От пръв поглед ( кино), брой 8 (2535), 27 февруари 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: Холокоста от драстичен ракурс
Български  |  English

Холокоста от драстичен ракурс

След като очарова Европа с елегантния си детско-левичарски дебют в киното ‛Били Елиът“ (2000, Франция/Великобритания), а с ‛Часовете“ (2002) предизвика световна възхита с красивата си, ерудирана и чувствена екранизация по едноименния роман на Майкъл Кънингам, сега англичанинът Стивън Долдри е посегнал към друга прославена съвременна проза – ‛Четецът“ на Бернхард Шлинк, познат у нас в превода от немски на Любомир Илиев (‛Атлантис КЛ“, 2001).

Филмът, както и романът, минава за скандален. В две посоки: съчувствие към бивша нацистка надзирателка-илитерат; обилен секс на зрялата жена с тийнейджър-евреин. Що се отнася до първата, тя е възможно най-интригуващ ракурс към вината и жертвите на нацизма. Само че ‛Четецът“, подобно на ‛Беднякът милионер“ в Индия, има върли врагове сред евреите. Например американският журналист Рон Розенбаум, автор на книгата ‛Обяснение на Хитлер – търсене на източника на неговото зло“, го нарича ‛най-лошия филм за Холокоста, правен някога... и кара зрителите да се чувстват така, сякаш неграмотността е нещо по-срамно от участието в масови убийства“.

Както и ‛Часовете“, филмът е разказан в разни епохи и конструиран във флешбек. Но главните герои са двама – Майкъл Берг (Дейвид Крос и Рейф Файнс) и Хана Шмиц (Кейт Уинслет). Действието започва през 1995 в Берлин, където мастит и видимо самотен адвокат е сварил яйца за закуска със случайна любовница. И, както гледа компютъра си, се пренася в дъждовен ден на 1958 в провинциална Западна Германия – той е на 15, прилошава му (оказва се скарлатина) и първа помощ му оказва русокоса жена на около 35. Той се връща след време с букет, вижда я как си обува чорапа, слушайки музика от 50-те, и злощастно се влюбва. Хана е кондукторка в трамвай, учи хлапето на сексуални практики, къпе го в във ваната в стаята и го моли да й чете: ‛Одисея“, ‛Дамата с кученцето“, ‛Война и мир“... Доводът е: ‛Предпочитам да те слушам“... Веднъж отиват с колелета на излет и попадат в църква, където деца пеят, а Хана плаче. Малко след това изчезва.

Отвреме навреме Майкъл се връща към живота си през 1995, когато дъщеря му се връща от САЩ, а филмът ни води към Хайделберг, където през 60-те демократичен преподавател (Бруно Ганц) води студентите си юристи на дело срещу нацисти, породено от книга на дъщеря на една от жертвите в концентрационен лагер. Сред обвиняемите се оказва Хана – остаряла, единствена признала кощунствената си вина от 6-те надзирателки, единствена осъдена на доживотен затвор, защото се срамува да признае своята неграмотност.

Майкъл мълчаливо пуши и търси отговори. Проумява, че и той, подобно на момичетата в лагера, е бил Ханина плячка за четене, но топлото чувство към нея е жилаво. Отива сам в Аушвиц, а после започва да й изпраща в затвора касети на романи, които записва у дома си. Хана мъчително се учи да чете и пише – през 1980 той получава първото писмо от нея. През 1988 отива да я види в затвора, откъдето предстои да излезе, а тя го посреща с ‛Пораснал си, хлапе“. И, след като е уредил всичко за нейното поредно интегриране в обществото, тя стъпва на книгите и се обесва, оставяйки парите си на въпросната дъщеря на една от жертвите й. Майкъл отива в Ню Йорк да й ги предаде. Тя отказва: ‛Лагерите на бяха терапия“. Той споделя с нея съкровената си тайна. През януари 1995 завежда дъщеря си на гроба на Хана.

Драстичният сюжет и словесната красота на романа са интерпретирани от Долдри и операторите Роджър Дикинс и Крис Менджис с адекватен кинематографичен финес. През бюргерски бит, вода, гросове, лаком секс, невинно четене, профили, влакове, юриспруденция и фрустрация, филмът разстила десетилетия от новата немска история. Екранът свисти от гузност, болка и смут. Кейт Уинслет е красива и страховита, уязвима и отвъдна – нейната Хана ще остане в историята на киното. В началото на филма си казах, че 18-годишният немец Дейвид Крос прилича на Рейф Файнс. Грешка. Момчето е значително по-убедително в ролята на младия Майкъл - възвишен и съсипан, а харизматичният британски актьор играе просто резоньор. Всъщност той допълва Крос, но само външно.

Ако не беше дидактично излишният финал, филмът би бил от класата на „Часовете“. Но пак е вълнуващ. За жалост, двамата основни продуценти на „Четецът“ – Сидни Полак и Антъни Мингела – не дочакаха да го видят.
още от автора


"Четецът" (The Reader), 2008, САЩ/Германия, 124 минути, сценарий: Бернхард Шлинк, Дейвид Хеър, режисьор - Стивън Долдри, продуценти: Антъни Мингела, Сидни Полак, Джейсън Блум, Дона Джилиоти; оператори: Роджър Дикинс, Крис Менджис, музика – Нико Мали, в ролите: Рейф Файнс, Кейт Уинслет, Жанет Хайн, Дейвид Крос, Лена Олин, Суване Лотар, Алиса Вилмс и др. Награди и номинации: „Оскар‛, ‛Златен глобус‛ и БАФТА за женска роля (Кейт Уинслет), 5 номинаци за ‛Оскар‛ (за филм, режисьор, женска роля, адаптиран сценарий, оператор) Разпространява Съни филмс
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”