища повече и по-добре от временните и преходни държави. Русия явно е стигнала до необходимостта от ново дълбинно осъзнаване на своето ‛аз‛. А Русия и водачите й не всякога са били на висотата на геополитическата мъдрост.

Това ни струваше огромни жертви. За голямо съжаление, ние не получихме в наследство завършена, ясно формулирана национална доктрина. А, вглеждайки се в завоите на руската история, не е толкова просто да се открият чертите й. Понякога руските водачи, мислители, идеолози, религиозни дейци, философи, хора на културата са изразявали интуициите си относно съдбата ни в мрачни и противоречиви форми. Самата руска история е пълна с драми и конфликти, кървави репресии и междуособици, смутни времена и неочаквани преобръщания. Но такава е историята на всеки велик народ – тя е драматична и загадъчна, често парадоксална. Много пъти елитите са се опитвали да отклонят Русия от евразийския й път, но всеки път логиката на историческото й предназначение отново е връщала страната и народа в свои води.

Ние просто сме задължени да не повтаряме кървавите грешки на предците си, като вземем в новото хилядолетие всичко добро от националната си история.

В новите условия лимитът за грубите грешки, за рязкото отстъпление от съдбата ни е изчерпан. Очевидна е вече съдбовността на определени грешки, извършвани нееднократно от предците ни. Нашата задача е да не повтаряме повече най-грубите от тях. Остава ни да приемем съдбата си, да я осъзнаем и да утвърдим триумфално над света Руската Евразийска истина.


Извори на националната идентичност

Понятието народ

- народът като субект на историята

Различните исторически и философски школи спорят за това кой, в последна сметка, се явява субект на историята. Този въпрос стои открит. Но когато говорим за държава, за историческа общност, за култура, за форма на специфична цивилизация, ние подразбираме, че субектът на историята, който разглеждаме, е ‛народът‛. Видовете държавност, стопански механизми, културни модели, идеологически надстройки се променят, едно след друго се сменят и поколенията. Но през тези трансформации едно нещо остава постоянно. Тази постоянна величина, оживяла върху обширните пространства през вековете, е самият народ. Като говорим и мислим за Русия, мислим не толкова за държавата, колкото за този вътрешен живот на Държавата, наречен народ. Държавата е само форма, народът е съдържание.

Геополитическа идентификация – Евразия като съдба. Русия геополитически се явява Евразия, ‛сърцевина на земята‛, ‛географска ос на историята‛. Самото разположение (‛месторазвитие‛) я прави крепост на континенталното стратегическо пространство. Казано в геополитически термини, това означава, че Русия е олицетворение на ‛цивилизацията на Сушата‛.

Цивилизацията на Сушата. Цивилизацията на Сушата е различна от цивилизацията на Морето по ред признаци и характерни черти. В историята на цивилизацията на Сушата са имали своето място различни форми – от Спарта и Рим до Константинопол и Третият Рим – Москва. В историческото си развитие цивилизациите на Сушата са се стремели да се приближат към географските очертания на евразийския материк. (Успоредно с това, цивилизациите на Морето постепенно се отъждествявали с англосаксонския свят, а пред последните десетилетия - със САЩ.) Русия е поставена от самата география в центъра на континенталния масив и тя няма друга перспектива, освен да служи като ос за консолидация на всички държави, цивилизации и култури, имащи континентален, сухопътен, евразийски характер. Геополитическата наука противопоставя цивилизацията на Сушата на противоположната й цивилизация – цивилизацията на Морето, водеща произхода си от Картаген, Венеция, Холандия, Великобритания към САЩ и съвременния Североатлантически Алианс. Географската предопределеност е довела до това, че в опора на цивилизацията на Морето са се превърнали Световният Остров, САЩ, увенчали своето ‛морско могъщество‛ с англосаксонската мисия на Великобритания, чиято щафета те постепенно поели.

Тъждеството на Русия с континенталната цивилизация на Сушата в геополитическия модел на света я правят съзнателно обречена да се противопоставя на геополитическия лагер на морското могъщество. Това геополитическо противопоставяне се проследява фрагментарно от най-ранните периоди на руската история и достига апогея си през романовска Русия, сурова съперница на Англия в позиционната борба за проливите и Азия, и особено в ‛студената война‛ между СССР и САЩ.

Географията, геополитиката предопределят руската история. Географията е съдба за Русия.

-континенталната специфика на Русия

Евразийският характер на Русия предопределя централното й място в континенталния ансамбъл. В стратегически смисъл на Русия й е съдено да бъде ядро на континенталния евразийски блок, на системата от държави, обединени от обща структура за сигурност.

