Раса и воля
Разсъждения на киевски специалист по поведение в екстремни ситуации
1.Расата и волята са двете фундаментални реалности на човешкото битие, двата полюса, между които са разположени всички останали социокултурни феномени – етносите, езиците, културите.
Междинните реалности са само инструменти. Инструменти, които расата използва като организъм, залагащ своята определеност. Или волята, способна да преобразува вродената определеност на организма и да измени предопределеността на съдбата му. Нашето физическо устройство - нашата Раса – предопределя земните цели, стилистиката на живота и границите на възможностите. Расата е организмичната основа, от която покълва всичко, в което може да се превърне организмът. Волята определя границите. Когато волята е пробудена, всичко е възможно. Волята е центърът на нашия Аз и основа на свободата ни - на свободата, способна да преодолее ограниченията на нашите телесни и душевни стереотипи.
2. Расата създава стил, а волята – проект. Расата определя основните характеристики на културата и начина на живот. Всяка раса – преди пробуждането на волята – има своите граници, ограничения и специфика. Както човекът има физически и психически органи, така всяка раса има свои психически органи. Отричащият реалността на Аз-а будизъм, породен от арийска Индия, е намерил почва само в монголските страни – Китай, Тибет, Япония, Корея. Християнската култура - културата на изразения Аз – е култура главно на белите народи (африканските християнски култове ги очаква драстична трансформация). Монголските народи са създали съвършените държавни форми, а белите народи – формите за тяхното преодоляване. Само белите народи сериозно говорят за реалност на волята. Защо волята не у всички раси се пробужда лесно? Е ли това расово предразположение?
3. Расата и волята и техните вторични проявления. Винаги я има съблазънта в центъра на Реалността да бъде обозначена и изведена като главна ценност не основата – расата и волята, а техните вторични проявления – етносът, нацията, културата. Междинните реалности съществуват извън човека. Те се пораждат от расата, но впоследствие придобиват относителна автономия. Те имат свой собствен ритъм, своя линия на развитие. Те също са организми, включващи изходния расов материал, преобразуващи го в съответствие със своите задачи и интереси, деформиращи го, ако материалът не съответства на особеностите на висшия организъм. Те се стремят да погълнат изцяло човека, превръщайки неговите ключови определености – расовата и волевата - в абстракция.
4. Раса и етнос. Кое е по-висше - расата или етносът? Организмът на етноса е по-сложен от организма на расата. Етносът включва различни расови типове. Но първичните етноси са проекция на расата. Расовото ядро на етноса създава проекта на националната общност. Eтносът не е тюрлюгювеч. Основната му спойка е общият произход, затвърден в еднообразието на външния облик. Съвременните етноси и нациите, създадени на тяхна основа, са сложни.
Нацията винаги е инструмент. Било то инструмент на расата, която изразява, отразява, проектира себе си в езика, стереотипите на поведение, културните форми. Това е нацията раса, съхраняваща своето расово ядро и лесно различима по външен вид – исландци, естонци. Било то инструмент на своята Задача – главното оправдание на нейното съществуване. В този случай нацията включва различни расови компоненти, специализирани в изпълнение на различни задачи. Такива са руснаците, германците, французите.
Национализмът е продуктивен в противопоставянето на механичните либерални доктрини на инвалидите. В основата на национализма лежи самоизживяването на нацията като жив организъм. Ценностите на живота винаги са по-силни от ценностите на абстракцията - правата и свободите. Либерализмът е рожба на инвалидите и инструмент за защита на техните интереси – техните права. Но и национализмът неизменно се оказва на кръстопът – или съхранение (и тогава той си остава само национализъм), или преодоляване – не архаизъм, а футуризъм. И тогава той става фашизъм или националсоциализъм.
5. Преодоляване на фашизма. Рано или късно и фашизмът стига до своя кръстопът – или акцентът пада върху колективността, расата – тогава той си остава само фашизъм, или акцентът е върху волята и свободата. Тогава той се превръща в нещо ново. И тогава нацията не може да бъде смятана за апарат, машина за изпълнение на задачи. Това е организъм, внезапно осъзнал себе си. Но включвайки и расовата идея, и волевия проект, и стремящото се към активност и ясност съзнание, такъв организъм става свръх- (хипер-, над-) организъм. Негова идеология става свръхфашизмът, хиперфашизмът (названието още не е измислено) - идеологията на порода хора с активно съзнание, преодоляващо ограниченията.
