Големият въпрос пред наблюдателите на Близкия Изток напоследък е какво правителство ще се състави в Израел. Ниският изборен праг (1.5%) позволява на много партии да попаднат в парламента и с резултатите от последните избори дори спечелилите двете първи места Кадима (28 депутата) и Ликуд (27) да създадат „голяма коалиция“, те няма да могат да имат мнозинство в 120-местния парламент.

В Die Zeit Гизела Дахс коментира изборите така:

Първоначално единственият ясен факт след парламентарните избори в Израел бе, че левицата е претърпяла сериозен крах. Това е безспорно, имайки предвид два драматични резултата: социалдемократическата работническа партия – политическата сила, основателка на държавата Израел, днес разполага едва с 13 депутати. За първи път в своята история тя се нарежда на четвърто място – след центристката „Кадима“, дясната „Ликуд“ и „Нашият дом Израел“ на ултранационалиста Авигдор Либерман. Освен това също толкова зле се е представила и лявата партия „Мерец“, която е спечелила едва три мандата. И докато се размишлява как двете партии да се обединят като опозиционна фракция в Кнесета, най-потресените изискват да се направи подробно проучване какво е накарало населението да избере дясното и само в отделни случаи да подкрепи лявото.

Една от причините е в стратегическото решение, взето от повечето избиратели, които, въпреки всички свои възражения срещу „Кадима“, са гласували „за“ Ципи Ливни, за да не може Бенямин Нетаняху отново да стане премиер. Трябва да припомним, че Ливни спечели голяма популярност с един от първите си предизборни лозунги: “Или Ципи, или Биби“.

Според някои анализатори Ливни е успяла да привлече 1/3 от потенциалните избиратели на Работническата партия и също толкова на „Мерец“. Освен това голяма част от симпатизантите на левите са предпочели тяхната партия да е в опозиция, отколкото да дели управлението, коалирайки се с Ципи Ливни.

Някои се успокояват и с факта, че на изборите през 2006 „Ликуд“ спечели само 12 мандата и въпреки това по-късно успя да се утвърди като успешна партия. Най-драматична е ситуацията на Амос Оз и на неговите съпартийци интелектуалци от „Мерец“. Сред техните най-млади членове се чува следното мнение: „Нашето съществуване е застрашено и ние не можем да продължаваме с досегашните си методи.“ Според някои анализатори, колкото повече намалява вероятността израело-палестинският конфликт да се реши по мирен път, толкова по-малко ще е влиянието на левите в Израел.

В същото време случаят с „Кадима“ продължава да е интересен, тъй като тя се отцепи вляво от „Ликуд“ и представлява парадоксалното в израелското общество: желанието да се надява и да е готово да живее редом с палестинската държава, изтласквайки страха като лъжлива илюзия. Дали в такъв случай анализаторите са прави, твърдейки: „Лявото има решение, но не познава проблема. Дясното разбира проблема, но няма решение.“

За ръководителя на „Нашият дом Израел“ обаче едва ли може да се каже, че няма решение. За Авигдор Либерман решението е просто – арабите се махат от Израел. Той предлага размяна на територии, за да се постигне етническа чистота в държавата. От което може да се заключи, че за него проблемът на Израел е, че не е достатъчно етнически почистен. Роденият в Кишенев Либерман (Евет Лвович), който двайсетгодишен емигрира през 1978 г. от СССР, ще бъде депутат за пети път. Бил е и министър два пъти. Привърженик е на членството на Израел в НАТО и ЕС.

И у нас предстоят избори. Те не са така важни за света – никой по света няма да се занимава с коментари за раздробеността на новия парламент (въпреки по-високия праг). Дори и да влезе в него някой български Либерман.

А кандидати за прочистване на народонаселението вече се изявиха.

К