Континенталното си присъствие Русия реализира постепенно, разширявайки в различните етапи от историята си мащаба на контролираните центрове на евразийските територии. И имперският, и съветският период се характеризират с неотклонно нарастване на пространствения обем на руските земи, стремящи се към границите на евразийския континент. След всяко отстъпване от това правило следва нов рязък пространствен скок, съпроводен с ново, по-универсално осъзнаване от страна на народа на значението на мисия му. Създаването около Русия на континенталния блок в разните времена се е извършвало под различни знамена: като присъединяване на земи към Руската Държава, като завоевание на гранични територии, като колонизация на неусвоени пространства, като доброволно обединяване с приятелски държави, като стратегически съюз на съседни държави, като общност на режими със сходна идеологическа ориентация. Но геополитическото съдържание си е оставало едно и също – Русия неотклонно е вървяла към организирането на континенталния блок.


Държавната идентичност на Русия

- йероглиф на историческото битие

В историческото си развитие руският народ е извървял огромен път. От славянските племена към държавата на Киевската Рус. От княжеската раздробеност към унитарното централизирано Московско Царство. По-нататък от Московската Рус към Руската Империя на Романови, когато областта на руското влияние се разширила до цяла североизточна Евразия, до Средна Азия и до голяма част от Източна Европа. И накрая, при съветския строй в зоната на руското влияние (в специфична форма) е въвлечена една трета от световното пространство.

В различните исторически етапи Националната Идея на руския народ става все по-универсална, всеобемаща, мащабна, изкачвайки се от племенното ниво към осъзнаването на себе си като световна държава с особена планетарна мисия.

- съюзът на племената и призованият цар

Фундаментът на руската държавност е заложен в обединяването на източно славянските (и няколко угърски) племена под властта на княз Рюрик. С описание на призоваването към царуване започват известните ни древноруски хроники. Това е първият етап от образуването на руската държавност, представляваща доброволен (федеративен) алианс от няколко етнически групи, взели решение, че е необходима социална консолидация и въвеждане на монархическо (княжеско) единоначалие за регламентацията и въвеждането на ред в племенното битие. Показателно е, че първият акорд в политическата история на руснаците като нация вече демонстрира осъзнатата необходимост от интеграция и политическа воля, изразена в епохалното послание към Рюрик. Както и да се отнасяме към редакциите на разказаните в летописите събития, показателно е, че този сюжет се явява архетипен за държавническото съзнание на руснаците: интеграцията и консолидацията на племената плюс единоначалието се възприемат като акт, образуващ реда, като дълбоко положителен акт в политическата история, като полагане на основите на цялото последвало развитие на нацията. Фактически това е и политическото раждане на руснаците като нация.

- Киевската държава нация (до свети Владимир)

Политическото обединяване на източните славяни около Рюрик след това води към създаването на първата версия на руската централизирана Държава-Нация – Киевската Рус. През този етап се извършва формирането на централизирана система, на икономически и фискален контрол, оформят се първите подобия на класи (аристокрация, търговци и простолюдие). В дохристиянския си период Киевска Рус по принципните си характеристики се отличава незначително от съвременните й държавни образувания в Източна Европа. Големите градове притежават значителна доза независимост. Но наред със съществуващия полицентризъм, у киевския управник се забелязва тенденция към съсредоточаването и залагането на нишките на властта, разпространяваща се над цялата Държава.

- първи признаци за национално месианство и разпокъсаност

Приемането на Православието от свети княз Владимир засилва руската Държавност чрез конфесионалното единство, сменило размитото многообразие на езическия модел (диференцирано не само по линия на норманските култове на аристокрацията и по-архаичните култове на славянското простолюдие, но и на хоризонтално ниво, в зависимост от племенния контекст). Руснаците започват да осъзнават себе си като православно Царство, като Църква и като Народ. Висок образец за историческо осъзнаване на националната и религиозната оригиналност на руснаците се среща у митрополит Иларион Киевски. В този период – от свети Владимир до татарското нашествие – Киевска Рус активно всмуква в себе си византийското както в религиозен, така и в политически смисъл. Успоредно с това се залагат първите основи на учението за месианското предназначение на руснаците и на Руската Държава като ‛последните‛, които са приели светото кръщение, и на които, по същата причина, е съдено да станат ‛първи‛ в делото за спасяването на света.

Постепенно киевският централизъм се разклаща от княжеските междуособици, от феодалния разпад на държавността. Налице е криза на държавната идентичност.

-монголо-татарското покоряване

Раздробената къснокиевска Държава не може да издържи стълкновението с лавинообразно множащата се сухопътна и чисто евразийска номадска империя на Чингис хан и потомците му. Монголо-татарското нашествие разорява Киевска Рус, включва я в отделните разпокъсани фрагменти на имперската си система. Самите руснаци осъзнават катастрофата като дан за загубата на националното си единство. През годините на тесен контакт с татарите, руснаците приемат от тях централизирания административен модел, агресивната териториална интеграционна динамика, геополитическата мисия за обединяване на земите на Евразия. От многовековната трагедия народното самосъзнание прави най-сериозния си извод.