6. Раса и култура. Кое е по-важно – културата или расата? В културата са разгърнати и проявени всички основни ценности на расата, създаваща култура. За целите си тази раса може да използва други расови компоненти. Но когато културата – епифеномен на расата – става самодостатъчна, тогава неизбежно попада в културогенетичен цикъл, в който епифеноменът култура често отрича своя фундамент – расата.
7. Идея за нордическата раса. Нордическата раса не е феномен, а архетип. Нордическата раса изглежда като идеал поради своята единственост. Обликът й се определя от наличието само на рецесивни черти, тоест тези, които изчезват при смесване и могат да се проявят само в чистата кръв – светли коси, сини очи, висок ръст, първа кръвна група. И най-малкият примес веднага се проявява в потомството. Това свойство е символ на едно ясно съзнание, което веднага отбелязва и най-малките отклонения. Със своя облик нордическата раса постоянно поражда мита за първоначалното човечество – човечеството на волята и ясното съзнание. Отнасяйки тези свойства в далечното минало и сравнявайки с него реактивния живот и смътното съзнание на печалното настояще, митът се превръща в проект на утвърждаване в живота на расовия идеал. Но не само и не толкова за тялото, колкото за специфичната организация на съзнанието. Колкото и възвишени песни да пеем в прослава на нордическата раса, трябва да признаем нейния дълбок упадък. Подчинявайки се на законите на етногенезата, народите с нордическо ядро са отстъпили от своите позиции. Актуалното – експанзията, творчеството, преобразуването на пространството, подреждането на хаоса – се е свило, размило се е, станало е потенциално. Пробуждането на спящата нордическа кръв се е превърнало в задача и за тези, у които нейните признаци са нагледно проявени, и за тези, при които тя е скрита под многобройни примеси от други раси.
8. Расата е проекция, волята – преодоляване. Да пробуди и да преодолее са двете ‛технически‛ задачи на съвременността. Да пробуди остатъците от буйната, творческа нордическа кръв, стремяща се към отвъдграничното. И да преодолее привичното, пасивното, дребнавото – всичко, унаследено от други раси. ‛Нордическата идея не е материализъм, тя се самоосъзнава като дух, който иска да създаде собствено тяло, но е принудена да търси материал за това тяло в заобикалящия го свят. Нордическата идея е дух, който иска да се яви в най-благородното тяло...‛1
Енергията на преодоляването не може да спре до възстановяването на пречистеното съзнание. Тя се стреми да създаде нещо по-силно и по-съвършено от съществуващия расов идеал. Волята е способна да породи свръхраса – раса на свръх хора.
9. Органи на расата. Подобно на скритите психични органи на човека, първоначално отразяващи се във външния му вид, после в неговите смътни копнежи, сънища, игри, изкуства, философия и, в крайна сметка, и в технологии - и расата разполага с такива органи. Всяка раса може да извърши нещо свое, недостъпно за другите. Тя носи своя проект, който често не е разгърнат във външни форми. И ние като бели – нордически, източно-балтийски, западни, динарски и т.н. – носим в себе си този собствен проект. Нашият проект е проектът на преодоляването: хипер, мета, свръх. С изчезването на бялата раса ще изчезне и волята за преодоляване на границите. Затова зараждащият се бял расизъм не е предразсъдък, а проект на бъдещето.
10. Вечно творческата раса. Фундаменталният въпрос е: има ли раса, подобна на стволовите клетки на организма или камбия при растенията, която постоянно да произвежда живот, без да е подложена на процеси на упадък (и тогава има раса, произвеждаща упадък), или на циклите е подвластна всяка организмична система. Ако такава раса съществува, то това е именно волевата раса. Но историческият опит показва, че такава вечна волева творческа раса е проект. Нордическите резервати са изтикани на периферията на историята. Ненапразно представите за нордическата раса, изгряваща като волева, притежаваща ясно съзнание и творческа потенция, са възникнали много късно – преди не повече от 150 години - и затова могат да бъдат разглеждани като проект, изразен в ретроспективна форма – Гобино, Гюнтер, ранният Дугин, Тулаев, дяснорадикалната руска поезия.
11. Преодоляване на културата. Преврати от такъв мащаб, какъвто нашата култура предстои да изпита, поставят неизбежно въпроса за фундаменталната природа на човека в неговата свързаност с културата. Етносът и културата са абстрактни организми, съставени от система от места така, както живото същество е съставено от клетки. Човекът се развива като клетка от културата. Първичната реалност е културата, а хората са само материал за запълване на клетките й. На човека му е даден език, предопределящ неговите реални възможности, стереотипи на поведение, правила за заемане на място в социума. Заобикалящата го културна и технологична среда изисква точно определени качества, потискайки реализацията на ‛ненужните‛. В деградиращото общество процентът на деградиращите е голям - и това е следствие не на биологическите свойства на човешкия материал, а на усвояваните културни образци. Винаги се раждат определен процент хора, способни на една или друга форма на живот, но не всички тези форми са приемливи. И малцина се измъкват от тази зависимост. Културата е организъм, а човекът е елементът, експлоатиран от нея. В качеството си на организъм културата залага определена система от места. И излизането извън границите на тази система е възможно единствено при формиране на особена реалност, влизаща в корелация с хипер цивилизацията – реалността на метакултурата. Освобождаването на човека не е отрицание, а преодоляване на културата, също както волевото ръководене, волевият контрапроцес не е отрицание, а преодоляване на живота. Животът, ръководен от волята, е свръх живот, а културата, направлявана от нея, се превръща в метакултура.
12. Екстремалният проект. Човекът е едновременно и обществено, и културно обусловено, и съзнателно, и потенциално свободно същество. И времето на „Големия преход‛ създава условия за възникването на проект на свръх общество, състоящо се от съзнателни същества, способни на осъзнато разгръщане на вътрешните си способности. Това са същества, пренесли активността вътре в себе си и превърнали съзнанието си в активен и свободен фактор. Същество, което е способно в адекватни форми да разгърне способностите си, извън стимулите или ограниченията на културата, може да бъде наречено свръхчовек. Неговите свойства – способност за пробуждане на волята, движение към ясно съзнание, способност за пораждане на езикови и културни реалности – трябва спонтанно да се разгръщат според развитието му, дори ако той попадне в условия на пълна социална изолация. Такъв е планът максимум за земния живот на човека.
18 януари 2009
Електронната страница на Евразийский союз молодежи
Превод от руски Виржиния Томова
1. Г. Гюнтер. Нордическая идея, В: Г. Гюнтер. Избранные труды по расологии. М, 2002
1.Расата и волята са двете фундаментални реалности на човешкото битие, двата полюса, между които са разположени всички останали социокултурни феномени – етносите, езиците, културите.
Междинните реалности са само инструменти. Инструменти, които расата използва като организъм, залагащ своята определеност. Или волята, способна да преобразува вродената определеност на организма и да измени предопределеността на съдбата му. Нашето физическо устройство - нашата Раса – предопределя земните цели, стилистиката на живота и границите на възможностите. Расата е организмичната основа, от която покълва всичко, в което може да се превърне организмът. Волята определя границите. Когато волята е пробудена, всичко е възможно. Волята е центърът на нашия Аз и основа на свободата ни - на свободата, способна да преодолее ограниченията на нашите телесни и душевни стереотипи.
2. Расата създава стил, а волята – проект. Расата определя основните характеристики на културата и начина на живот. Всяка раса – преди пробуждането на волята – има своите граници, ограничения и специфика. Както човекът има физически и психически органи, така всяка раса има свои психически органи. Отричащият реалността на Аз-а будизъм, породен от арийска Индия, е намерил почва само в монголските страни – Китай, Тибет, Япония, Корея. Християнската култура - културата на изразения Аз – е култура главно на белите народи (африканските християнски култове ги очаква драстична трансформация). Монголските народи са създали съвършените държавни форми, а белите народи – формите за тяхното преодоляване. Само белите народи сериозно говорят за реалност на волята. Защо волята не у всички раси се пробужда лесно? Е ли това расово предразположение?
3. Расата и волята и техните вторични проявления. Винаги я има съблазънта в центъра на Реалността да бъде обозначена и изведена като главна ценност не основата – расата и волята, а техните вторични проявления – етносът, нацията, културата. Междинните реалности съществуват извън човека. Те се пораждат от расата, но впоследствие придобиват относителна автономия. Те имат свой собствен ритъм, своя линия на развитие. Те също са организми, включващи изходния расов материал, преобразуващи го в съответствие със своите задачи и интереси, деформиращи го, ако материалът не съответства на особеностите на висшия организъм. Те се стремят да погълнат изцяло човека, превръщайки неговите ключови определености – расовата и волевата - в абстракция.