- московският период – евразийска Византия

Отслабването и вътрешният разпад на татарската империя позволява на руснаците да възстановят независимостта си. Започва нов етап на руската Държавност – Московската Рус. Паралелно с отвоюването на независимостта се случва и падането на Константинопол. И Православна Рус остава последното православно царство, съхранило от византийската реалност Църквата и Вярата и притежаващо политическа самостоятелност, силна царска власт. Московското Царство е основано на здрав административен централизъм, съчетал византийските политически механизми с татарската организация; на имперския принцип за включване в орбитата на влиянието си на цялото, все по- нарастващо количество територии; на нова степен на осъзнаване на уникалната мисия на Държавата и народа, които се превръщат в носители на историческо предназначение. Цариград пада. Москва стои и укрепва, ражда се концепцията за Москва – Третия Рим. Държавността и Царската власт в съчетание с избрания благочестив народ, предан на древната непорочна Вяра, създават в окончателна форма руската месианска идея. Предшестващите исторически периоди се осъзнават като предверие на Московското Царство. Следващите етапи ще се възприемат като развитие (или изопачаване) на най-триумфалния период, когато се създава представата за Светата Рус като за особена богоизбрана държава и за руския народ - като за богоносец.

- романовската Русия

Светогледният синтез между Московската Рус, върхът в разцвета на националната държавна идеология на руснаците в целия й богословски и есхатологичен обем, след драматичните събития на разкол, се сменя със секуларизирания светски модел. Държавническата идея променя формата си от Свята Московска Рус към светска СанктПетербургска Русия. Но основните импулси на държавността са съхранени, проникването в глъбините на Евразия върви с пълна сила. Русия извървява в обратно направление прокарания от Чингис хан път и интегрира под своето началство гигантски териториални общности. Единовластието и централизмът поддържат в нацията политическото единство, макар че официалното самосъзнание на руснаците се формулира чрез европейски термини, загубвайки специфичността на московския духовно-политически синтез.

- революцията и СССР

Отслабването и вътрешната идеологическа криза на романовския режим изисква нова формулировка на държавническата и националната идея. Това място се заема от руските марксисти, които съвместно с другите социалистически и народнически партии свалят монархията и постепенно установяват еднопартийна диктатура. Независимо, че марксизмът в теорията си отрича държавата, религията и нацията, болшевиките (чрез колосални жертви) превръщат Русия в огромна мощна Държава, утвърждаваща идеологическия си и политическия си суверенитет пред лицето на враждебния западен противник. Универсализмът на московската държава на религиозното Спасение чрез романовската светска държава се трансформира в Съветски съюз, държава от нов тип, формално основана върху марксистките догми, а на практика реализираща на нов етап (макар с изключения и ексцесии) изначалната руска мечта за Държава на Истината, на спасителното единство, на универсалната мисия на народа.

- актуалната криза на държавническата идея

Периодът на съветската власт завършва приблизително така, както и другите етапи от руската история: отчуждението, огромната бюрокрация, загубата на жизнен стимул и идеологическа енергетика доведоха до разпад, до разлагане на историческата воля. Съдържателната мобилизационна страна на Съветската Държавност престана да е очевидна. Старите формулировки престанаха да действат. Днешната криза на държавността се задълбочава и заради това, че алтернативните западни цивилизационни структури предчувстват близкия си, струващ им се окончателен, триумф и оказват върху съвременна объркана Русия сериозен натиск, стремят се максимално да използват кризата на държавната идентичност, за да отстранят завинаги геополитическите предпоставки за нейното градивно възраждане на ново, качествено по-високо равнище, което е предопределено от самата историческа логика за цикличното развитие на държавното самосъзнание.


- логиката на новата спирала

Разглеждането на развитието на руската държавническа идея в последователните й цикли (всеки от които завършва с катастрофа, за да отвори място за нова, още по-универсална спирала) ни убеждава, че всеки път, когато Русия преодолява криза на националното и държавническо си самосъзнание, новата формулировка на държавническата й идея става още по-универсална и мащабна, отколкото предишната. Вероятно тази закономерност ще се повтори и в бъдеще, когато народът преодолее периода на криза, свързан с разпада на съветската държавност. Това наблюдение е в пълна хармония с геополитическия подход - той твърди, че новият евразийски великоконтинентален етап от руската история е неизбежен, тогава традиционното за руснаците разширяване на мащабите на историческата мисия на държавата им ще стигне до най-висшата си граница. С други думи, следващият етап, според логиката на държавническото утвърждаване на Русия, трябва да бъде епохата на създаване на геополитическа Евразийска Държава с планетарен обхват. Но такъв изход не е гарантиран. Независимо, че той е предполагаем, според модела на историческите цикли, реализацията му зависи от волята, мъжеството и ума на тези, на които е поверена съдбата на Русия в този сложен за нея преломен момент.


Превод от руски Веселина Гюлева