4. Раса и етнос. Кое е по-висше - расата или етносът? Организмът на етноса е по-сложен от организма на расата. Етносът включва различни расови типове. Но първичните етноси са проекция на расата. Расовото ядро на етноса създава проекта на националната общност. Eтносът не е тюрлюгювеч. Основната му спойка е общият произход, затвърден в еднообразието на външния облик. Съвременните етноси и нациите, създадени на тяхна основа, са сложни.
Нацията винаги е инструмент. Било то инструмент на расата, която изразява, отразява, проектира себе си в езика, стереотипите на поведение, културните форми. Това е нацията раса, съхраняваща своето расово ядро и лесно различима по външен вид – исландци, естонци. Било то инструмент на своята Задача – главното оправдание на нейното съществуване. В този случай нацията включва различни расови компоненти, специализирани в изпълнение на различни задачи. Такива са руснаците, германците, французите.
Национализмът е продуктивен в противопоставянето на механичните либерални доктрини на инвалидите. В основата на национализма лежи самоизживяването на нацията като жив организъм. Ценностите на живота винаги са по-силни от ценностите на абстракцията - правата и свободите. Либерализмът е рожба на инвалидите и инструмент за защита на техните интереси – техните права. Но и национализмът неизменно се оказва на кръстопът – или съхранение (и тогава той си остава само национализъм), или преодоляване – не архаизъм, а футуризъм. И тогава той става фашизъм или националсоциализъм.
5. Преодоляване на фашизма. Рано или късно и фашизмът стига до своя кръстопът – или акцентът пада върху колективността, расата – тогава той си остава само фашизъм, или акцентът е върху волята и свободата. Тогава той се превръща в нещо ново. И тогава нацията не може да бъде смятана за апарат, машина за изпълнение на задачи. Това е организъм, внезапно осъзнал себе си. Но включвайки и расовата идея, и волевия проект, и стремящото се към активност и ясност съзнание, такъв организъм става свръх- (хипер-, над-) организъм. Негова идеология става свръхфашизмът, хиперфашизмът (названието още не е измислено) - идеологията на порода хора с активно съзнание, преодоляващо ограниченията.
6. Раса и култура. Кое е по-важно – културата или расата? В културата са разгърнати и проявени всички основни ценности на расата, създаваща култура. За целите си тази раса може да използва други расови компоненти. Но когато културата – епифеномен на расата – става самодостатъчна, тогава неизбежно попада в културогенетичен цикъл, в който епифеноменът култура често отрича своя фундамент – расата.
7. Идея за нордическата раса. Нордическата раса не е феномен, а архетип. Нордическата раса изглежда като идеал поради своята единственост. Обликът й се определя от наличието само на рецесивни черти, тоест тези, които изчезват при смесване и могат да се проявят само в чистата кръв – светли коси, сини очи, висок ръст, първа кръвна група. И най-малкият примес веднага се проявява в потомството. Това свойство е символ на едно ясно съзнание, което веднага отбелязва и най-малките отклонения. Със своя облик нордическата раса постоянно поражда мита за първоначалното човечество – човечеството на волята и ясното съзнание. Отнасяйки тези свойства в далечното минало и сравнявайки с него реактивния живот и смътното съзнание на печалното настояще, митът се превръща в проект на утвърждаване в живота на расовия идеал. Но не само и не толкова за тялото, колкото за специфичната организация на съзнанието. Колкото и възвишени песни да пеем в прослава на нордическата раса, трябва да признаем нейния дълбок упадък. Подчинявайки се на законите на етногенезата, народите с нордическо ядро са отстъпили от своите позиции. Актуалното – експанзията, творчеството, преобразуването на пространството, подреждането на хаоса – се е свило, размило се е, станало е потенциално. Пробуждането на спящата нордическа кръв се е превърнало в задача и за тези, у които нейните признаци са нагледно проявени, и за тези, при които тя е скрита под многобройни примеси от други раси.
8. Расата е проекция, волята – преодоляване. Да пробуди и да преодолее са двете ‛технически‛ задачи на съвременността. Да пробуди остатъците от буйната, творческа нордическа кръв, стремяща се към отвъдграничното. И да преодолее привичното, пасивното, дребнавото – всичко, унаследено от други раси. ‛Нордическата идея не е материализъм, тя се самоосъзнава като дух, който иска да създаде собствено тяло, но е принудена да търси материал за това тяло в заобикалящия го свят. Нордическата идея е дух, който иска да се яви в най-благородното тяло...‛1
Енергията на преодоляването не може да спре до възстановяването на пречистеното съзнание. Тя се стреми да създаде нещо по-силно и по-съвършено от съществуващия расов идеал. Волята е способна да породи свръхраса – раса на свръх хора.
9. Органи на расата. Подобно на скритите психични органи на човека, първоначално отразяващи се във външния му вид, после в неговите смътни копнежи, сънища, игри, изкуства, философия и, в крайна сметка, и в технологии - и расата разполага с такива органи. Всяка раса може да извърши нещо свое, недостъпно за другите. Тя носи своя проект, който често не е разгърнат във външни форми. И ние като бели – нордически, източно-балтийски, западни, динарски и т.н. – носим в себе си този собствен проект. Нашият проект е проектът на преодоляването: хипер, мета, свръх. С изчезването на бялата раса ще изчезне и волята за преодоляване на границите. Затова зараждащият се бял расизъм не е предразсъдък, а проект на бъдещето.
10. Вечно творческата раса. Фундаменталният въпрос е: има ли раса, подобна на стволовите клетки на организма или камбия при растенията, която постоянно да произвежда живот, без да е подложена на процеси на упадък (и тогава има раса, произвеждаща упадък), или на циклите е подвластна всяка организмична система. Ако такава раса съществува, то това е именно волевата раса. Но историческият опит показва, че такава вечна волева творческа раса е проект. Нордическите резервати са изтикани на периферията на историята. Ненапразно представите за нордическата раса, изгряваща като волева, притежаваща ясно съзнание и творческа потенция, са възникнали много късно – преди не повече от 150 години - и затова могат да бъдат разглеждани като проект, изразен в ретроспективна форма – Гобино, Гюнтер, ранният Дугин, Тулаев, дяснорадикалната руска поезия.
11. Преодоляване на културата. Преврати от такъв мащаб, какъвто нашата култура предстои да изпита, поставят неизбежно въпроса за фундаменталната природа на човека в неговата свързаност с културата. Етносът и културата са абстрактни организми, съставени от система от места така, както живото същество е съставено от клетки. Човекът се развива като клетка от културата. Първичната реалност е културата, а хората са само материал за запълване на клетките й. На човека му е даден език, предопределящ неговите реални възможности, стереотипи на поведение, правила за заемане на място в социума. Заобикалящата го културна и технологична среда изисква точно определени качества, потискайки реализацията на ‛ненужните‛. В деградиращото общество процентът на деградиращите е голям - и това е следствие не на биологическите свойства на човешкия материал, а на усвояваните културни образци. Винаги се раждат определен процент хора, способни на една или друга форма на живот, но не всички тези форми са приемливи. И малцина се измъкват от тази зависимост. Културата е организъм, а човекът е елементът, експлоатиран от нея. В качеството си на организъм културата залага определена система от места. И излизането извън границите на тази система е възможно единствено при формиране на особена реалност, влизаща в корелация с хипер цивилизацията – реалността на метакултурата. Освобождаването на човека не е отрицание, а преодоляване на културата, също както волевото ръководене, волевият контрапроцес не е отрицание, а преодоляване на живота. Животът, ръководен от волята, е свръх живот, а културата, направлявана от нея, се превръща в метакултура.
12. Екстремалният проект. Човекът е едновременно и обществено, и културно обусловено, и съзнателно, и потенциално свободно същество. И времето на „Големия преход‛ създава условия за възникването на проект на свръх общество, състоящо се от съзнателни същества, способни на осъзнато разгръщане на вътрешните си способности. Това са същества, пренесли активността вътре в себе си и превърнали съзнанието си в активен и свободен фактор. Същество, което е способно в адекватни форми да разгърне способностите си, извън стимулите или ограниченията на културата, може да бъде наречено свръхчовек. Неговите свойства – способност за пробуждане на волята, движение към ясно съзнание, способност за пораждане на езикови и културни реалности – трябва спонтанно да се разгръщат според развитието му, дори ако той попадне в условия на пълна социална изолация. Такъв е планът максимум за земния живот на човека.
18 януари 2009
Електронната страница на Евразийский союз молодежи
Превод от руски Виржиния Томова
1. Г. Гюнтер. Нордическая идея, В: Г. Гюнтер. Избранные труды по расологии. М, 2002
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
